Определение № 367 от 23.08.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Бургас, 22.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20222000500026 по описа за 2022 година

Производството е по молба, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от СТ. ХР. В. чрез пълномощника – адв. Ст. Ч. молба по чл. 248, чл. 1 ГПК, за изменение на решение № 53/01.04.2022 г. по в. гр. д. № 26/2022 г. по описа на БАС в частта за разноските.

На първо място се твърди, че неправилно съдът е присъдил в полза на застрахователя ЗД „Б. И.“ АД деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 960 лв. Твърди се, че същото е прекомерно и съгласно минималните размери, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС е прекомерно.

Иска се същото да бъде намалено до размера от 4 030 лв.

На следващо място се твърди, че неправилно с решението си съдът не е присъдил на основание чл. 38 ЗАдв в полмза н адав. Ст. Ч. и в тежест на ответницата – ИВ. ХР. Т. деловодни разноски, съразмерно на частта, в която подадената от нея въззивна жалба е неоснователна и решението е потвърдено за осъждането й да заплати на С. Хр. В. законна лихва в размер на 277.78 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 насрещните страни – ЗД „Б. И.“ АД и ИВ. ХР.

Т., не са изразили становище по молбата за изменение на решението в частта относно разноските.

Бургаски апелативен съд намира, че молбата за изменение на решение № 53/01.04.2022 г. по в. гр. д. № 26/2022 г. по описа на БАС е допустима – подадена е в срока за обжалване на решението от надлежна страна, като относно искането за допълване на решението в частта относно разноските, дължими от И. Хр. Т., съдът съобразява, че е подаден списък на разноските по чл. 80 ГПК от адв. Ст. Ч..

По основателността на молбата, БАС намира следното:

1

В частта, относно искането за изменение на постановеното решение № 53/01.04.2022 г. по в. гр. д. № 26/2022 г. по описа на БАС и представляващото неразделна част от него определение № 214 от 19.05.2022 г., постановено на основание чл. 247 ГПК, молбата по чл. 248, ал. 1 г. е неоснователна.

С постановеното по делото решение е извършена преценка за прекомерност на претендираното от ЗД „Б. И.“ АД адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, като е намерил и изрично е приел в мотивите си, че така удостовереното възнаграждение не е прекомерно. Спрямо застрахователя са предявени в условията на обективно съединяване искове от С.В. и Р.В., като спорът по тези искове е пренесен с въззивната жалба на последните пред настоящата инстанция в частта, с която са отхвърлени над размер от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. на обезщетението за причинени на първия ищец неимуществени вреди и до размера от 20 000 лв. за претендираното от втория ищец обезщетение за неимуществени вреди. С оглед изхода на делото, претенцията на въззивниците – ищци за заплащане на разноски е неоснователна, като е основателна претенцията на ЗД „Б. И.“ АД за заплатените пред настоящата инстанция разноски в размер на 6 960 лв., чието заплащане е удостоверено с представените пред настоящата инстанция писмени договори и не е прекомерно с оглед нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По иска на Ст. Хр. В. за разликата над 50 000 лв. до пълния размер от 200 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 4 530 лв., а за Р. Хр.

В. – 1 130 лв. С постановеното определение № 214 от 19.05.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка относно разноските, е постановено осъждането освен на СТ. ХР. В., но и на Р. СТ. В. да заплатятна ЗД „Б. И.“ АД общо сумата 6 960 лв. (шест хиляди, деветстотин и шестдесет лева) представляваща заплатено за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.“, така както е заплатена и претендирана от застрахователя.

Не всяко възнаграждение, надхвърлящо размера на минималното се явява прекомерно. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв критерий за определяне размера на адвокатското възнаграждение не е само съответствието му с размерите, установени с Наредбата на ВАдвС, но и изискването за справедливост. Справедливостта при определяне размера на адвокатското възнаграждение съгласно безпротиворечиво възприетото разбиране в съдебната практика, се съизмерява с фактическата и правна сложност на делото.

В случая, освен поради фактическа сложност, свързана с пълното и всестранно изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП, вкл. с оглед възражението за съпричиняване следва да се има предвид също, че фактическите състави на предявените в условията на активно, обективно и кумулативно съединяване искове не се припокриват изцяло помежду си.

Освен фактическите обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП, по делото е необходимо прецизиране на защитата на страните и във връзка 2 предпоставките относно материалната легитимация на всеки от двамата ищци.

В частта относно искането за изменение на решението в частта относно разноските, дължими на С.В. предвид неоснователността на подадената от ответницата И. Хр. Т. въззивна жалба, в частта за осъждането й да заплати законна лихва за периода от 3-ти ноември 2017 г. – до 22-ри ноември 2017 г. в размер на 277.78 лв., молбата е основателна. Претенцията е заявена в отговора на въззивната жалба, като на основание чл. 38 ЗАдв за осъществената защита е дължимо възнаграждение за адв. Ст. Ч. в размер на 25.85 лв.

Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като на адвоката, който осъществява процесуално представителство безплатно се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съобразно изхода на делото.

С определение № 60414 от 17.11.2021 г. по ч. т. д. № 2305/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Определение № 184 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 667/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията А. Б. се възприема принципът, че в случаите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък на Наредба № 1/2004 г., но насрещната страна дължи такава част от него, която е пропорционална на постановеното в полза на страната, представлявана от адвоката при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

Така дължимото възнаграждение за осъществената защита срещу въззивната жалба на И. Хр. Т., за осъждането й да заплати законна лихва в размер на сумата 7 666.67 лв., е в размер на 713.33 лв., съразмерно на което дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 78 ГПК е 25.85 лв.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С.С. Ч., ЕГН ********** от гр. София, 1000 ул. „Т. у.“, ет. 8, ап. 4 действащ като пълномощник на С.

Хр. В. и Р. СТ. В. за изменение на решение № 53/01.04.2022 г. по в. гр. д. № 26/2022 г. по описа на БАС и представляващото неразделна част от него определение № 214 от 19.05.2022 г., постановено на основание чл. 247 ГПК в частта за осъждането на доверителите му да заплатят на ЗД „Б. И.“АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д. Б.“ № 87 сумата 6 960 лв. (шест хиляди, деветстотин и шестдесет лева) представляваща заплатено за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение, като неоснователна

3

ДОПЪЛВА решение № 53/01.04.2022 г. по в. гр. д. № 26/2022 г. по описа на БАС в частта относно разноските като

ОСЪЖДА ИВ. ХР. Т., ЕГН ********** от гр. Ямбол, със съдебен адрес: ГР. Ямбол, ул. „Ж. П.“ 14, ет. 2, кантора 208 – чрез адв. М. А. от АК – Ямбол да заплати на СТ. ХР. В., ЕГН ********** с адрес: кв. В., ул.

„Ропотамо“ 16, представлявани по делото от адв. Ст. Ч., с адрес: гр. София, ул. „Т. у.“ № 8, ет.4, сумата 25.85 лв. (двадесет и пет лева и 85 ст.) съразмерно на частта, в която подадената от ответницата въззивна жалба е намерена за неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4