Решение № 2478 от 24.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8797/2023
- Вид
- Решение № 2478
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Невена Чеуз
Цитирани разпоредби
- чл.235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 201 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 202 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93 т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2478 гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20231100108797 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в размер на 80 000 лв.
Ищецът Ц. И. Д. твърди в исковата си молба, че ответникът внесъл срещу него обвинителен акт в съда за престъпление по чл. 203 ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.2 във вр. с чл. 201 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, затова, че в периода от 10.03.2009 г. до 20.07.2010 г. в гр. София, бул. *******, при условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния и в качеството му на длъжностно лице – главен директор „Финанси и икономика“ на „Петрол“ АД и предварителен сговор с Д.Е., длъжностно лице, член на УС на дружеството до 03.08.2009 г., а впоследствие член на Надзорния съвет на дружеството от 03.08.2009 г., присвоил чужди пари, собственост на „Петрол“ АД в размер на 1 093 124, 52 лв., връчени му в това качество да ги пази и управлява /сумите са получени на каса, преведени са по банков път или са ползвани чрез корпоративна карта Виза като служебен аванс, суми за самолетни билети, захранване на сметка при различни плащания, отпуснати за лицето Д.Е. като извършените плащания са разрешени от Ц. Д. и сумите не са възстановени до този момент в касата на „Петрол“ АД/ и длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Твърди се, че било образувано нохд 1635/2013 г. по описа на СГС, НО, 5 състав, който с присъда 272/20.10.2015 г. оправдал ищецът по обвинението за длъжностно присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай като 1 го признал за виновен за длъжностно присвояване в големи размери при условията на продължавано престъпление – престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
По повод протест и жалба било образувано внохд 2657/2016 г. по описа на САС, НО, 7 състав, който с присъда № 6/26.02.2018 г. отменил изцяло присъдата на СГС и ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК като присъдата на СГС в нейната оправдателна част била потвърдена.
Твърди се, че бил депозиран бланков протест на 01.03.2018 г., който бил оттеглен на 06.08.2018 г.
Твърди се, че по повод повдигнатото му обвинение ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Повдигането на обвинение срещу ищеца му създало силни негативни емоции, засегнало тежко общото и психическото му здраве, честа и достойнството му. Първоначалният стрес го принудил да напусне семейството си в София и да се изолира в каравана в покрайнините на гр. Казанлък, далеч от обществото като прекарал в караваната година и половина. Твърди се, че наказателното производство му нанесъл сериозен соционално-обществен репутационен удар върху доброто му име квартала и сред съседите. Твърди се, че в продължение на 8 години те били свидители на залепени по вратите на входа в кооперацията, в която живеел и на входната врата на жилището му покани за явяване в РПУ-то за разпит респ. призовки по съдебните дела, а в много случаи самите документи били предавани на съседите. Допълнително чувство за безнадежност породило у ищеца и обстоятелството, че било образувано и производство за гражданска конфискация, а самият той бил обект на сериозен и постоянен медиен интерес, с явно укорително отношение и негативна оценка към личността му. Твърди се, че ищецът бил притеснен в преценката си как да предпази децата си от негативното отношение на останалите деца и от чувството за срам.
Притеснявал се, че всички го считат за престъпник, чувствал безнадежност и безпомощност.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявения иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство. Претендират се и законна лихва и сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба се потвърждават от приложените по делото присъда 272/20.10.2015 г., постановена по нохд 1635/2013 г. на СГС, НО, 5 състав респ. присъда № 6/26.02.2018 г. на САС, НО, 7 състав по внохд 267/2016 г., с която ищецът е признат за невиновен по повдинатото му обвинение и същата е влязла в сила на 06.08.2018 г. с оглед оттегления протест на прокуратурата /стр. 16 в делото/.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с душевното му равновесие. Тези вреди се установяват от изслушаната по делото съдебно психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Е. К.. В заключението си, вещото лице е посочила, че ищецът в резултат на претърпения стрес реагира нервно в ситуации, различни от преживяното от него и това се отразява негативно върху семейството му като се влошават отношенията му с всички. Посочено е, че е спрял да контактува дори с децата си, които към повдигане на обвинението са били съответно на 6 години и новородено бебе, ограничил социалните си контакти и променил начина си на живот. Вещото лице е посочило, че травматичните събития разрушават конструкцията на Аз-а, формиран и поддържан във 3 взаимоотношенията с другите като освен за изхода на делото е силно притеснен и за бъдещето на децата и съпругата си. Вещото лице е обективирало извод, че и към момента ищецът продължава да е емоционално нестабилен, с чувство за срам, че е бил обект на обществено порицание и считан за престъпник. Не контактува почти с никого, губи приятели, отношенията в семейството му са влошени, което води до депресивни състояния и силен стрес. Вещото лице е посочило, че депресията и чувството за безнадеждност се подхранват и от факта, че вече не може да си намери работа като финансист в европейски институции, защото обвинението срещу него, макар и снето го съпровожда навсякъде. Посочено в рамките на заключението е, че сегашното психическо състояние има връзка с преживения продължителен стрес по време на наказателното производство като при такива продължителни стресови състояния стресът преминава в дистрес и работата с психолог е задължителна, тъй като в противен случай може да премине в психосоматично заболяване.
С оглед изводите на СПЕ, изслушана по делото, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността и страх. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 8 години водено наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, през което време същият е търпял негативни преживявания, тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление, което носи белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, опредЕ.та мярка за неотклонение все обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед съдебната практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. Следва да бъде съобразен и факта, че в съдебната си фаза пред първа инстанция са проведени 19 съдебни заседания с личното участие на ищеца респ. 5 съдебни заседания във въззивното производство.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че първоначално с присъда на СГС ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години като наказанието е отложено за срок от 5 години, което е създало у същия неблагоприятни в психически и емоционален аспект страдания за значителен период от време.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид и неблагоприятните последици, касаещи професионалната оценка и правото на добро име на професионалист на ищеца. Същите са били засегнати с оглед факта на 4 широкото публично разгласяване досежно хода на наказателното производство срещу него, които са оповестени от средствата за масова информация – електронни медии и печатни издания, което се установява от приложените по делото и неоспорени от ответника печатни материали.
На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и константната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д.
288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Доводите в исковата молба, че наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ не му е позволила да ползва сумата, внесена като такъв, която е в крупен размер през продължителен период от време са относими към иск за обезщетение на имуществени вреди, с какъвто настоящият съдебен състав не е сезиран.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 15 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. следва да се отхвърли.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 06.08.2018 г., с оглед липсата на изрично възражение за изтекла погасителна давност за част от периода и предвид обстоятелството, че давността не се прилага служебно от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса т.е. на ищеца се следва сумата от 10 лв. – разноски за ДТ. В списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно заседание от 25.03.2024 г. е посочена и сумата от 8 460 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Разпечатката съдържа 30 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77062148-debf-42a9-ae02-a189c4075308