Решение № 1714 от 18.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1714 гр. Варна, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100502231 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от К. СТ.

К., чрез адв.С. против Решение № 262087 от 28.06.2021 година, постановено по гр.дело № 5982/2021 година, по описа на ВРС, с което са били отхвърлени исковете на въззивника против Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“, ЕИК 813155019, седалище и адрес на управление: с.

Езерово, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1881.60 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и 0.60 ст./, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г., както и сумата в размер на 214.82 лв.

/двеста и четиринадесет лева и 0.82 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2020г.; сумата в размер на 1411.20 лв. /хиляда четиристотин и единадесет лева и 0.20 ст./, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г., както и сумата в размер на 153.66 лв. /сто петдесет и три лева и 0.66 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до 08.06.2020г.; сумата в общ брутен размер на 5412.20 лв. /пет хиляди 1 четиристотин и дванадесет лева и 0.20 ст./ - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./, както и сумата в размер на 617.89 лв. /шестстотин и седемнадесет лева и 0.89 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до 08.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни, както и в частта, с която той е бил осъден да заплати Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“, ЕИК 813155019, седалище и адрес на управление: с. Езерово, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В жалбата се излага, че съдът е подценил приложението на материалния закон, което прави решението му необосновано.Твърди се още, че ответната кооперация не оспорва наличието на изложените в исковата молба факти; че се касае за добросъвестно положен труд от страна ищеца, които е редно да бъде заплатен.По същество се иска отмяна на решенето и уважаване на исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна – ППЗК „Зора“, чрез адв.Х. излага, че жалбата се явява неоснователна; че отношенията не са трудови, което налага извода за отхвърляне на претенцията. Пред въззивния съд, страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание по делото въззивника е редовно призован, явява се лично и с адв.С., които поддържа въззивната жалба, и моли съдът да я уважи.

Въззиваемата страна ППЗК „Зора“, редовно призована, се представлява се от адв.Х., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС съдебното производство е било образувано по повод предявена от К. СТ. К., ЕГН ********** искова молба против Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“, ЕИК 813155019, седалище и адрес на управление: с. Езерово, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1881.60 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и 0.60 ст./, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г., както и сумата в размер на 214.82 лв. /двеста и четиринадесет лева и 0.82 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2020г.; сумата в размер на 1411.20 лв.

2

/хиляда четиристотин и единадесет лева и 0.20 ст./, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2019г., както и сумата в размер на 153.66 лв. /сто петдесет и три лева и 0.66 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до 08.06.2020г.; сумата в общ брутен размер на 5412.20 лв. /пет хиляди четиристотин и дванадесет лева и 0.20 ст./ - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.; 2018г.; 2019г./, както и сумата в размер на 617.89 лв. /шестстотин и седемнадесет лева и 0.89 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2019г. до 08.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че по силата на сключен между страните Договор в периода 07.04.2014г. - 22.04.2019г. , ищеца е изпълнявал длъжността „Председател“ на Кооперацията, с основно трудово възнаграждение в размер на 885 лева.

По силата на Допълнително споразумение от 07.01.2019 година, считано от 01.01.2019г. трудовото му възнаграждение било определено на 1680 лева.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.04.2019г, като сочения период, ищецът е полагал труд в ответното дружество, което от своя страна не му е заплатило дължимото трудово възнаграждение в исковия размер, както и дължимото й обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В тази връзка обективира искане за осъждане на ответника - работодател да престира посочените суми.

Ответната Кооперация е подала писмен отговор, с който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва фактите, че по силата на трудов договор от 07.04.2014г. до 22.04.2019г. ищецът е заемал длъжността „председател” в предприятието на ответника. Не се оспорва, че трудовото правоотношение е прекратено. Твърди, че основното месечно възнаграждение на ищеца било в размер на 885 лева, като следвало да получава и допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 8%. Навежда доводи, че не следва да се признава трудовият стаж в размер на 7 години и 11 месеца, тъй като не отговаря на изискванията на чл.12, ал.4, т.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и не е придобит в друго предприятие съгласно изискването на параграф 1, точка 2 от ДР на КТ на същата сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Сочи, че допълнителното споразумение, с което е определено по-високо възнаграждение е недействително поради противоречие със Закона за кооперациите, доколкото липсвало решение УС. Счита за погасени претенциите по чл.224 КТ за 2015г.-2017г. на основание чл.176а, ал.1 КТ.

Оспорва размера на претенциите, като счита, че дължимото месечно възнаграждение на ищеца е 885 лева, което е относимо и при изчисляване на обезщетението за неизползван отпуск.

Решаващия съд е приел за безспорно установено, че за периода от 07.04.2014г. до 22.04.2019г. ищецът е заемал длъжността „Председател“ на 3 ответната кооперация.

О т фактическа страна е било установено, че по силата на Трудов договор № 8 от 07.04.2014 година, сключен на основание чл.83, т.1 КТ между ППЗК Зора, село Езерово, представлявана от УС, в качеството на Работодател и К. СТ. К., последния е заел длъжността „Председател“.С него му е определено и основно трудово възнаграждение в размер на 885 лева месечно и допълнително месечно възнаграждение съгласно чл.12 НСОРЗ за трудов стаж и професионален опит 8 %. Основен платен отпуск в размер на 20 дни и допълнителен 12 дни.

Видно е, че по силата на Допълнително споразумение от 08.05.2014г. към трудовия договор, сключено с ППЗК Зора, село Езерово, представлявана от УС, на ищеца е определено основно възнаграждение в размер на 1200 лева месечно. Споразумението е подписано за работодател от УС на кооперацията.

С Допълнително споразумение от 25.06.2014г.; Допълнително споразумение от 30.09.2015г.; Допълнително споразумение от 03.12.2018г. е изменен размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца, като съобразно Допълнително споразумение от 07.01.2019г. възнаграждението е достигнало размер от 1680 лева. Посочените допълнителни споразумения са сключени с ППЗК Зора, село Езерово, представлявана от председателя К.К. и ищеца /К.К./. Споразуменията са подписани за работодател и работник от председателя К.К..

Със Заповед № 032/22.04.2019г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.04.2019г. поради избор на нов председател. Отразено е на ищеца да се изплати обезщетение по чл.224 КТ в размер на 75 работни дни неизползван платен годишен отпуск.

По делото е бил представен още и Устав на ППЗК „Зора“ с. Езерово от 2003г. /вж.л.92-100/. Съгласно чл.33, ал.1 председателят се избира за срок от три години измежду членовете на кооперацията. Той е председател на Управителния съвет и участва в неговата работа с равен глас. В ал.2 е посочено, че председателят сключва и прекратява трудовите договори с работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения.По делото е виден също така и актуален устав на Промишлено – производствена земеделска кооперация ”Зора“ от 2016година.

От приложената по делото и неоспорена от страните Съдебно счетоводна експертиза, изготвена пред ВРС става ясно, че са представени два варианта на изчисления, както следва:

I. Вариант:

От представените от ответника фишове за начислени трудови възнаграждения на ищеца за месеците март и април 2019 г. и разчетноплатежни ведомости за същите месеци е видно, че са направени следните начисления: за месец март 2019 г. за отработени 20 дни: Брутно трудово възнаграждение -1 881.60 лв. / в т.ч.: основна заплата - 1 680.00 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит - 201.60 лв./ Нетна сума за получаване: 1460.08 лв.; За месец април 2019 г. за отработени 15 дни:

Брутно трудово възнаграждение -1 411.20 лв. / в т.ч.: основна заплата - 1 4

260.00 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит - 151.20 лв./ Нетна сума за получаване: 1 095.06 лв. Информацията, подадена към персонален регистър в НАП, видно от Справка за осигурителния доход и представените Декларации образец 1 съвпада с направените начисления.

Ищецът има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за следният брой дни: за 2017 г. - 32 дни; за 2018 г. - 32 дни; за 2019 г.

- 11 дни. /за период 01.01.-22.04.2019 г./. Общо 75 дни. Брутното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 7 056.00 лв. Нетното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 6 350.40 лв.

II. Вариант:

На база трудово възнаграждение на ищеца в посочения от ответника размер на 885 лева и без начисляване на допълнително възнаграждение за прослужено време 7 години и 11 месеца: За месец март 2019 г. за отработени 20 дни: Брутно трудово възнаграждение - 885.00 лв. Нетна сума за получаване: 686.75 лв. За месец април 2019 г. за отработени 15 дни: Брутно трудово възнаграждение - 663.75 лв. Нетна сума за получаване: 515.05 лв.

Брутното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 3 318.75 лв. Нетното обезщетение по чл. 224 КТ е в размер на 2 986.88 лв.

Периодите за изчисляване на лихвите за забава са както следва: за заплата за м. март 2019 г. от 25.04.2019 г. до 08.06.2020 г.; за заплата за м. април 2019г. от 14.05.2019 г. до 08.06.2020 г.; за обезщетение по чл.224 КТ от 14.05.2019 г. до 08.06.2020 г.Изчислени са и лихвите за забава.

ВРС е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че отношенията между страните не са трудови.

Виждането на настоящата съдебна инстанция е следното:

С Протоколно определение от 11.10.2021 година, ВОС възприе, че правилната квалификация на исковете е по чл.60 от ЗК; извърши нов, самостоятелен доклад, разпредели доказателствената тежест и указа на страните, че разполагат с възможността да представят и нови доказателства.