Решение № 1563 от 19.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000500957 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК - Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 8256 от 14.12.2022г. подадена от П.

Б. П., представляван от адв. А. В. от САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, ул. „Алабин“ № 8, ет. 7 срещу Решение № 865 от 17.12.2021 г. постановено по гр.д. № 7184 по опис на СГС за 2021 г. само в частта, в която съда е оставил без уважение предявения установителен иск за разликата над присъдената сума от 5321.42 лева до 44 143.04 лева, претендирА. като възнаграждение за правна защита и съдействие за представителство осъществено в производството по т.д. № 1576 по опис на ВСК за 2015 г., в едно със законна лихва от 18.01.2021 г. до окончателното изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост като пороци на решението в обжалвА.та част, които според жалбоподателя се дължат на неправилно възприемане на релевантен факт – размера на цената на иска по т.д.№ 1576 по опис на ВСК за 2015 г. Счита, че не е спорно между страните, че е осъществено процесуално представителство, което е остА.ло незаплатено. Моли за отмяна на решението в обжалвА.та част и постановяване на друго, с което установителната претенция да бъде уважена изцяло.

В съдебно заседание поддържа жалбата, отправеното с нея до съда искане и претендира разноски в производството.

Въззиваемата стрА. Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявА. от юрисконсулт А. С., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли за 1 потвърждаване на решението в обжалвА.та част. В съдебно заседание поддържа писмения отговор и доводите изложени в него, обосновава възражение за прекомерност на разноските претендирарани от въззивника в частта относно размера на адв. Възнаграждение и с оглед изхода от спора, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с въззивната жалба и писмения отговор, съобразно служебните пределите на въззивната проверка приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а относно правилността и обосноваността в обжалваните части, констатира следното:

На 18.01.2021г. П. Б. П. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 44 143.04 лева ведно със законна лихва от 18.01.2021 г. до окончателното изплащане, претендирани като дължимо възнаграждение за предоставени правни услуги и пр. представителство по т.д. № 1576/2015 г. по опис на ВКС – Първо г.о. В обстоятелства, на които основава претенцията, заявителят е посочил, че възнаграждението е определено с Решение на Висшия адвокатски съвет от 27.11.2020 г., на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата. Претендирал е разноски в размер на 882.86 лева държавна такса и 2 600 лева адв. Възнаграждение. Издадена е заповед за изпълнение от 02.03.2021г. по ч. гр.д.

№ 2746 по опис за 2021 г. по опис на СРС, срещу която е постъпило възражение № 23025690 от 07.04.2021 г.

Ищецът П. Б. П. е предявил установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК и в обстоятелствената част на исковата молба е изложил, следните релевантни фактически твърдения – в качеството си на лице упражняващо адв. Професия и като упълномощен в същото качество е осъществил пр. представителство пред ВСК по т.д. № 1576/2015 г. , което не му е било заплатено. С решение изх. № 1269 от 08.12.2020 г. Висшия адвокатски съвет е определил дължимото възнаграждение по т.д. № 1576/2015 г. по опис на ВКС в размер на 88 286.08 лева, което е поделил на две равни части, едната от които за адв. П. Б.

П. /в делото е участвал и втори адвокат/. Освен главница в размер на 44 143.04 лева е поискал съда да установи и вземането за законна лихва от 18.01.2021 г. и разноски в производството – 882.86 лева държавна такса и 2600 лева адв. Възнаграждение.

Ответникът в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е оспорил претенциите, с правопогасяващо възражение, че е заплатил възнаграждението за пр. представителство в съответствие със сключен договор № Д – 22/19.06.2013 г. Счита, че осъщественото пр. представителство е в рамките на уговореното в договора, независимо, че се е наложило като извънреден способ. В условията на евентуалност, ако съда не приеме правопогасяващото възражение, прави възражение и за недопустимост на претенцията, поради липсата на доказателство за представителна власт на ищеца изхождащо от адвокатското дружество, с което е сключен договора. Обоснова и възражение относно размера на претенцията и незаконосъобразност на производството, в което е определен. Обосновано е и възражение за материална незаконосъобразност при определяне на размера, като несъобразен с разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения.

Първоинстанционният съд е приел, че е ищеца е изпълнил възложена с пълномощно работа, 2 изразяваща се в пр. представителство и явяване в открито съдебно заседание пред ВКС по т.д. № 1576 по опис на ВКС за 2015 г. и следва да получи възнаграждение, което е определил съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за размера на минималните адв. Възнаграждения върху материален интерес от 159 714.20 лева, уважил е иска за сумата от 5321.42 и е оставил без уважение за разликата над тази сума до претендираните 44 142.04 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд се е произнесъл инцидентно по законосъобразността на решение на ВАС с изх. № 1269 от 08.12.2020 г., на основание чл. 17, ал.2 от ГПК, като е приел, че е в противоречие с нормативен акт за размера на минималните възнаграждения и сам е определил възнаграждението, на базата на материален интерес от 159 714.20 лева, чиито размер извежда от мотивите в решението на ВКС. Настоящият въззивен съд приема, че решението в обжалвА.та част е неправилно и необосновано, предвид следното:

Производството пред ВКС, в което ищецът е представлявал ответника е образувано възоснова на молба за отмяна на Решение № 05.01.2015 г. на Арбитражен съд при Българската търговско промишлена палата. В писмен документ, обективиращ протокол от съдебното заседание проведено на 24.09.2015 г. производството е докладвано като исково.

Ищецът в настоящото производство е представлявал ответника пред ВКС. Върховният касационен съд е постановил акт по същество в производството по чл. 47, т.3, пр. 2-ро , т.4, т.5, пр. 2 и т.6 от Закона за международния търговски арбитраж. От диспозитива на този акт, се установява, че предмет на делото са искове за отмяна арбитражно решение от 05.01.2015 г. по в.арб.д. № 292/2012 . на АС при БТПП в частта, в която с арбитражното решение, 1. са отхвърлени исковете на „Пътстрой“ ООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ и 2. е уважен насрещен иск на „Агенция „Пътна инфраструктура срещу „Пътстрой „ ООД, както и в частта за присъдените в арбитражното производство разноски. Пред въззивния съд спора между страните се заключава в това, как първоинстанционния съд е определил материалния интерес в производството пред ВКС в размер на 159 714.20 лева, за да приеме в мотивите, че решението на Висшия адвокатски съвет е незаконосъобразно, каква е общата цена на исковете, които са били предмет на делото пред ВКС и възоснова на коя материлано правна норма следва да се определи размера на възнаграждението за това представителство – чл. 7 или чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения.

От представеното пред въззивния съд решение от 05.01.2015 г. постановено по Висшия адвокатски съвет се установява, че са отхвърлени осъдителни искове за реално изпълнение с непосочена цена в решението, отхвърлен е установителен иск с цена 439 530 лева, отхвърлен е установителен иск с цена 1 356 686.29 лева и конститутивен иск с не посочена цена.

Уважен е насрещен осъдителен иск за сумата от 159 714.20 лева. Сумата от 54 155 лева е присъдена като разноски в производството. С решението на Висшия съдебен съвет е определен общ размер на възнаграждението за пр.представителство по т.д. № 1576/2015 г. 88 286.08 лева, която сума е поделена по равно за двама пр. представители, един от които е ищеца, сега въззивник. Общият размер на възнаграждението е определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. върху материален интерес в размер на 3 216 314.02 3 лева. По реда на чл. 17, ал.2 от ГПК, първоинстанционния съд е приел, че решението е материално незаконосъобразно защото материалния интерес не е в размер на 3 216 314.02 лева, сам го е определил като сума в размер на 159 714.20 лева и е приложил разпоредбата на чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималния размер на адв. Възнаграждения /наредбата и отхвърлил иска за разликата над 5321.42 лева, като е приел, че е доказан само в този размер съответен на установения материален интерес.

Въззивният съд не споделя мотивите на първонстанционния предвид следното:

Когато производството по делото е исково, приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Когато е осъществено пр. представителство в производство по отмяна на влязло в сила решение се прилага чл. 9, ал. 4 от Наредбата, който обаче препраща към чл. 7 и чл. 8 и разграничава, пр. представителство изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение или отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение със и без процесуално представителство в открито съдебно заседание, като в последната хипотеза намалява възнаграждението до 3/4 от възнаграждението по реда на чл. 7 или чл. 8, но е не по-малко от 750 лв. чл. 9 , ал. 4. Не е спорно, че ищеца е осъществил процесуално представителство, т.е., че преценката за възнаграждението е в хипотезата „със“ процесуално представителство.

Спорен пред първата и въззивната инстанция е дали молбата за отмяна на арбитражно решение инициира исково производство и как е определен материалния интерес, представляващ база за определяне на адв. Възнаграждение. Вярно е, че производството по чл. 303 от ГПК не стадий от исковото производство, а самостоятелно извън интонационно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в законно сила решения.

Законът за търговския международен арбитраж, който е специален спрямо ГПК, урежда отмяната на арбитражното решение чрез предявяване на иск. Този иск не се развира по правилата на триинстанционното исково производство, но за образуване на делото се внася държавна такса, която се определя по правилата на Глава осма – Такси и разноски ГПК.

Видно от диспозитива на решението, чиято отмяна е била предмет на иска пред Върховен касационен съд, два от исковете са установителни и са с цена 439 530 лева и 1 356 686.29 лева, един е осъдителен и е с цена 159 714.20 лева, а четвъртия /№ 4 от решение в.а.д.

292/2012 г./ включва няколко осъдителни иска за реално изпълнение на договор, чиято цена не е посочена в решението/ и един конститутивен, също без цена в текста и диспозитива на решението. След като ответникът е оспорил решението на Висшия адвокатски съвет като незаконосъобразно по ред А. чл. 17, ал.2 от ГПК, в тежест на ищеца е било да установи материлания интерес в производството, в което е представлявал стрА.та от която претендира възнаграждение. Указанията за доказателствената тежест е следвало да се съдържат в доклада по чл. 140 от ГПК. Такива указания не са дадени от първоинстаницонния съд, поради което представените с въззивната жалба документи са допуснати във въззивното производство. Съобразно доказателствената тежест, съдът приема, че ищеца /сега въззивен жалбоподател/ е установил пълно и главно, материален интерес за стрА.та, която е защитавал – ответника/сега въззиваем/ в размер на 1 955 930.29 лева. Тази сума представлява сбор от цената на два установителни и един осъдителен иск, 4 както следва – 439 530 лева, 1 356 686.29 лева и 159 714.20 лева. Адвокатското възнаграждение, за всеки отделен иск се определя по отделно и приложимата норма е чл. чл.