Решение № 806 от 19.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1389/2024
- Вид
- Решение № 806
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 17.10.2024
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 806 гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110201389 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н. И. С. ЕГН **********, подадена чрез адв. В. Ш. от ВАК против НП № 23-0819-0050884 от 24.01.2024год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което са й били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на 200лв., на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 116 от ЗДП и 2. глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца глоба, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДП.
В жалбата си въззивницата твърди, че не е съгласна с така издаденото НП, оспорва изложената в него фактическа обстановка като сочи, че не е допускала ПТП и не е извършила нарушенията, които са отразени в АУАН и НП. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивницата редовно призована, се явява лично и с адв. Вл. Ш., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка отразена в НП. Във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП като сочи, че не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на адм.наказателното обвинение. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова – Атанасова, в 1 които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивницата и св. С. били бивши съпрузи като отношенията между тях били влошени. На 13.11.2023год. синът им имал рожден ден и двамата се били разбрали св. С. да вземе детето от детската градина в 12:00ч. тъй като там щяло да има тържество. На посочената дата около 11:45ч. св. С. бил пред детската градина, находяща се в гр.Варна, кв. „Христо Ботев“ на ул. „Средна гора“ и чакал да стане 12:00ч. за да вземе сина си. Докато чакал св. С. видял, че въззивницата пристига с автомобила на дядо си и влиза в детската градина.
Св. С. останал отвън. След малко въззивницата излязла от градината заедно с детето и тръгнала към автомобила си, който бил паркиран надолу по улица Средна гора“, но в забранената посока на движение по улицата. Св. С. отишъл при тях, въззивницата за почнала да дърпа детето към автомобила си, а то се разплакало. Св. С. вървял след тях и снимал с телефона си. Въззивницата качила детето в автомобила си, двамата със св. С. започнали да се карат и последният тръгнал към своя автомобил, който бил паркиран на същата улица, но по-надолу. Както вървял към него и почти го бил достигнал св. С. чул форсиране на двигател и веднага се обърнал. Видял въззивницата която с автомобила се движела към него. С лявото огледало за задно виждане на управлявания от нея автомобил въззивницата ударила св. С. в областта на таза, в дясно и продължила напред без да спира. От удара св. С. залитнал към друг възрастен мъж намиращ се в близост до него, при което си усукал (изкълчил) крака. Ситуацията била възприета от св. Д., който се движел пеша по същата улица в посоката в която се движела и въззивницата, но по-напред от нея, и чувайки форсирането на двигател се обърнал назад. Св. Д. веднага отишъл при св. С. и го попитал как е. Последният казал, че е добре. С. го питал дали е видял ситуацията. Св. Д. потвърдил, двамата със св. С. си разменили телефоните и Д. заминал. Още докато бил на място св. С. се обадил на тел. 112 да съобщи за станалото. На място пристигнали линейка, а малко след нея и полицейски екип. Полицейските служители разпитали св. С. за станалото и го посъветвали или да тръгне с линейката или да се снабди с медицинско. С. отказал линейката и сам тръгнал към отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна“ Варна където бил освидетелстван от съдебен медик. В следващите дни св. С. подал и жалба за станалото в І РУ при ОД на МВР Варна. Там била образувана преписка, която в последствие била изпратена за отработване от Сектор ПП тъй като имало възникнало ПТП. В сектор ПП преписката била разпределена на св. Г. П.. Същият снел писмени 2 сведения от въззивницата и свидетелите С. и Д., преценил че въззивницата е причинила ПТП с пострадали лица и съставил протокол в същата насока. На 21.12.2023год. св. Г.П. съставил срещу въззивницата АУАН бл.№ 325311, в който посочил, на 13.11.2023год. около 12:00ч. в гр.Варна, по ул. “Средна гора“ , посока ул. „Т.Влайков“ до № 45 управлявала л.а „Хонда Джаз“ с рег.№ В7406ТН – собственост на Любчо Роев Любчев ЕГН **** и при разминаване с пешеходеца С. Д.С. ЕГН *** който се намира в лявата част на пътното платно не осигурява достатъчно странично разстояние и с лявото огледало го блъска. Водачката напуска мястото на ПТП-то без да спре и да установи последиците и да уведоми компетентната служба на МВР – Пътна полиция. В АУАН св. Г.П. посочил, че същият се съставя по жалба на С. С. с вх.№ *** и медицинско изследване № 1434/2023г. в което е отразено, че вследствие на ПТП е получена контузия в областта на дясното коляно. Като нарушени законови норми в АУАН св. Г.П. посочил нормите на чл. 116 и чл. 123, ал.1, т.2, б „а“ от ЗДП.
АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го подписала и веднага подала писмено възражение срещу него в което посочила, че не е допускала ПТП.
Възражението не било прието от АНО и на 24.01.2024год., въз основа на АУАН, началник група в ОД МВР Врана, Сектор „ПП“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел, че въззивницата е нарушила разпоредбите на чл. 116 и чл. 123, ал.,1, т.2, б. „а“ от ЗДП и й наложил съответните наказания.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Г. П.
(актосъставител), С. С. и Г. Д., а по искане на въззивницата и св. Ж.а.
В показанията си пред съда св. П. сочи, че е съставил АУАН след постъпване на молба за издаване на Протокол за ПТП от бившия съпруг на въззивницата. Сочи ,че бил посочен свидетел, който той разпитал, разпитал и останалите. Заявява, че му бил представен и документ от съдебна медицина в който били описани травмите.
В показанията си пред съда св.С. сочи, че бил ударен от въззивницата докато се движел към автомобила си, че тя го ударила с лявата част на автомобила си (лявото огледало) отзад в таза и си усукал крака.
В показанията си пред съда св. Д. сочи, че не е виждал св. С. до инцидента, а въззивницата не е виждал изобщо. Заявява, че се движел по улицата пеша и чул зад себе си форсиране на двигател. Обърнал се и видял как бял автомобил „Хонда“ удря с лявата си част мъж отзад в дясно. Заявява, че господина не е паднал след удара, че отишъл при него питал има ли нужда от нещо, а автомобила продължил без да спре.
В показанията си пред съда св. Ж.а сочи, че познава въззивницата от доста време, но нямала отношения с нея. Сочи, че си спомня случката като дата защото детето на въззивницата имало рожден ден тогава. Заявява, че двете с въззивницата се засекли в детската градина. Видяла я че тръгва, а тя 3 през това време говорела с учителките. Заявява, че не е виждала въззивницата да удря с автомобила си някой.
Обяснения в хода на съдебното следствие е дава и въззивницата, в които същата по същество отрича да е участвала в ПТП. Акцентира на влошени отношения между нея и св. С., наличие на граждански дела за домашно насилие.
Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, жалба от С. Д. С. адресирана до началника на Първо РУ ОД МВР Варна, Решение № 3345/18.10.2023год. постановено по гр.д. № 4974/2023год. по описа на РС – Варна, медицинско удостоверение № 1434/2023год. издадено от д-р Д. Демиров, писмени сведения от С. С., справка от Дирекция „Национална система 112- МВР“ РЦ – Варна и СД към нея, сведения от С. С., Н. Г. Д. и Н. С., декларация по чл. 188 от ЗДП докладни записки, протокол за ПТП с пострадали лица и др.
Показанията на свидетелите П., С. и Д. съдът кредитира изцяло тъй като са последователни, логични, кореспондират по между си както и с останалите приложени по делото писмени доказателства и ВДС.
При преценка на показанията на св. С. съдът съобрази наличието на влошени отношения между него и въззивницата, наличието на развод между тях и пр., но доколкото показанията на този свидетел са в пълен унисон с показанията на св. Д. (единствения абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел) който е бил случаен свидетел на станалото, и приобщените писмени доказателства и ВДС (медицинско удостоверение издадено от съдебен медик от същата дата, запис от подадения сигнал на тел. 112, писмени сведения) съдът прие за достоверни и кредитира изцяло показанията на св. С..
Що се касае до показанията на св. Ж.а съдът не кредитира същите тъй като на първо място те са вътрешно противоречиви – веднъж сочи, че била втора кола след въззивницата, а след това сочи, че не знае тя къде била паркирала, не знае от къде е тръгнала.
На следващо място показанията на тази свидетелка са в пълно противоречие с показанията на свидетелите С. и Д., а и с обясненията на самата въззивница досежно посоката на движение на последната. От схемата начертана от св. Ж.а се установява, че тя сочи, че въззивницата се е движела в отредената посока на движение на еднопосочната улица, а от показанията на цитираните по-горе двама свидетели, а и от обясненията на въззивницата се установява, че последната се е движела в обратната посока (забранената за движение по еднопосочната улица). На следващо място в показанията си св.
Ж.а сочи, че не видяла други хора пешеходци, а наличието на пешеходци се опровергава категорично от показанията на свидетелите Д. (абсолютно незаинтересован) и С..
Приобщените по делото писмени доказателства (с изключение на 4 обясненията на въззивницата) и ВДС съдът кредитира изцяло като кореспондиращи с кредитираните гласни такива.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство съдът прие от правна страна следното.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на въззивницата нарушения. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира. В тази насока са и указанията дадени с Решение № 1361/27.10.2022год. по к.а.н.д. № 2125/2022год. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на въззивницата. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати съществени нарушения на процес. правила.
По т.1 от НП.
Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма.
Разпечатката съдържа 35 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7704ed58-3eca-4aa9-95ac-0066de1eca7e