Решение № 494 от 14.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря П.а П. Янкова като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20225530202056 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-1228-002254 от 26.07.2022 г., издадено от Началник група при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора, с което на П. Д. Д. от гр. Стара Загора на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител като поддържат жалбата и изложените в нея съображения.

Наказващият орган е представляван в съдебно заседание от процесуален представител. Счита жалбата за неоснователна, а процесното наказателно постановление за законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция.

Жалбата е неоснователна.

На 24.06.2022 г., около 3:35 часа, в гр. Стара Загора, кв. „Трите Чучура“ 1 до бл. № 56, в посока юг, свидетелят Г. В. Г. полицейски служител от Второ РУ на ОД на МВР - Стара Загора, извършил проверка на жалбоподателя, който управлявал личния си лек автомобил, марка „ФИАТ“, модел „ПУНТО“, с рег. № ***, без да носи в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. В хода на проверката жалбоподателят не представил такова на проверяващите.

За така констатираното, на жалбоподателя е съставен фиш Серия Х № 0666148 от 24.06.2022 г. /лист 11 от делото/, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Впоследствие, след извършена справка в системата е установено, че жалбоподателят към датата на проверката - 24.06.2022 г. е с невалидно СУМПС, тъй като самият жалбоподател е декларирал, че е изгубил шофьорската си книжка.

Гореописаният фиш серия Х № 0666148 от 24.06.2022 г., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП не е въведен в автоматичната система и поради това се счита анулиран и не се съдържа в справката за нарушител на жалбоподателя.

На 12.07.2022 г. свидетелят Г. издирил жалбоподателя и в негово присъствие, както и на свидетеля Д. П. П. – на длъжност полицай във Второ РУ на ОД на МВР - Стара Загора, му съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, за нарушение по чл.150а от ЗДвП, изразено в това, че на 24.06.2022 г., около 3:35 часа, в гр. Стара Загора, кв.

„Трите Чучура“, до бл. № 56, в посока юг, управлявал личния си лек автомобил, марка „ФИАТ“, модел „ПУНТО“, с рег. № ***, без СУМПС, издадено на 17.09.2018 г. – валидно до 11.11.2021 г., като същото е обявено за невалидно(откраднато или загубено). СУМПС не е с административна валидност.

Актът за нарушение е предявен и връчен на жалбоподателя, като същият го подписал без възражения.

Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и от компетентен орган е издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП /съгласно която разпоредба се забранява управлението на МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин въз основа на събраните в хода на производството - гласни доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите Г. и П., чиито показания кредитира с доверие като последователни и без каквито и да било противоречия и нестабилност в изложението, както и с приетите с определение писмени доказателства. Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните свидетели и ги кредитира изцяло, тъй като показанията кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, включая сочените в жалбата, не се констатира нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на 2 нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, като както акта, така и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.

С процесното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава валидно към датата на проверката СУМПС, тъй като същото е обявено за невалидно поради това, че е загубено от жалбоподателя. Това се установява, както от приложената по делото докладна записка /страница 10 от делото/, в която се сочи, че „В системата на ИИС Справки, лицето е обявило СУМПС за невалидно….“, така и от подадена декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД /лист 14 от делото/, в която жалбоподателят лично е уведомен, че щофьорската му книжка ще бъде обявена за невалидна.

Съгласно чл.150а ал.1 от ЗДвП - за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС след като е знаел, че неговото СУМПС е обявено за невалидно, тъй като вече е декларирал изгубването му с подаването на декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД /лист 14 от делото/ и е бил уведомен, че изрично посочения вид български личен документ, в случая шофьорска книжка, ще бъде обявен за невалиден, т.е. виновно е нарушил чл.150а ал.1 от ЗДвП.

При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай наложеното наказание глоба е малко над минималния размер, под средния размер, а именно 150 лв., като са отчетени множеството предишни нарушения на правилата за движение по пътищата – виж справката на лист 19 от делото.

Предвид гореизложеното, наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно.

Не са налице основания, които да водят до извод за наличие на 3 маловажност и за прилагане на разпоредбата чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

Предвид изхода на делото и с оглед направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски за юрисконсулт, на основание чл.63д ал.4 и 5 от ЗАНН вр. чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, сума в размер на 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение, което е минимално дължимото за процесния случай, като се съобрази, че делото не е с фактическа и правна сложност и е разгледано в едно заседание.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228-002254 от 26.07.2022 г., издадено от Началник група при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ - Стара Загора, с което на П. Д. Д., с ЕГН **********, п***, е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА П. Д. Д., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4