Определение № 1499 от 04.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 5519/2023
- Вид
- Определение № 1499
- Подписан
- 04.05.2023
- Състав
- ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.133 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1499 гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Частно наказателно дело № 20231110205519 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по жалба на С. Г. С., в качеството на пострадало лице, подадена чрез адв. Д.. В. срещу Постановление на СРП от 16.12.2022 г. /деловодно изведено на 19.12.2022 г./ за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №11111/2021 г. по описа на СРТП – ОП-СДВР, пр.пр. №15124/2021 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
В жалбата се изразява несъгласие с правните изводи на прокурора, че в конкретния случай не се касае за пътно-транспортно произшествие, поради което не е налице осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, както и че липсва и осъществен състав на причиняване на телесна повреда, поради това, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. С оглед на това се моли за отмяна на обжалваното постановление на СРП и връщане на делото на прокурора с указание за правилното прилагане на закона.
След като се запозна с материалите по посоченото ДП, съдът констатира, че то е образувано на осн. чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор от СРП /деловодно изведено на 19.04.2021 г. / и се води за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно за това, че на 22.03.2021 г. в гр. София, ж.к. „...“, блок №145, около 09:00 – 09:15 часа, при управление на моторно превозно средство нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата, не бил внимателен и предпазлив към пешеходците, преминаващи в близост до превозното средство, като по непредпазливост причинил телесна повреда на С. Г. С.
1
По делото не е привлечен обвиняем.
С оглед на така изложеното, по допустимостта на жалбата, съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.4 НПК /от страна на СРП въпреки даденото изрично указание, не са представени доказателства за връчване на обжалваното постановление на жалб. С., както и на нейния повереник, с оглед на което, съдът приема, че не е удостоверено началото на срока по чл.243, ал.4 от НПК, при което положение се приема от съдебната практика, че жалбата е подадена в срок/.
Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от името на участник в производството /с процесуалното качество на пострадал/, легитимиран да атакува постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, от надлежно упълномощен адвокат в качеството на повереник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, доколкото при извършената цялостна служебна проверка на обжалваното постановление на СРП констатира, че същото е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата.
От събраните в хода на ДП доказателства по един категоричен и несъмнен начин се установява фактическата обстановка, която прокурорът е приел за установена и въз основа на нея извел своите правни изводи в обжалваното постановление. Същата обаче е непълна и накратко се изразява в следното:
На 22.03.2021 г., около 09:30 часа, пострадалата С. Г. С. излязла от жилището, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „....“, бл.145, вх.Б, ет.8, ап.50, за да изхвърли боклука. Контейнерите за смет се намирали на края на блока, до вх.Г. Било в светлата част на денонощието и валял мокър сняг. Св. С. видяла, че до кофите за смет се намира камион за сметосъбиране. Водач на камиона бил св. Д.С. Ц., . Св. С. Г. Д.помагал за закачването на кофите, а св. Ю.Ж. Д.работел на ръчката, с която се спускат и качват кофите за смет, в процеса на изсипване на съдържащите се в тях отпадъци в съответното товарно отделение на камиона. Пострадалата С. се приближила и изхвърлила боклука си в една от вече изпразнените кофи за смет. В този момент устройството, което вдигало кофите за смет се връщало с празна кофа, която се приплъзнала и откачила от държачите и ударила пострадалата, при което тя паднала на земята. В същия момент и кофата паднала на земята, от удара капакът й се откачил и ударил св. С. по десния крак. Тъй като св. С. казала, че се чувства добре, свидетелите С. Г. Д. и Ю.Ж. Д. продължили по маршрута с камиона за сметосъбиране. Св.
Ц.изобщо не разбрал за случилото се в този момент.
По делото са налични данни, приобщени посредством показанията на св. Г. Н.
И., че св. С. въпросния ден не е падала еднократно. Тя твърди, че поглеждайки през 2 прозореца на жилището си е възприела жена, която пада като „талпа“ назад, удряйки силно главата си в земята. Това вероятно се е случило след гореописания инцидент /с оглед на мястото и хронологията на събитията, както и с оглед на това, че св. И. не споменава в близост да е имало камион за сметосъбиране/. Св. И.още посочва, че в първия момент, в който я забелязала, св. С. е била на колене и подпряна на ръцете си, в следващия момент се изправила, постояла около секунда, след което е паднала като „талпа“ назад, удряйки силно главата си в земята.
Самата С. също споменава, че освен падането в резултат на удара от кофата за смет, след като се изправила и направила няколко крачки, отново е паднала, като не е била изяснена причината за това падане и в кой момент /при кое падане/ св. С. е усетила болката в десния глезен, за да се проследи причинно-следствената връзка между удара с кофата за боклук и падането или удара с капака на кофата за боклук по десния й крак в областта на дясната подбедрица и полученото счупване на външния глезен на дясната подбедрица, реализирало медико-биологичния признак: трайно затруднение в движението на долен десен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни.
Освен това, съгласно заключението на СМЕ, механизмът, по който е получено счупването на външния глезен /представляващо средна телесна повреда/ е индиректен, а именно при заемане на принудителна позиция, предизвикана от външна сила, т.е. това счупване не е получено при директния удар от капака на кофата за боклук, като не е изяснено точно в кой момент и при кое падане на св. С. е реализирано.
При така установените факти, съдът достигана до следните правни изводи:
Видно от изложеното по-горе, в хода на ДП не е установено в кой момент и при кое от паданията на св. С. тя е усетила болка в деяния глезен и съответно в кой момент и при кое от паданията е получено счупването на десния външния глезен /представляващо средна телесна повреда/, за да може да се проследи причинноследствената връзка между действията на свидетелите С. Г. Д. и Ю. Ж. Д., удара с кофата за боклук по тялото на св. С. и падането на същата, както и удара с капака на кофата за боклук по дясната подбедрица на свидетелката и получената телесна повреда.
Преди да се установи гореописаната причинно-следствена връзка, не може да се приеме, че е налице обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, доколкото това би било в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК, което е пречка за извеждане на съответните правни изводи относно това дали е налице реализиран състав на престъпление по чл.133 от НК, от кое лице е извършено то и дали е приложим в случая институтът на случайното деяние по чл.15 от НК.
В този смисъл, изводите на прокурора в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство се явяват необосновани, доколкото не се 3 основават на доказателства, събрани при пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с оглед на което обжалваният прокурорски акт подлежи на отмяна.
За пълнота, следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав е обоснован и при правилно приложение на материалния закон, изводът на прокурора, че в процесния случай не се касае за престъпление по транспорта, доколкото камионът за сметосъбиране не е бил в движение при реализиране на инцидента и водачът на същия няма как да носи отговорност за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
В случая, по-скоро следва да се провери извършването на престъпление против телесната неприкосновеност, при условията на евентуален умисъл или непредпазливост, с оглед на твърденията на свидетелите, че и друг път се е случвало при мокро време кофата за смет да се откачи от държачите на повдигащото я устройство, в контекста на предвидимост на такава ситуация при конкретните метеорологични условия, както и да се провери по възможност техническото състояние на кофата за смет и причината за откачане на капака на същата при падане и дали това е било предвидимо. При това, следва да се обърне внимание на въпросите дали свидетелите С. Г.Д. и Ю. Ж. Д. са изпълнили всички свои задължения и изисквания, произтичащи от разпоредбите на чл.19, т.1 и чл.20 на Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи и чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Тези обстоятелства обаче следва да бъдат обсъдени едва след провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване и след установяване на всички относими обстоятелства, въз основа на които да може да се проследи причинно-следствената връзка между действие и съставомерен резултат, с оглед на механизма на получаване на съставомерната телесна повреда /индиректен/, съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза.
По тези съображения и на осн. чл. 243, ал.6, т.3 вр. ал.5 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 16.12.2022 г. /деловодно изведено на 19.12.2022 г./, с което на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №11111/2021 г. по описа на СРТП – ОПСДВР, пр.пр. №15124/2021 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд, в 7 – дневен срок от съобщаването му на заинтересованите страни.
Преписи от определението да се изпратят на СРП и на жалбоподателя С. Г. С., 4 чрез адв. Д. В.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5