Решение № 38 от 05.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 03.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000179 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.П. С. като пълномощник на „Трейлайн“ ООД, ЕИК 204720428 от с.Долно Новково, община Омуртаг, област Търговище против решение № 77/2012.2022г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 31/22г., с което дружеството е осъдено да заплати на „ДИД – Снежана Дамянова“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Бели Лом“ № 35А, вх.“А“, ап.6, ЕИК 116582980, представлявано от управителя Т Д Х сумата от 97 269,68 лева, представляваща неизплатени задължения за доставени количества природен газ, за периода от 01.05. 2021 г. до 31.12. 2021 г., представляваща сбор от сумите: 4 399,74 лв. с вкл. ДДС, остатъчен частичен дълг, по фактура № 0000002286/ 31.05. 2021 г.; 4 943,88 лв. с вкл. ДДС по фактура № 0000002328 от 30.06. 2021 г.; 9 409,43 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** от 31.07. 2021 г.; 16 216,96 лв. с вкл. ДДС по фактура № 0000002349 от 31.08. 2021 г.; 9 094,34 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** от 30.09.2021 г.; 20 853,54 лв. с вкл. ДДС по фактура № ********** от 31.10.2021 г.; 22 045,28 лв. с вкл. ДДС по фактура № 1

0000002383 от 30.11. 2021 г. и 10 306,51 лв. с вкл. ДДС по фактура № 0000002398 от 31.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 11 846,67 лв., направени по делото разноски по исковото и обезпечителното производство, включващо и изпълнителното дело по налагане на обезпечителните мерки. В жалбата си въззивникът твърди, че решението е недопустимо като произнесено по нередовна искова молба, без дадена правна квалификация на исковете, без правилно разпределена доказателствена тежест между страните, при наличието на доклад, който не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, без да е определена цена на исковете и при произнасяне по непредявен иск.

Евентуално твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както е и необосновано.

Според въззивника решението е недопустимо тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е изпълнил служебното си задължение да субсумира установените факти под приложимата материалноправна норма и да обезпечи правилното приложение на материалния закон. Вместо това е приел, че за правния спор нямало значение дали задължението за заплащане по издадените от ищеца фактури произтичало от договорни отношения по устен договор за доставки с периодично изпълнение или тези задължения произтичат от доставки, основани на трайни търговски отношения предвид записванията в счетоводството на ответника и наличието на подписани счетоводни документи, в т.ч. и данъчни такива, съдържащи изявления както за доставените количества, така и за договорената цена. Това нарушение на съда има значение освен за правилната правна квалификация на исковете, така и за определяне цената им предвид възможността за касационно обжалване на въззивното решение. Исковата молба още е нередовна, тъй като ищецът не е установил съществените условия на устния договор от 2018г. Налице са противоречиви твърдения, че отговорността за неизпълнение на задълженията за плащане по процесните фактури произтича от устен договор за продажба, въз основа на който страните са в трайни търговски отношения при приложимост на презумпцията на чл.292 ТЗ. В двете хипотези на доказване подлежат различни факти, а презумпцията по чл.292 ТЗ е приложима единствено във втората хипотеза. Т.е. съдът е постановил 2 недопустимо решение по непредявен иск по чл.292 ТЗ.

Твърди се още, че докладът по делото е непълен и неточен, тъй като първоинстанционният съд не е дал указания на страните за установяване на релевантните в случая факти, още повече че с отговора на исковата молба и този на допълнителната искова молба ответникът е оспорил наличието на трайни търговски отношения с ищеца, като този извод се извежда и от твърденията в исковата молба.

Изводът на съда, че страните се намират в търговски отношения от 01.10.2018г. е направен в нарушение на процесуалните разпоредби на закона, тъй като установяването със свидетелски показания на сключването на договор за продажба на стоки на посочената стойност в исковата молба с оглед забраната по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК е недопустимо. Неоснователно съдът не е кредитирал заключението на СТЕ с мотиви, че в частта му относно констатацията, че уредите за отчитане не били минали метрологична проверка и не се знаело дали отчитат вярно, експертизата била абсолютна спекулация и предположение, което не е подкрепено с доказателства.

Предвид установеното от експертизата, че уредът на ищеца няма стикер и протокол за извършена първоначална и последваща проверка от ДАМТН, на каквато този коректор и датчиците за налягане и температура подлежат, отчитането на доставеното количество природен газ от ответника е ставало в нарушение на действащите нормативни изисквания, което от своя страна е препятствало установяването във всеки един момент на реално полученото количество газ през инсталацията. Заключението на СТЕ и поясненията на в.лице, дадени в съдебно заседание, не са обсъдени. Същите водят до извода за основателност на претенцията за неточно отчитане на доставеното гориво, вкл. и чрез двойно отчитане от уреда на ищеца на част от природния газ, който е преминал през инсталацията за захранване на газов котел № 2, чрез дописване на количества към фактурите, извън отчетените от разходомера, които според твърденията в исковата молба били фактурираните. Не са обсъдени и показанията на свидетелката З Ф А. Неправилно съдът е приел, че ако имало някакви повреди в измервателните уреди доказателствената тежест за това била на ответника. В крайна сметка делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна.

По-нататък въззивникът твърди, че изводите на съда за основателност 3 на претенцията, основани на подписването на фактурите и на счетоводното им отразяване са неправилни и необосновани. Неправилно според него съдът е приел, че след като ответникът не е правил своевременно възражения за количеството и качеството на доставения продукт, а е приел стоката със съставянето на фактурите в края на всеки месец, възраженията му по делото не могат да бъдат приети. Тези възражения са допустими, тъй като касаят неточно изпълнение със скрити недостатъци – количеството на доставената стока съобразно спецификата й на родово определена вещ – природен газ и начина на измерването й – посредством специфични технически измервателни средства и коректор към тях, не е можело да бъде установено от ответника при обикновен преглед на стоката. Още повече че според в.лице начинът на измерване на доставеното количество газ е технически неподходящ за търговски нужди, а ищецът е знаел или поне е можел да предполага за недостатъка на измервателното устройство – коректор, тъй като то е поставено от него в обекта и ищецът е знаел, че то не е преминало съответните технически проверки, било му е известно и дублирането при отчитането на газта, служеща за захранване на газовия котел за битови нужди като поради факта, че в определени случаи разходомерът за този котел не е отчитал, а добавял към фактурите по свое усмотрение и допълнителни количества, които неясно как е определял. Тъй като ищецът е демонтирал и си е взел измервателното устройство – коректор няма как ответникът да установи, че той измерва точно, след като е в държане на ищеца отпреди завеждане на делото. Съдът не е съобразил, че доказателствената тежест за установяване на факта, че доставеното количество газ метан до обекта на ответника съответства на фактурираното е на ищеца. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.318 и сл.ТЗ.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са в трайни 4 търговски отношения от 2018г. до 31.12.2021г. на основание устен договор за търговска продажба на газ метан, по силата на който „ДИД –Снежана Дамянова“ ЕООД е продавач, а „Трейлан“ ООД – купувач. Страните са договорили цена, срок на доставка и отчитането на доставените количества газ метан да се извършва в края на всеки месец по разходомер, монтиран на обекта на ответника в с.Долно Новково. Претендира се цената на доставено след м.април 2021г. количество газ метан на ответника по посочените изрично в обстоятелствената част на исковата молба 8 броя фактури.

Предварителните въпроси относно нередовността на исковата молба, произтичаща от противоречие във фактическите твърдения на ищеца, необходимостта от изготвяне на нов доклад по делото, респ. – неговото допълване предвид твърдените допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 ГПК и свързаните с това искания за ново разпределение на доказателствената тежест и предоставяне на възможност за представяне на нови доказателства са разрешени в определение № 508/10.07.2023г., постановено по реда на чл.267 ГПК.

Настоящият състав намира за доказано в процеса наличието на твърдяните в исковата молба трайни и еднообразни търговски взаимоотношения между страните по доставката на газ метан, при установената между тях устна уговорка за това, а количествата са определяни с оглед показанията на отчитащите устройства на двете страни.

От представените писмени доказателства и заключението на ССчЕ се установи, че за периода 01.10.2018г. – 31.12.2021г. страните са осъществили помежду си търговски оборот на стойност 195 222,63лв с една единствена стока – природен газ, като за процесния период ищецът е разполагал с доставените на ответника количества газ, закупени от „Булгаргаз“ АД.

Стоката е доставяна периодично, като за всяка месечна доставка е съставяна отделна фактура. Предвид начинът на отчитане на доставеното количество природен газ и задължението за заплащането му съдът приема, че процесните 8 фактури свидетелстват за отделно сключени договори при мълчаливо съгласие от страна на купувача – търговец, на осн.чл.292 ТЗ. Т.е. не става въпрос за един единствен договор, а за отделни договори. Всички счетоводни операции са отразени коректно в счетоводството на продавача и то е редовно водено. Ответникът не е подавал декларации по чл.118 ал.10 от ЗДДС.

5

От заключението на ССчЕ безспорно се установи, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества. При ищеца са включени в сметка 411 – вземания от клиенти, а при ответника „Трейлайн“ ООД – в сметка 401 – задължения към доставчици, по партидата на ищеца „ДИД – Снежана Дамянова“ ЕООД. Сумата по двете сметки съвпада изцяло в счетоводствата и на двете дружества и е в размер на 97 269,68 лв. Ответникът е включил процесните фактури в дневника си за покупки по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит в съответните периоди на издаване на данъчните документи.

Съгласно константната практика на ВКС - решение № 96 от 26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008 год., но І т.о.; решение № решение № 30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о.; решение № 118/05.07.2011 год., по т. д.

№ 491/2010 год. на ІІ т.о.; решение № 42/2010 год., по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/ 30.01.2012 год., по т.д.№ 1120/2010 год. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.; № 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др., фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.