Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 400 от 25.06.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 266/2020
Вид
Решение № 400
Подписан
25.06.2020
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3, изр.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.143 · Кодекс на труда
  • чл. 149 · Кодекс на труда
  • чл.6 · Конституция на Република България
  • чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на единадесети юни през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА

ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря Велислава Трифонова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 266 по описа на

Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 268 от 19.12.2019 г по гр. дело № 332/2019 г по описа на РС – Левски състав на същия съд е ОСЪДИЛ ***“***“ - МВР, гр.София, ул.”***”№***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Е. ***, ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1023,42 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от 160,16 часа за периода 14.05.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен като противното е лишено от законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове. Алтернативно се претендира отмяна на решението в частта за периода от 1.01.2018 г до 17.07.2018 г по изложени в писменото становище съображения за приложение на тогава действащото законодателство.

Въззиваемата страна, редовно призована, в писмена молба, взема становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв РС -

Левски е приел за безспорно между страните обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ***– МВР, възникнало на основание ЗМВР, на длъжност „***” в Районна служба „***” гр.Левски при Областна дирекция „***" гр.Плевен - ***„***" гр.София МВР.

Като безспорно е обявенои обстоятелството, че през процесния период ищецът е полагал труд на смени, съгласно утвърдени графици и при сумарно отчитане на работното време.

Не е било спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства – заверени копия на платежни бележки за процесния период, че ищецът е полагал труд и през нощта, при режим на нощна смяна от 22,00ч. до 6,00 часа, като за отработените часове нощен труд му е било начислено и заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час.

Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът е кредитирал като компетентно, обосновано и пълно, че за периода от 14.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е положил реално общо 1120 часа нощен труд, който не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. За реално отработените часове нощен труд е било заплащано своевременно по 0,25 лв./час. Дадено е заключение, че нощният труд, приравнен на дневен с коефициент 1,143 се равнява на 1280,16 часа, като за разликата 160,16 часа се изчислява брутно възнаграждение в размер на 1023,42 лв., изчислено със средна ставка 6,39 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. За целия процесен период ищецът е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд, съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на МВР, с които е определен размера на посоченото допълнително възнаграждение.

При така установените факти и липсата на спор между страните относно полагането от страна на ищеца на нощен труд през процесния период, правният спор е концентриран относно приложимите по отношение заплащането на нощния труд в процесния случай нормативни актове. Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Според РС, съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период - 14.05.2016г.

– 31.03.2019г., са действали Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

С всеки един от посочените подзаконови нормативни актове е уредена нормална продължителност на работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.

В чл.31, ал.2 от Наредба

№8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

След отмяна на горепосочената наредба, са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.

Същите обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Налице е празнота в закона, като съдът е приел за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.

Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

В процесния случай, увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ.

Предвид на това, липсата на изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. ЗМВР, уреждащ полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите правоотношения между работник или служител и работодател в страната.

По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата на работната заплата към КТ.

В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч. : 7ч. = коефициент 1,143. Същият коефициент е възприет и в отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г., но формулиран по друг математически начин, който обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, при което се получава същият коефициент 1,143.

Изложеното води до извод, че в наредбата към ЗМВР законодателят е възприел подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата Наредба, би довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения, които са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и права.

Целта на посочената разпоредба, според РС, е именно нощното работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време – поради спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото, лишен от логика е аргументът, че нощният труд на служителите в МВР не следва да се преизчислява с посоченият коефициент, доколкото максималната продължителност и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не 1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така изложеното би довело до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.