Решение № 4943 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4943 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. С.ов при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509827 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20101886/31.08.2023г. по гр.д. № 12686/2021г. по описа на СРС, 143-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20104816/06.10.2023г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 20121604/27.04.2024г., по предявения от ищеца С. Н. Р. частичен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД, ответникът Столична община е осъдена да му заплати сумата 5 000 лева, частично предявена от общ размер 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат от подхлъзване и падане на 19.12.2018г., около 18.30 часа, на тротоара на бул. „Столетов“ гр. София, след стълбите на настоящ магазин „Т-маркет“, в резултат на противоправно бездействие на Столична община – непочистване на тротоара от заледяване, ведно със законната лихва считано от 18.12.2018г. до окончателното плащане на задължението.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са 2 бр. въззивни жалби с идентично съдържание, подадени от ответника Столична община срещу първоинстанционното съдебно решение, с което е уважен предявеният от ищеца С. Н.

Р. частичен иск за сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилия на 19.12.2018г. инцидент - подхлъзване и падане на тротоара на бул. „Столетов“ гр. София, след стълбите на настоящ магазин „Тмаркет“.

1

Жалбоподателят намира първоинстанционното решение за неправилно и необосновано в обжалваната част. По делото не било установено, че на посочената в исковата молба дата, при твърдяната фактическа обстановка и механизъм на увреждане ищецът претърпял твърдяното разстройство на здравето. Налице били несъответствия в показанията на св. Р. и писмените доказателства относно датата на увредата и посетеното лечебно заведение. По отношение на мястото на настъпването на инцидента – там бил разположен частен нежилищен имот и снегопочистването му било уредено от нормата на чл. 67, ал. 1, т. 2 НУОПЧТСО. Извън този участък и тротоарът, и платното за движение, били годни за безопасно ползване, в т.ч. добре осветени, което се установявало от представените по делото констативни протоколи във вр. със сключените с третите лица-помагачи договори. Тези факти се потвърждавали и от показанията на св. К.. Отделно твърди, че механизмът на получаването на травмата у ищеца бил опосреден от световъртеж и/или замаяност, резултата на наличната артериална хипертония. Поддържа и възражение за съпричиняване – след падането ищецът отказал да потърси лекарска помощ, което довело до болка с по-висок интензитет в травмираната област, съдът пропуснал да установи и дали ищецът бил с подходящи за сезона и метрологичните условия обувки и не съобразил, че пострадалият живеел в района и добре го познавал. Присъденото обезщетение било прекомерно високо – ищецът се възстановил в рамките на обичайния възстановителен период и не били настъпили усложнения. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и пълно отхвърляне на предявения от ищеца частичен иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. Н. Р., чрез адв. П., депозира 2 бр. писмен отговор на въззивната жалба, с идентично съдържание, с които оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че по делото, при условията на пълно и главно доказване, били установени всички факти, подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Адв. П. претендира да му бъде определено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществената във въззивното производство безплатна защита на въззиваемия.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Пътища и съоръжения“ ЕАД, чрез прокуриста М., депозира писмено становище, с което моли въззивният съд да приеме въззивната жалба на Столична община за основателна. Стриктно изпълнявал договорните си задължения по договор № СО 15-РД-55-241/27.04.2015г. за почистване на улиците, булевардите и тротоарите. Фактическият състав на непозволеното увреждане не бил доказан – излага подробни съображения, аналогични на тези в жалбата. Поведението на ищеца допринесло за настъпилия вредоносен резултат – невнимание от негова страна, придвижване без придружител в зимна обстановка.

Оспорва и присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

2

Третите лица-помагачи на страната на ответника „АЕС-Х“ ООД, „РТК“ ООД, „Еко Ресурс-Р“ ООД и „БКО“ ООД, които са съдружници в Консорциум „АЕС-Х Груп“ ДЗЗД, не са депозирали писмени становища по въззивната жалба. От тях в о.с.з. пред въззивния съд за „Еко Ресурс-Р“ ООД се явява адв. Т., който поддържа въззивната жалба и изложените в нея съображения.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове следва да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. рентгенови снимки, медицинско направление, резултат от образно изследване, епикриза, заключение на СМЕ и показанията на разпитания по делото свидетел Л.Р. – дъщеря на ищеца, се установява, че на 19.12.2018г., вечерта, около 18.30 часа ищецът С. Р. претърпял инцидент – падане на заледен тротоар на бул. „Ген. Н.

Г. Столетов”, в гр. София, в близост до настоящия магазин „Т-маркет“, но след плочките към търговския обект.

Разпитана св. Р. излага, че същата вечер с баща й имали среща след работа, за да пазаруват заедно подаръци за предстоящите празници. Тя също живеела в района, а баща й се прибирал отнякъде. Бил облечен в дебело зимно яке, зимни обувки, панталон, каскет. Не носел багаж – ръцете му били свободни. Не бързал. В района на търговския обект, който тогава бил магазин „Европа“ станала злополуката, на тротоара към асфалтовия път на бул. „Ген.

Столетов“. Малко преди да стигне до св. Р. ищецът се подхлъзнал и паднал на лявата си ръка. Предните дни валял сняг. Мястото било усойно и се заледявало. Свидетелят излага, че мястото поначало не се обработвало – ледът не се чистел, „не се ръсело“. Свидетелят Р. завела баща си вкъщи. Той казал, 3 че бил добре и ще се оправи. Тя си тръгнала, тъй като детето й било малко.

Впоследствие узнала, че през нощта той изпитвал силни болки, а на следващия ден майка й го придружила за преглед при лекар и се оказало, че лявата му ръка била счупена. Поставили му гипс, изпитвал болки дълго време след това. Свидетелят го посещавала, носела му храна. Докато бил вкъщи гипсиран баща й бил подтиснат и не искал да излиза. Свидетелят смята, че бил притеснен от случката, но най-вече от това, че не можел да свири. Ищецът цял живот бил челист, а след инцидента спрял да свири, спрял уроците. Дори и след свалянето на гипса ръката била зле. Правил рехабилитации – майка й го водела в 7-ма поликлиника. И в момента още имал болки и не можел да ползва ръката си по начина, по-който я ползвал преди.

При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на св. Р.. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и в обсъдените части кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – писмени такива и заключение на СМЕ. Противно на доводите в жалбата показанията на св. Р. кореспондират с писмените доказателства – първият медицински документ е от последващата инцидента дата – 20.12.2018г. Свидетелят излага, че за лечението си и рехабилитационните процедури ищецът бил придружаван от съпругата си, предвид на което не са налице несъответствия на показанията на св. Р. с останалата представена по делото медицинска документация.

Съобразно неоспореното заключение на изслушаната по делото СМЕ вследствие на инцидента – падане на 19.12.2018г. ищецът получил счупване на лъчевата кост на лявата предмишница на типично място. Получените от ищеца травматични увреждания се дължали на действието на твърди тъпи предмети, като в случая счупването било получено при подпиране на ръката при падането, при флексирана дорзално китка и това съответствало на съобщения от пострадалия механизъм. Съобразно заключението полученото увреждане било в причинно-следствена връзка с описания инцидент.

Счупването на лявата лъчева кост причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни.

На следващия ден – 20.12.2018г. на ищеца била поставена гипсова имобилизация, което било стандартна процедура при този вид счупване и необходимо, съобразно състоянието му. Обичайно при този тип увреждане на 4 здравето гипсовата имобилизация се поставяла за около 30 дни, след което се провеждала рехабилитация за още толкова време. По отношение на физическия труд възстановяването изисквало продължителност от около 3 месеца. Непосредствено след инцидента и през следващите няколко дни ищецът изпитвал сравнително силни болки в областта на счупването, чийто интензитет постепенно намалявал. Обичайно в този период се приемали нестероидни противовъзпалителни средства. Понастоящем възстановяването на ищеца било пълно откъм ежедневните дейности, но нарушени били фините движения на пръстите, най-вече 5-и пръст, и лесна уморяемост на същите, което оказвало влияние на професионалната дейност на пострадалия.

Експертът излага, че понастоящем не можело да се прогнозира дали ще настъпи пълно възстановяване на фините движения и за какъв период ще се случи това. Заключението на СМЕ не е оспорено от страните. Същото е обосновано и компетентно изготвено и кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. медицинска документация и показания на св. Р., предвид на което при оценката си по чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав кредитира напълно заключението.

Възраженията на ответника Столична община за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия почиват на предположения, неподкрепени от никое от доказателствата по делото.

Напълно неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че настъпилият с ищеца инцидент бил опосреден от световъртеж и/или замаяност, резултат на наличната у него артериална хипертония. Напротив – съобразно изложеното от вещото лице при разпита му по чл. 200 ГПК, по делото липсват каквито и да е данни към инцидента ищецът да бил под влияние на хипертонична криза. Освен от медицинската документация по делото такива данни не се съдържат и в събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на св. Р.. При носена от ответника тежест във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, твърдения от ответника факт е неподкрепен от никое от доказателствата по делото.

Напълно неоснователно е и поддържаното с въззивната жалба на ответника възражение за съпричиняване на пострадалия, а именно, че отказал да потърси лекарска помощ, което довело до болка с по-висок интензитет в травмираната област. Съобразно неоспореното заключение на СМЕ не може 5 да се твърди, че поставянето на гипсова имобилизация на следващия ден е ненавременна медицинска помощ, респ. че същото е оказало влияние върху оздравителния му процес.

От показанията на св. Р. – непосредствен очевидец на инцидента не се установява и възражението, че ищецът бил с неподходящи за сезона и метрологичните условия обувки. Напротив – установява се, че същият бил облечен и обут подходящо за сезона и условията навън.