Решение № 10 от 12.01.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … … град Кърджали, 12.01.2022 год.

В И

М Е Т

О Н А Н А

Р О Д А

Кърджалийският административен съд, ………....……...………….. в публично …………. заседание на двадесет и трети декември …....................................................................…….. през 2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………………….…….. Павлина Петрова, .….................................. като разгледа докладваното от ...................... съдията Виктор Атанасов ............................. административно дело №166 ...................... по описа за ......................

2021 година …... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от

Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.16б, ал.1 и чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда/ЗЗШОС/ и чл.10, ал.6 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в община Кърджали.

Образувано е по жалба от адв.Д.Д. от АК-***, със служебен адрес: ***, като пълномощник на „БАР СОЛО” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му С.Д.В., против Писмо с Изх.№СД-РВ-26-/1/ от 14.06.2021 год. на кмета на община Кърджали, с което не се разрешава търговска дейност и музика след 22:30 часа, на кафе-аперитив ***, находящ се в ***.

Жалбоподателят заявява, че счита атакуваното писмо с характер на заповед, за незаконосъобразно, издадено произволно, без основание и лишено от мотиви, като твърди, че в същото липсват каквито и да е било мотиви и основание за постановяването му. Излага подробни аргументи, като сочи, че от създаването на кафе-аперитив ***, повече от 5 години заведението работи с удължено работно време, както следва: търговска дейност от 20:00 часа до 05:00 часа и музика в допустимите норми от 20:00 часа до 03:00 часа и че със Заповед №58/22.01.2020 год. отново било разрешено от кмета на община Кърджали удължено работно време, както следва: търговска дейност от 20:00 часа до 05:00 часа и музика в допустимите норми, от 20:00 часа до 03:00 часа, като по-късно, със Заповед №193/20.02.2020 год. била изменена Заповед №58/22.01.2020 год. по следния начин: търговска дейност от 20:00 часа до 23:00 часа и музика в допустимите норми, от 20:00 часа до 23:00 часа. В жалбата се твърди, че поради това, че не било ясно какво е наложило промяната на работното време на заведение „БАР СОЛО”, находящо се в ***, била подадена жалба Вх.№94-Ж-74/05.03.2020 год. до областният управител на област Кърджали, с искане Заповед №193/20.02.2020 год. да бъде отменена, като въз основа на жалбата била констатирана нищожност на атакуваната заповед, но така и нямало произнасяне по отмяната на заповедта, тъй като поради наличието на имоти собственост на областната администрация в същата сграда, където се помещава заведението, можело да е налице конфликт на интереси. В жалбата се твърди, че преди издаване на Заповед №193/20.02.2020 год. на два пъти идвали на проверка полицаи в заведението, като не констатирали нито заведението да работи извън установеното работно време, нито музиката да е силна, а заради Заповед №193/20.02.2020 год., управителят на заведението предприел процедура по замерване на шума от заведението, като резултатите били обективирани в Протокол №16/27.02.2020 год. на РЗИ - град Кърджали и Протокол №27/02.03.2020 год. на РЗИ - град Кърджали, представени както пред кмета на община Кърджали, така и пред областният управител на област Кърджали. Сочи се, че и от двата протокола било видно, че еквивалентното ниво на шума съответства на изискванията на Наредба №6/ДВ, бр.58/2006г./ и че безспорно било констатирано, че шумът е в нормативно допустимите граници и при това положение, непонятно останало, какво е наложило издаването на атакуваната заповед, с която се намаля работното време на заведението, още повече, че липсвали каквито и да е било мотиви и основания за това. Според жалбоподателя, още по непонятно било, защо с Писмо Изх.№СД-РВ-26-/1/ от 14.06.2021 год. на кмета на община Кърджали, с характер на заповед, не се разрешава търговска дейност и музика след 22:30 часа в „Бар Соло”, находящо се в ***. Твърди, че цитираното писмо е немотивирано, като вместо мотиви били цитирани правни норми, които незнайно защо се прилагали само по отношение на „Бар Соло”, находящо се в ***, а не били взети предвид при издаването на разрешение за извършване на търговска дейност на другите две заведения, находящи се на същия адрес -

Бар и грил „***”, находящ се в *** и на Ресторант „***”, находящ се в ***, на които било издадено разрешение за удължено работно време, а точно тези две заведения попадали под приложението на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, тъй като и двете били открити площи, тип „тераса”, за разлика от „Бар Соло”, което било разположено в мазето на сградата и изобщо недоумение будело как заведения, които имат открити площи и се намират на първия етаж на сградата, получават разрешение за удължено работно време, а за заведението, което е в мазето на сградата и е изцяло изолирано от външната среда, се отказва издаване на разрешение за удължено работно време, с мотиви, намиращи приложение за другите две, но не и за него. Твърди се също така, че не само за „Бар Соло” няма нотариално заверено съгласие на общото събрание на етажната собственост на собствениците на сградата, но няма и за другите две, защото не е имало такова законово изискване, а и ако е имало, интересно как на тях им било дадено разрешение за удължено работно време и нещо повече, единствено „Бар Соло” от трите спазил законовото изискване да представи Протоколи от РЗИ за замерване на шума. Според жалбоподателя, тези обстоятелства говорели или за обслужване на нечии интереси или за прилагането на така нареченият „двоен стандарт”, като жалбоподателят държи да отбележи, че в случая сградата не е жилищна и на още едно основание, по отношение на „Бар Соло” не намира приложение правната норма на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Що се касае до упоменатите в писмото „***” ЕООД - собственици на хостел „***”, жалбоподателят обръща внимание, че служителите на РЗИ нямат задължение да замерват шума в техните помещения, без да е направено искане от тяхна страна, каквото със сигурност липсва, като в случая не било вярно, че измерването е извършено в жилището - собственост на собственика на обекта, тъй като, както било известно, в тази сграда няма жилища, а било извършено в жилище в съседната жилищна сграда, което не е собственост на собственика на обекта. Жалбоподателят твърди, че е искал да бъде извършено измерване и в хостел „***”, но категорично било отказано от „***” ЕООД да се допуснат служители на РЗИ и нещо повече, след като се упоменавало в писмото „***” ЕООД като основание за отказа, как на „Бар и грил „***” и на Ресторант „***” било издадено разрешение за удължено работно време при положение, че тези две заведения са непосредствено под хостела, собственост на „***” ЕООД, а „Бар Соло” е в мазетата на сградата т.е. бара и хостела ги дели цял един етаж. На следващо място, жалбоподателят държи да отбележи, че ако се приеме, че сградата е жилищна, то пак нямало как да се откаже удължаване на работното време, на основание чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, защото този закон, съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗЗШОС не се прилагал за шума, предизвикан от съседи в жилищна сграда. Предвид изложеното, жалбоподателят с жалбата моли да бъде призован на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Писмо Изх.№СД-РВ-26-/1/ от 14.06.2021 год. на кмета на община Кърджали, с характер на заповед, като неправилно и незаконосъобразно, както и моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Редовно призован за съдебните заседание, жалбоподателят – „БАР СОЛО” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се представлява от управителя му С.Д.В. и от пълномощник - адв.Д.Д. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановения отказ от страна на кмета на община Кърджали. Счита същия за неправилен и незаконосъобразен по съображенията, изложени в жалбата, които отново заявява, че изцяло поддържа.

Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски, както пред първата инстанция, така и пред касационната. В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която развива доводи и съображения, идентични с тези, изложени в жалбата.

В представената защита държи да отбележа, че в случая сградата не е жилищна и поради това, на още едно основание, по отношение на „Бар Соло” не намира приложение правната норма на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, като скочи, че не само не били представени доказателства, че сградата е жилищна, но напротив, общоизвестно било, че сградата е търговска и като такава функционира от изграждането й и до сега, като не били представени доказателства за промяна на предназначението й от търговска в жилищна. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЗШОС този закон се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации и че видно от нормата на чл.3, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗЗШОС законът е разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни нормативни актове, като алинея 5 предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, т.е. законовата делегация, съдържаща се в чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, дава правомощие на общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно визираната категория шум - този предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради, каквато процесната не е, тъй като в нея няма дори и едно жилище, като изключва приложението му от търговски и производствени сгради. С оглед на изложеното още веднъж моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло Писмо Изх.№СД-РВ-26-/1/ от 14.06.2021 год. на кмета на община Кърджали, с характера на заповед, като незаконосъобразно, противоречащо на закона и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на община

Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк.Р.

И., който оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а посочените твърдения в същата - за недоказани. Счита, че обжалваният отказ, обективиран с писмо с Изх.№СД-РВ-26-/1/ от 14.06.2021 год. на кмета на община Кърджали, е основателен и законосъобразен. Сочи, че кметът на община Кърджали отказва на жалбоподателя да удължи на работното време на заведението му след 22:30 часа, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.6, т.1 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в община Кърджали. Счита, че отказът на кмета на общината е издаден от законоустановен орган на изпълнителната власт и в границите на неговите правомощия, като сочи, че отказът е въз основа на протокол от 26.04.2021 год., съставен от Комисия, която е разгледала заявлението на С.Д.В., като управител на „Бар Соло” ЕООД, която е установила, че към заявлението липсва съгласие от общото събрание на етажната собственост и е предложила да се утвърди това работно време – от 20:00 часа до 22:30 часа с музика, съгласно чл.10, ал.6 от Наредбата и чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума на околната среда, който забранява озвучаването на обекти от търговията и услугите в сграда с местно предназначение, както и в жилищна сграда, за времето от 14:00 часа до 16:00 часа и от 23:00 часа до 08:00 часа сутринта. Излага довод, че посочените от жалбоподателя, като ретроспекция, издадени Заповед №58/22.01.2020 год. и Заповед №193/20.02.2020 год., се отнасят за минал период и нямат отношение към настоящия случай. Сочи, че заповедите за удължаване на работното време се издават за всяка календарна година и важат единствено за нея, като твърди, че в настоящия случай няма предпоставки за удължаване на работното време след 22:30 часа, поради липса на съгласие на етажната собственост, както и поради пандемичната обстановка в цялата страна. С оглед на тези съображения, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, както и моли в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съгласно Наредбата за правната помощ.

Разпечатката съдържа 23 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7702491d-73de-4cc1-b7d7-6c382d4af874