Решение № 207 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Снежанка Николова Касационно гражданско дело № 20248002100670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 1165 от 19.10.2023 год. по в. гр. д. № 3844/2021 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 2.03.2021 год., постановено по гр. дело № 13421/2017 год. и присъединеното към него гр. д. № 2833/2018 год., двете дела по описа на Софийския градски съд, в частта, с която са уважени отрицателните установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П.

П. не са собственици на 800 кв. м. /очертани по скицата на в. л. П. на л. 274 от делото, неразделна част от решението/ от поземлен имот с идентификатор № *** с обща площ 1 036 кв. м. по действащата кадастрална карта на [населено място], район „В.“, м. „Г. г.“, кв. Б., при описаните съседи и вместо него е постановил ново, с което е отхвърлил така предявените искове за посочената част от незастроения УПИ в [населено място], район „В.“, заснет с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта на [населено място].

В останалата част, с която исковете са уважени за разликата до претендираната по-голяма площ на горния имот, първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд.

Касационното производство е образувано по жалби на ищците „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Вертикал 21“ ЕООД, в които се поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на решението в отхвърлителните му части поради 1 допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за неговата отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Жалбите се оспорват в представените от ответниците С. И. Д. и К. И. Г. отговори, в които се поддържа становище за тяхната за неоснователност и се претендират сторените разноски в производството.

За да отмени частично първоинстанционното решение, с което исковете на двете дружества са били уважени и вместо това да постанови друго, с което да ги отхвърли за част от имота с площ от 800 кв. м., въззивният съд приел на първо място, че същите са процесуално допустими с оглед наличието на правен интерес от предявяването им, обоснован с твърдението, че ищците са собственици на основание покупко-продажба на УПИ с нотариален акт от 2008 год. и данните за фактическо оспорване от страна на ответниците на така придобитите от тях права. Намерил същите за неоснователни за тази част от процесния имот с площ 800 кв. м., за която приел, че ответниците са установили придобито право на собственост, като идентичността е обоснована със заключенията на експертизите по делото.

Освен това, въззивният съд приел да е налице възстановяване на собствеността върху отчуждения през 1962 год. имот, описан в представен по делото АДС, като отнет без законово основание, позовавайки се на Тълкувателно решение № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС. Без значение било, че такъв имот не съществува като отделна кадастрална или регулационна единица към настоящия момент. Въззивният съд е обосновал извода си за принадлежността на правото на собственост на ответниците и на основание възстановяване по ЗСПЗЗ, като се е позовал на данни за образувано съдебно производство по отношение на имот в [населено място] на общия наследодател, макар и без данни за идентичност с процесния.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в цялост с определение № 4837 от 24.10.2025 год. по настоящото дело в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК. Констатирано е произнасяне на съда по непредявено от ответниците придобивно основание, а именно възстановяване на собствеността върху одържавения с АДС от 1962 год. имот по реда на ЗВСВОНИ, а както и при ненадлежна идентификация на въведения като предмет на спора имот съобразно заснемането му по КККР, въпреки безспорните констатации за урегулирането му още през 1914 год. при действието на ЗБНМКБ (отм.), по смисъла на който закон дворищно-регулационният план има непосредствено отчуждително действие. При изложените съображения към мотивите на оспорвания съдебен акт, настоящият съдебен състав е намерил още за явно необоснован достигнатия извод за несъмнена идентичност между процесния имот и имотите, които ответниците твърдят да са придобили по силата на извършените в периода от 1925 год. до 1957 год. делби на имоти, останали в наследството от И. п. И..

В проведеното открито съдебно заседание страните се представляват от техните процесуални представители.

Адвокат П. /за „Вертикал - 21“ ЕООД/ заявява, че поддържа касационната жалба и представената с нея съдебна практика. Моли за присъждане на сторените разноски съгласно представен списък.

2

Адвокат Б. /за „Арко Асетс Пропъртис“ ЕООД - в несъстоятелност/ се солидаризира с констатираните пороци на обжалваното решение в определението по чл. 288 ГПК. Добавя, че касационният съд следва да вземе предвид релевираните от ищците възражения за придобиване на имота по давност, за което счита, че няма произнасяне от страна на апелативния съд. Претендира разноски съобразно представен списък.

Адвокат Т. /за К. Г./ моли касационните жалби да се оставят без уважение, като се вземе предвид, че ищците е следвало да установят при условията на пълно и главно доказване както своето право, така и обема от него, който се припокрива с имота по документи за собственик на доверителката му.

Адвокат Д. /за С. Д. и Л. П./ изразява становище, че правилно се констатира произнасяне по придобивно основание, каквото не е заявявано и съответно поддържано от неговите доверители. Изтъква, че фактически земята не е отнемана/национализирана, доколкото се касае за урегулирана територия, която не подлежи и на коопериране в ТКЗС. С изключение на това нарушение от страна на въззивния съд, изразява становище за правилност на достигнатите от него крайни изводи за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове.

Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, Върховният касационен съд, състав на II г. о. приема следното:

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 год. на ВКС по тълк. д.

№ 8/2012 год., ОСГТК и трайно установената и последователна практика по чл. 290 ГПК, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказател-ствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно затова претендира като настъпили - решение № 446 от 06.01.2011 год. на ВКС по гр. д. № 475/2009 год., I г. о., решение № 391 от 01.11.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1493/2010 год., I г. о., решение № 52 от 02.07.2020 год. на ВКС по гр. д. № 2446/2019 год., I г. о. При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването на претендираното от него право и тъй като ищецът изобщо отрича наличието на права на ответника върху спорния предмет, то последният трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз основа на които е могло такива да се породят за него - решение № 60215 от 15.07.2022 год. на ВКС по гр. д. № 3616/2020 год., ІV г. о., решение № 552 от 26.09.2024 год. на ВКС по гр. д. № 1852/2023 год., ІІ г. о. Съдът се произнася съобразно така очертания от страните предмет на производството, като не може да признае съществуването на спорното право на основание, различно от заявеното от тях - решение № 421 от 27.06.2024 год. на ВКС по гр. д. № 3890/2022 г., II г. о.

3

Съобразно утвърдената практика, по исковете за собственост имотът се индивидуализира с реалните му градоустройствен статут и описание, включително като се съблюдават настъпилите в хода на процеса промени. Когато при предявяване иска или в течение на производството бъде установено, че исковата молба не отговаря на това изискване, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани описаната нередовност, като при изпълнение на дадените указания при постановяване на съдебния акт е длъжен да опише имота с уточнените му характеристики по действащия устройствен план. Описанието на имота в диспозитива на съдебното решение с белезите по предходен план, въпреки направеното от ищеца уточнение по действащия план, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което рефлектира върху правилността на решението, а не върху неговата допустимост – решение № 58 от 02.07.2019 год. на ВКС по гр. д. № 3433/ 2018 год., II г. о., решение № 253 от 18.05.2010 год. на ВКС по гр. д. № 1114/ 2009 год., II г. о., решение № 74 от 22.03.2013 год. на ВКС по гр. д. № 757/ 2012 год., I г. о. А доколкото установените в § 6 ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите преди влизането му в сила дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена, то при извършването на преценката за регулационния статут на определен имот, вкл. и за отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове, следва да се има предвид възприетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 год. на ВКС по гр. д. № 2/1993 год., ОСГК, тълкуване на понятието „приложена регулация“.

В случая в исковите молби ищците са претендирали да се отрече правото на собственост на ответниците върху урегулиран поземлен имот в [населено място], район „В.“, местност „Г. г.“, представляващ парцел *** от кв. 207Б, отреден за озеленяване и магазини с площ 1 529 кв. м. при съседи: УПИ *-*, улица, УПИ *-* и УПИ *-*, заснет с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 год. на изп. д-р на АГКК, последно изменение със заповед РД-18-5858/10.08.2017 год. и площ по скица - 1 036 кв. м. Обосновават наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с легитимацията им на собственици на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.08.2008 год.

В отговорите си по чл. 131 ГПК ответниците К. Г., С. И. и Л. П. оспорват претендираното от ищците право на собственост върху спорния имот, като поддържат същите да са действителни негови носители по силата на наследствено правоприемство, поредица от делби и правни сделки и издаден в полза на последните по линията на правоприемството констативен нотариален акт за съсобственост от 11.10.2017 год. От страна на ответницата К.

Г. е предявено, в условията на евентуалност, и възражение за придобиване на процесния имот по давност.

При така очертания предмет на спора е несъмнено наличието на правен интерес от търсената защита по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК. Като се е позовал на незаявено основание за придобиване на правото на собственост от страна на ответниците за реална част от урегулиран поземлен имот и при това, описвайки го с идентификационните му белези по кадастралната карта, вместо с актуалния му устройствен статут, каквато е и претенцията на 4 ищците, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Неправилно още същият е пропуснал да съобрази значението на утвърдената още през 1914 год. регулация на територията в контекста на задължителните постановки на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВКС.