Определение № 374 от 26.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Пловдив, 25.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600424 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXII НПК, образувано на основание чл.

309, ал. 6 от НПК

Депозирана е частна жалба от адв. Й. Д., защитник на подсъдимата С. С., против определението от 18.09.2023г., постановено на осн. чл. 309, ал. 2 НПК след обявяване на произнесената п о НОХД № 1950/2020 г. по описа на ОС гр. Пловдив присъда, с която й е определено наказание лишаване от свобода с неотложено изпълнение. С обжалваното определение по отношение на С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В жалбата се обосновава виждане, че произнасянето на определението е съпътствано с процесуално нарушение. Заедно с това се отстоява възгледът, че не била налице една от регламентираните предпоставки за избор на най-тежката мярка за неотклонение , а именно реалната опасност от укриване. В тази връзка се претендира отмяна на сдебния акт.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , след като се запозна с изложеното в жалбата оплакване и с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество, е основателна.

На 18.09.23 г. е постановена присъда по споменатото наказателно дело, с която на подс. С. С. е наложено общо най-тежко наказание пет години лишаване от свобода за престъпления по чл. 211 и чл. 253, ал. 4 НПК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен „общ“ първоначален режим на изтърпяването му.

След прочитане на присъдата съдът е открил производство по реда на чл. 309 НПК, в хода на което е взел обжалваната мярка за неотклонение, без да изслуша становището на страните.

Касае се за процесуално нарушение, което не може да предизвика връщане на делото за ново първоинстанционно произнасяне, а въззивната истанция трябва самостоятелно да реши повдигнатия спор (арг. от чл. 345, ал. 2 НПК).

1

Заемайки се с това, ПАС намери произнасянето на окръжния съд за незаконосъобразно. Доколкото изменението на мярката за неотклонение по приложения процесуален ред не е обвързано с преценка за опасност от извършване на престъпление, единствената релевантна опасност е за укриване. В обжалваното определение не е обоснована подобна опасност, което представлява процесуалното нарушение „липса на мотиви“. Ако ПОС беше подходил според процесуалните изисквания, щеше да установи, че разумно мотивиране на избраната мярка за неотклонение е и невъзможно, защото сериозна опасност от укриване в случая няма.

Това е така, защото демонстрираното от подс. С. по време на наказателното производство процесуално поведение е било забележително добросъвестно. Тя се е явила доброволно на всяко от 12-те заседания, а и е дала обяснения, с които е помогнала на съда да реши казуса. Не е регистриран какъвто и да е опит от нейна страна за шиканиране на процеса. По-нататък следва да се отбележи, че има постоянно местопребиваване, на което години наред е откривана безпрепятствено и се е явявала винаги при призоваване (още на досъдебното производство е останала без мярка за неотклонение, поради което не е била водена за извършване на едно или друго процесуално действие през общо продължилото шест години наказателно производство).

Няма опасност и да напусне страната, при положение че на досъдебната фаза й е наложена забрана за задгранични пътувания.

Не е за подценяване и фактът, че от началото на процеса защитата настоятелно лансира теза за невинност. Тоест подс. С. е заинтересована да се явява и пред следващите инстанции, за да аргументира (и поддържа) претенцията за оправдателна присъда.

По тези съображения контролиращата инстанция счете, че и след налагане на наказанието пет години лишаване от свобода опасността от укриване на подс. С. продължава да е с незначителен интензитет. Въпросната опасност би могла с успех да бъде елиминирана посредством най-леката мярка за неотклонение. Апелативният съд е на мнение, че именно подписката отговаря на целите по чл. 57 НПК и е съобразена с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, така че е подходящата.

В този смисъл изборът на първата инстанция трябва да се ревизира, като обжалваното определение се измени в посочения смисъл.

Ето защо ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ определението от 18.09.2023г., постановено по н.о.х.д. № 1950/2020 г. по описа на ОС гр. Пловдив, с което спрямо подсъдимата С. П. С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като й определя мярка за неотклонение „подписка“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3