Определение № 217 от 11.05.2022, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. В**, 10.05.2022 г.

ВОС I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АН** М. П**

Членове:

В** Й. М**

Н** Д. Н** като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно частно гражданско дело № 20221300500117 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано e по частна жалба на "А** за к** на п** з**" ООД с ЕИК :

*** против Разпореждане № 1020/16.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2271/2021 г. по описа на РС-В**, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. СТ. В. от гр.В**, за вземания по договор за паричен заем , сключен с кредитора „В** к**“ООД на 29.08.2019г. като нередовно Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно.

Поддържа, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му. Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията на закона за редовност, а претендираното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което молят за отмяна на атакуваното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното производство не е заявена.

ВОС, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в 1 законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията са следните:

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител "А* за к* на п** з**" ООД с ЕИК : ** против М. СТ. В. от гр.В**, за вземания по договор за паричен заем, сключен с кредитора „В* к*“ООД на 29.08.2019г.

Съдът е констатирал, че в заявлението е посочено, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но доказателства за това не са представени. Именно заради това, с разпореждане № 34 от 11.01.2022г. е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя да представи доказателства в подкрепа на изложеното в заявлението за цедиране на вземанията. С молба вх. № 768/02.02.2022г. заявителят, чрез процесуален представител е посочил, че заповедното производство е едностранно, което изключвало възможността съдът да изследва въпросите за прехвърлянето на материалното право посредством договор за цесия. Развити са доводи относно уведомяването на длъжника за извършената цесия и последиците от това.

„А* за к* на п* з*" ООД е отказало да изпълни указанията на съда, поради което заявлението като нередовно е върнато.

Абсолютна положителна предпоставка за допустимост на производството е наличието на процесуална легитимация у заявителя, още повече, че от представените доказателства - договор за паричен заем, се установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с лице, различно от заявителя.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигане съгласието на страните цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на длъжника 2 съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно субектът комуто трябва да бъде връчено съобщението за цесията е длъжникът, но неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитор, който от своя страна се е разпоредил с вземането.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Съдебната практика е еднозначна, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (Р. № 137/2.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., III г. о.; Р. № 156/30.11.2015 г., ТД № 2639/2014 г., ІІ т. о. и др.).

Редовността на заявлението,материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение, е поставена в зависимост от изпълнението на императивните разпоредби на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Необходимостта от спазването от страна на заявителя изцяло на всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и еднозначно препращане в чл.410, ал.2 от ГПК, а и от санкционната процесуалноправна норма на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, приложението на която в случая е допълнителен аргумент за постановяване на отказ за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът е изискал заявителят да представи доказателства за извършената цесия именно за да провери дали същият е активно легитимиран кредитор по вземането. Това е така, защото от представените доказателства - договор за стоков кредит, се установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с лице, различно от заявителя. Именно, в изпълнение на разпоредбата на чл.

410, ал. 3 от ГПК, тъй като вземането произтича от договор, сключен с потребител, съдът е изискал от заявителя да представи доказателства за извършеното прехвърляне на вземането/цесията/ между първоначалния кредитор и новия кредитор.

3

ВОС приема, че въпреки дадената възможност, заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и изсикуемостта на вземането.

Така постановеното разпореждане е правилно.

Водим от горното, ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №261/10.02.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 33/2022 г. по описа на РС-В*.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4