Решение № 61 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110208125 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01 септември 1999година - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари 2017година /предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.

Образувано е по жалба на В. В. Г., подадена срещу наказателно постановление №23-4332-004555, издадено на 23 март 2023година от началник Група в СДВР-ОПП, с което са му наложени административни наказания - “глоба”, в размер 20лв., на основание чл.185 ЗДв.П - редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 05 август 2025година, в сила от 07 септември 2025година и “глоба”, в размер 100лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 1месец, на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДв.П - редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 05 август 2025година, в сила от 07 1 септември 2025година, за това, че на 12 януари 2023година, около 12:00часа, в град София, на ул.“Братя Миладинови“, управлявайки моторно превозно средство - специален товарен автомобил, марка“***“, с регистрационен номер ***, в участъка от пътя срещу административен №126, поради недостатъчен контрол върху моторното превозно средство, е допуснал пътнотранспортно произшествие в лек автомобил, марка“***“, модел“***“, с регистрационен номер *** - административно нарушение по чл.20,ал.1 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.43 от 26 април 2002година, в сила от същата дата, след което Г. и не е изпълнил задължението на участник в пътнотранспортно произшествие, да уведоми за последното органите на Министерство на вътрешните работи по територия, както и не е останал на местопроизшествието - административно нарушение по чл.123,ал.1,т.3,б.”в” ЗДв.П - редакция на разпоредбата, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.64 от 05 август 2025година, в сила от 07 септември 2025година.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Развити са подробни съображения за допуснати нередовности, с характеристиките на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, конкретно свързани с игнориране на приложимите изисквания по чл.40,ал.3 ЗАНН, както на чл.42,ал.1,т.4 /предишен чл.42,т.4/ ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН при съставянето на акта за установяване на нарушенията и издаването на атакуваното наказателно постановление. Твърди се още, че и по същество приетите като значими факти, посочени от административнонаказателното обвинение, не отговарят на обективно случилото се, съответно се оспорва извършването на вменените нарушения.

Защитникът на жалбоподателя - адвокат С. С., САК, легитимиран с пълномощно, приложено като лист 5 от делото, не се явява в открито съдебно заседание, но чрез депозирано писмено “становище по хода на делото, по 2 доказателствата и по същество”, вх.№25954/26.01.2024г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 30 от делото/, заявява, че поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, позовавайки се на съображенията, подробно развити в жалбата.

Пред съда административнонаказаният В. В. Г., в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се явява и лично.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлявана в открито съдебно заседание от юрисконсулт с пълномощно /лист 83 и лист 96 от делото/, заема становище в насока оставяне в сила като законосъобразно и правилно на атакуваното наказателно постановление, а без уважение като неоснователна и недоказана сезиращата жалба, позовавайки се на обективна и субективна съставомерност на всяко от вменените административни нарушения, които и счита установени на фона на формираната доказателствена съвкупност. Освен това, становище по жалбата, при подробно развити мотивиращи го съображения от представител по пълномощно, е изразено и чрез допълнително депозирани “писмени бележки“, вх.

№34306/31.01.2025г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 39 от делото/, както “възражение“, вх.№299818/12.09.2025г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 95 от делото/. Отправено е и изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в същото време е формулирано и възражение за прекомерност, при положение, че е претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско възнаграждение, формиращо направените от Г. деловодни разноски и в случай, че делото се реши в полза на последния.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази своевременно изразеното в хода на съдебното производство становище, конкретно в писмен вид от защитника по пълномощно на жалбоподателя, а в писмен вид, но и при условията на устност 3 и непосредственост в открито заседание от представляващ по пълномощно въззиваемата страна и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Обработвайки образувана и възложена му преписка, вх.№119/2023г. по описа на СДВР-ОПП, за пътнотранспортно произшествие, на което не е бил очевидец, нито е посещавал местопроизшествието, което в случая са сторили, сформирайки състава на дежурен екип на СДВР-ОПП, свидетел А.С. и колегата му Д. Г., на 22 февруари 2023година, свидетел А.С. - младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, съставил именно на жалбоподателя В. В. Г., ЕГН **********, акт, бланков №201854, за установяване на две административни нарушения, с посочена юридическа квалификация по чл.20,ал.1 ЗДв.П и по чл.123,ал.1,т.3,б.”в” ЗДв.П, от фактическа страна описани като изразили се съотв. в това, че на 12 януари 2023година, около 12:00часа, в град София, на ул.“Братя Миладинови“, Г. е управлявал моторно превозно средство, марка“***“, с регистрационен номер ***, като в участъка от пътя срещу административен №126, поради недостатъчен контрол върху превозното средство, е допуснал пътнотранспортно произшествие в лек автомобил, марка“***“, с регистрационен номер ***, като Г., в качеството на участник в пътнотранспортно произшествие и не е изпълнил задължението да уведоми органите на Министерство на вътрешните работи по територия, както да остане на местопроизшествието. Така съставен в присъствието на колега на свидетел С.С.Д., отново ангажиран само в процедурата по образуването на административнонаказателното производство, както на В. Г., при наличието на попълнена от последния декларация от 22 февруари 2023година, актът бил предявен на В. Г., подписан и препис от него бил връчен на жалбоподателя на същата дата - 22 февруари 2023година, като Г. се възползвал от правото на писмени възражения по акта, въз основа на който обаче, на 23 март 2023година началник Група в СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №23-4332-004555, с което на В. Г. били наложени административни наказания за всяко от констатираните и вменени му нарушения отделно, съобразно правилото, установено в разпоредбата на чл.18 ЗАНН - “глоба”, в размер 20лв., на основание чл.185 ЗДв.П и “глоба”, в размер 100лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 1месец, на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДв.П, за деянията, описани от 4 фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за тяхното установяване.

С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в атакуваното наказателно постановление, предвид естеството и начина на установяване на нарушенията, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитани в качеството на свидетели лица, конкретно М. Д.а - водач на лекия автомобил, марка“***“, модел“***“, с регистрационен номер ***, посочена и като първи свидетел по акта за установяване на административните нарушения, полицейски служител А.С. - сформирал заедно с колегата си Д. Г. състава на дежурния екип при СДВР-ОПП, “обработил“ пътнотранспортното произшествие, посещавайки местопроизшествието, но без ангажимент към последвалото образуване на административнонаказателното производство, както полицейски служител А.С. - също полицейски служител, оказал се в рамките на казуса единствено ангажиран с процедурата по образуването на административнонаказателното производство, в частност в качеството на актосъставител, но и са приобщени писмени материали, а именно и основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка - декларация от жалбоподателя при явяването му в СДВР-ОПП на 22 февруари 2023година, декларация от лице Е.А. от 22 февруари 2023година, в качеството на представляващ притежателя на товарния автомобил, марка“***“, с регистрационен номер ***, протокол за ПТП, бланков №1851760, ведно със скица и декларация от свидетел М. Д.а, писмено възражение по акта, депозирано от жалбоподателя на основание и в срока по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, ведно с приложение, докладна записка, изготвена от свидетел С., адресирана до началник СДВРОПП, детайлна справка/картон на водача, изготвена по данни в единна автоматизирана информационна система на Министерство на вътрешните работи на Република България, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство, както за съставени на лицето в това качество, актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на длъжностното лице издател на атакуваното наказателно постановление - заповеди №8121з-1632/02.12.2021г. и №8121К-13180/2019г.

5 на министъра на вътрешните работи, последната ведно с акт за встъпване в длъжност от 29 октомври 2019година, но още служебно изискана от състава информация, обективирана в справка-отговор от Районен център 112 София, вх.№29903/31.01.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 38 по делото/ и с отношение към установяване компетентността на издателя на атакуваното наказателно постановление, представено от представляващ въззиваемата страна в хода на съдебното производство, удостоверение, рег.

№513р-15529/09.02.2023г. по описа на Отдел“Човешки ресурси“ в Столична дирекция на вътрешните работи /лист 34 от делото/.

Тук е мястото да се отбележи, че в рамките на съдебното производство, според състава, върху значимите обстоятелства събраните доказателства са хвърлили достатъчна светлина, в т.ч. и основно гласните, приобщени чрез показанията на разпитаните свидетели Д.а, С. и С., оценени включително при възможност за взаимна съпоставка, както и с приобщените писмени материали, като е станало убедително ясно, че макар да фигурира в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, свидетел Д.а реално не е участвала в процедурата, както и никой от ангажираните с установяването на нарушенията, в последния случай свидетел С. и колегата му Д. Г..