Решение № 252 от 02.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330205795 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-0329000243/11.04.2024г. на ******РУ-Р. при ОДМВР-П., с което на И. А. Б. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр.3 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

И. А. Б., в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, като моли за отмяна на последното поради това че не е извършил твърдените нарушения.

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, се явява в съдебно заседание и ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител. В изпратената до съда молба-становище моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.03.2024г. в 23:59 часа, в гр. Р. на ул. Г.С.Р. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *****, собственост на неговия дядо И.Й.Г., ЕГН: **********. В автомобила се возили свидетелите И.

Г. и Я.Г.- ***** на жалбоподателя. Водача бил спрян за проверка от служители на РУ Р. сред които и свидетеля Е. Т.Т.. При проверката било установено че за автомобила нямало валидна застраховка Гражданска отговорност. За това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН по КЗ. От жалбоподателя било поискано да представи на полицейските служители за проверка СУМПС и СРМПС за управлявания автомобил. Жалбоподателя представил изисканите документи. Въпреки това обаче му бил съставен и АУАН № 1087883 за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал АУАН, и в графата за възражения било отбелязано че няма такива.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, в което нарушенията били описани словно по сходен с даденото в АУАН описание, като на същите била дадена цифрова квалификация по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С издаденото НП, за първото нарушение е наложено наказание в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и за извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – показанията на свидетелите И.

Г. и Я.Г.- ***** на жалбоподателя, справката за нарушител водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи които опровергават презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН.

Свидетелите Гиеви разказват че действително жалбоподателя управлявал автомобила вечерта на 25.03.2024г. Семейството се връщало от рожден ден на внучето на Гиеви. В автомобила се возил и по-малкия брат на жалбоподателя. Свидетелите бяха категорични че при извършената проверка техния внук И. Б. представил на проверяващите СУМПС, а от жабката на автомобила св. Гиев извадил СРМПС на МПС-то и то също било предоставено на проверяващите. Те не отричат че автомобила е бил с изтекла с няколко дни застраховка. Тъй като било тъмно, жалбоподателя подписал документите които му били предоставени, взел екземплярите които му 2 връчили и семейството се прибрало. В дома си на светло прочели че освен за гражданската отговорност на жалб. Б. бил съставен АУАН и за това че не си бил предоставил СУМПС и СРМПС. Свидетелите и жалбоподателя били много огорчени от случилото се защото И. Б. бил шофьор само от 10-ина дни и винаги носел документите в себе си. Това се установи и от приложената по делото справка за нарушител водач. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като напълно съответни едно на друго и логични.

По делото е разпитан и актосъставителя Е. Г., който каза че не помни конкретния случай като на въпроса сигурен ли е че не са му били предоставени от жалбоподателя СУМПС и СРМПС той отговори с доза съмнение, и добави че нямало случай да не са били предоставени изисканите документи пък да състави АУАН. Поради това съдът не кредитира показанията на този свидетел тъй като са в противоречие с показанията на свидетелите Гиеви. За да достигне до този извод съдът съобрази и личното си впечатление както от жалбоподателя, така и от неговите баба и дядо, които бяха много искрени.

От приложената справка за нарушител водач се уставонови че действително жалбоподателя И. А. Б. има издадено СУМПС на 12.03.2024г. – 13 дни преди датата на проверката.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП гласи че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Това предполага водачът да притажава валидно издадено СУМПС и просто да не ги носи. Видно от приложената справка за нарушител водач, жалбоподателя Б. е правоспособен водач към датата на извършеното нарушение и е имал издадено СУМПС на 12.03.2024г. Съгласно разпоредбата на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП нарушение по чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП се наказва с Глоба в размер на 10 лева.

Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да носят свидетелство за регистрация на МПС което управляват като чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП предвижда за това нарушение административно наказание Глоба в размер на 10 лева.

Установява се от доказателствата по делото, че на посочената и в АУАН и в НП дата на жалбоподателят действително е била извършена проверка при която е установено че за управляваното от него МПС няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

По делото недоказано обаче остана че жалбоподателя не е предоставил 3 на проверяващите СУМПС и СРМПС. От показанията на свидетелите Гиеви се обори презумптивната доказателствена сила на АУАН. Той не беше подкрепен категорично и от свидетеля Г., поради което съдът прие че извършването на административните нарушения не беше доказано по делото.

Напротив от събраните по делото доказателства се установи че жалб. Б. е предоставил на проверяващите изисканите документи. Факта че е бил правоспособен шофьор само от няколко дни се потвърди от справката за нарушител водач приложена по делото. Съдът даде вяра на близките на жалбоподателя защото е и напълно логично един млад шофьор да носи документа си доказващ неговата правоспособност. Жалбоподателя и свидетелите не отричат извършено нарушение по КЗ за което се предвижда много по-голяма административна санкция, и няма логична причина да обжалват тези две нарушения за които се предвиждат много малки наказания освен изложеното от свидетелите Гиеви желание да възтържествува справедливостта. По делото не е ангажиран защитник и не се претендират разноски. Единственото което цели жалбоподателя е постигане на справедливост. Тъй като отразеното в АУАН не беше доказано с необходимата категоричност, то съдът прие че извършените нарушения и по двете точки са недоказани. Поради изложеното административнонаказващия орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление което следва да бъде отменено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално извършване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Мотивиран от горното ПРС, XVІ н. с.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0329 - 000243/ 11.04.2024г. на ******РУ-Р. при ОДМВР-П., с което на И. А. Б. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр.3 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

4

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5