Определение № 25427 от 11.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25427 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100512904 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 343622/21.10.2025 г. по описа на СРС на адв. А.

З. Д. – процесуален представител на ищцата Д. А. А., срещу Определение № 41955/09.10.2025 г. по гр.д. № 7381/2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 33 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на решение № 16911 от 17.09.2025 г. по гр.д. № 7381/2025 г. по описа на СРС.

В частна жалба са изложените твърдения за уговаряне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С оглед на това следва да се приеме, че частната жалба изхожда от процесуалния представител адв. А. З. Д., в чиято полза е възникнало вземането за разноски за адвокатско възнаграждение и който е легитимиран да обжалва съдебния акт в частта за разноските – така Определение № 4221 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 72/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е неправилно. Поддържа, че районният съд не може да извършва преценка за наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗАдв. Твърди, че за да бъде уважено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е достатъчно единствено да бъде предоставен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Навеждат се доводи, че за съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ е налице, тъй като е право на адвоката да окаже такава помощ. Поддържа се, че доколкото предявеният от ищцата иск е изцяло уважен и при наличието на сключен договор за правна защита и съдействие, в който адвокатската защита е уговорена като безплатна, то са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатско помощ. Намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, в депозиран отговор на частната жалба, насрещната страна - „Кредирект“ ЕООД е оспорило частната жалба като неоснователна. Поддържа, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима, 1 доколкото в конкретния случай възражението за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв е подкрепено с писмени доказателства изрично опровергаващи посоченото основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Софийският районен съд е сезиран с предявени от Д. А. А. срещу „Кредирект“ ЕООД иск, с правно основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1080890 от 28.05.2024 г., а в условията на евентуалност- клаузите на чл. 18, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 5 от него. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 13.01.2025 г., сключен между Д. А. А. и адв. А. З. Д., за предоставяне на правна помощ и съдействие по делото, като е уговорено, че договорът е безвъзмезден на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, тъй като клиентът е материално затруднено лице.

По делото е изискана и постъпила годишна данъчна декларация вх. № 2400И0821155/27.03.2025 г., видно от която ищцата е декларирала доход за 2024 г. в размер на 36894,14 лв.

С решение № 16911/17.09.2025 г. по гр.д. № 7381/2025 г. по описа на СРС, 33 състав е уважен искът за прогласяване нищожността на договора. В частта за разноските, първоинстанционният съд е посочил, че по делото се установява, че ищцата е притежавала достатъчно доходи за заплащане на адвокатската защита, поради което е отхвърлил искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С обжалваното Определение № 41955/09.10.2025 г. районният съд е препратил към изложените в решението си мотиви.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Представен е договор за правна защита и съдействие от 13.01.2025 г., в който е уговорено безплатно предоставяне на правната помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, тъй като клиентът е материално затруднено лице.

Съгласно константната практика на ВКС, която настоящият състав споделя Определение № 654 от 27.11.2020 г. по т. д. № 720/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Определение № 395/09.07.2018 г. по т.д. № 1314/2018 г., II т.о., Определение № 417/17.10.2018 г. по ч.т.д. № 2238/2018 г., I т.о., Определение № 257/09.05.2018 г. по ч.т.д. № 226/2018 г., II т.о. и др., за съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв, за което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. Ето защо при наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, възражението на ответника, че другата страна не е била материално затруднена и е била в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Дори да се приеме, че съдът следва да преценява предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, в случая не са налице доказателства, които категорично опровергават, че ищцата е материално затруднено лице. Действително, от представената по делото данъчна декларация, може да се направи извод, че ищцата получавала нетен доход от около 2400 лв.

2

Независимо от това обаче следва да се посочи, че това не води категорично до извод, че тя без затруднение би могла да посрещне доходите за адвокатска защита. Посочения доход е значително по-нисък от средния за гр. София, и при наличието на разходи за наем, лечение и алименти и кредитни задължения е възможно ищцата да бъде поставена в затруднено финансово положение, независимо, че получава заплата в размер над минималната. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че доколкото е уважена претенцията на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, на процесуалния й представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Неоснователни се явяват доводите, че възнаграждението за жалбоподателя следва да се определи съгласно правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл.

633 от ГПК, и според което "национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС" и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗА, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. В посочения смисъл - Определение № 191 от 21.01.2025 г. по ч. т. д. № 2688/2024 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и много други. С оглед на това, правилно не са приложени правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

При определяне на адвокатското възнаграждение въззивният съд съобрази, че делото не разкрива особена фактическа или правна сложност. Същото е образувано по искове за нищожност на договор за протребителски кредит, по отношение на който има богата и непротиворечива съдебна практика. Наред с това, видно от служебна справка на съда, адв.

А. З. Д. участва като процесуален представител по множество дела, предмет на които е валидността на договори за потребителски кредит или отделни техни клаузи. С оглед на това и като взе предвид, броя и естеството на извършените процесуални действия, двете проведени съдебни заседания и материалния интерес, настоящият съдебен състав намира, че на адв. Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Върху това възнаграждение се начислява ДДС (Решение по дело С-744/23 г. на СЕС), поради на което на жалбоподателя следва да бъде присъдена сума от 480 лв. с ДДС.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се допълни решението по делото в частта за разноските и се присъди на адв. А. З. Д. адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частна жалба вх. № 343622/21.10.2025 г. по описа на СРС на адв. А. З.

Д. – процесуален представител на ищцата Д. А. А. определение № 41955/09.10.2025 г. по гр.д. № 7381/2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 33 състав с което е оставена без уважение молбата на адв. А. З. Д. за изменение на решение № 16911 от 17.09.2025 г. по гр.д. № 7381/2025 г. по описа на СРС в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВИ:

3

ИЗМЕНЯ решение № 16911 от 17.09.2025 г. по гр.д. № 7381/2025 г. по описа на СРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на адв. А. З. Д., л.н. 1000768210, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата от 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 343622/21.10.2025 г. в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4