Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 855 от 01.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 622/2024
Вид
Определение № 855
Подписан
01.04.2024
В сила
01.04.2024
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500622 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, универсален правоприемник на „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287, чрез пълномощника адв. А. Н., срещу определение №1235/31.01.2024 г., постановено по гр.д. №6478/2023 г. на Пловдивски районен съд, II граждански състав, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските - по отношение на присъденото в полза на адв. С. П. адвокатско възнаграждение за осъщественото на ищеца Г. С. Д. безплатно процесуално представителство по делото - от 707.76 лева, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на 400 лева, като недопустима.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърдят, че не са направили искане за изменение на решението в тяхна полза, а в частта за адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Съдът неправилно се е позовал на ТР №6/2012 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Иска се атакуваното определение да се отмени, като се уважи депозираната молба по чл.248 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ищцата в първоинстанционното производство чрез адв. С. П., като счита, че частната 1 жалба е допустима, но неоснователна и следва да се остави без уважение.

Твърди се, че правилно състава на РС е определил разноските в полза на пълномощника и се е позовал на посоченото ТР.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Г. Д. срещу „Вива кредит“ ООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор за паричен заем.

По делото е постановено решение №4764/26.11.2023 г., с което искът е уважен, като ответникът е осъден да заплати на Д. разноски, а на адв.

П. - сумата от 707.76 лв. за адвокатско възнаграждение.

По повод депозирана в законоустановения срок молба от адв. Н. за изменение на решението в частта относно разноските, е постановено атакуваното определение. С него съдът е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като страната не е представила списък на разноските.

Посочено е, че законът не разграничава дали искането се отнася за присъдените в нейна полза или възложените в нейна тежест разноски, като се е позовал на т.9 от ТР №6/2012 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Прието е, че от значение е единствено, че страната, поискала изменението, не е представила списък в срок. Според т. 2 от същото тълкувателно решение, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.

Определението според въззивния състав е неправилно.

Както е посочено и в частната жалба, страната не е направила разноски в първоинстанционното производство, като за нея не е съществувало и задължение да представя списък по чл.80 ГПК. Отделно от това, разрешението, възприето в т.9 от цитираното ТР касае искане за изменение на присъдените в полза на страната разноски, а не на възложените 2 в нейна тежест.

Според изложеното в определение №51/18.03.2022 г. по ч.гр.д.

№755/2022 г. на ВКС, I г.о., в определение №397/29.07.2016 г. по ч. т. д №499/2016 г. на ТК, ІІ т. о., е прието, че представянето на списък по чл. 80 ГПК има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените разноски, но не и за правото да иска изменение в частта, с която са присъдени разноски на противната страна.

Това тълкуване е възприето трайно в практиката на ВКС - определение №89 от 02.03.2012 г. по ч. гр. д. №46/2012 г. на ІІ г. о., определение №162 от 18.07.2017 г. по гр. д. №3818/2016 г. на І г. о., определение №219/26.06.2018 г. по т. д. №1875/2017 г. на ІІ т. о., определение №24 от 10.02.2022 г. по гр. д.

№614/2021 г., определение №416/20.06.2019 г. по ч. т. д. №1124/2019 г. на ІІ т. о. и др. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските от тази страна, чието искане за присъждането им е уважено, но тя счита, че размерът им е неправилно изчислен. В хипотезата, когато производството по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт е инициирано от другата страна, върху която е възложена отговорността за разноски, допустимостта на искането не е предпоставено от представяне на списък по чл. 80 ГПК. Този списъкът съдържа изброяване на разноските, които страната е направила и иска да бъдат присъдени, а не тези, направени от насрещната страна и срещу които възразява. С оглед на това неговото представяне или непредставяне е ирелевантно за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна.

Настоящият състав изцяло възприема изложеното виждане.

Молбата за изменение на решението не е недопустима. Въз основа на изложеното частната жалба е основателна. Следва да се отмени определението на районния съд, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.248 ГПК и делото да се върне на районния съд за произнасяне по молбата по същество.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение№1235/31.01.2024 г., постановено по гр.д.

№6478/2023 г. на Пловдивски районен съд, II граждански състав, с което е оставена без разглеждане подадената от „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, универсален правоприемник на „Вива кредит“ ООД, със седалище и адрес на управление град ***, чрез пълномощника адв. А. Н., молба за изменение на 3 постановеното по делото решение в частта за разноските - по отношение на присъденото в полза на адв. С. П. адвокатско възнаграждение за осъщественото на ищеца Г. С. Д. безплатно процесуално представителство по делото по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ВРЪЩА делото на РС Пловдив за произнасяне по основателността на молбата по чл.248 ГПК, депозирана от „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, универсален правоприемник на „Вива кредит“ ООД, със седалище и адрес на управление град ***, чрез пълномощника адв. А. Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4