Решение № 172 от 21.06.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Шумен, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян при участието на секретаря Татяна Св. Т.а като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело № 20223600100573 по описа за 2022 година

Ищците Л. Й. Ц., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. П... 7, К. Ц. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П... и И. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Г.О..... – тримата със съдебен адрес: гр. К...., чрез адв. П. К. от САК са предявили срещу ответниците Българска федерация по автомобилен спорт, с ЕИК 121886981, със седалище и адрес на управление: гр. С.... , АСК „Стари столици-2002“, с ЕИК 127560191, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.... и Община Шумен, ЕИК 000931721, седалище и адрес на управление: гр. Ш.... обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищците твърдят ,че на 15.04.2018г. по време на провеждането на автомобилно състезание - Национален шампионат по планинско изкачване „Мемориал Валерий Великов 2018“, при представянето си състезателят Н. Х. Г., при управление на лек автомобил „БМВ Е 36“, след излизане от десен завой, загубил контрол върху управлявания от него автомобил и блъснал зрители на ралито. Ищците излагат, че в резултат на произшествието са пострадали тежко, като за настъпилото събитие било заведено ДП № 452/2018 г. по описа на РУ - гр. Шумен, преписка № 812/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Шумен, приключило с прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство. Заявяват, че ответниците са били организатори на състезанието и в качеството си на такива, са носили задължението за осигуряването на безопасността на участниците и публиката и следвало да носят отговорност за вредите, причинени на трети лица в резултат на инцидент, причинен от състезател. Сочат, че провеждането на автомобилно състезание не само предполагало автомобилите да се движат с прекомерно висока скорост, нещо повече - именно това била целта на ралито, поради което било очевидно, че тази дейност представлявала източник на повишена опасност и именно 1 поради това е следвало организаторите да са положили допълнителни грижи в насока обезопасяването на дейността. Ищците твърдят, че са се намирали в зона, обособена за публика, зад поставените ограничителни ленти, когато автомобилът връхлетял върху тях.

От тяхна страна не е имало неизпълнение на разпореденото от страна на организаторите поведение, нито са заемали места, различни от посочените като позволени за публика от организаторите. Въпреки това, настъпилия инцидент с пострадали от публиката водил до единствения извод - че не е била осигурена в достатъчна степен безопасността на зрителите, което пораждало отговорността на организаторите към пострадалите. Ищците твърдят, че организирането и провеждането на автомобилното състезание било регламентирано със следните актове: Наредба за организиране и провеждане на автомобилните състезания 2018 г., Специален правилник за организиране и провеждане на автомобилни състезания по планинско изкачване за 2018 г. и Допълнителен правилник за провеждане на автомобилно състезание по планинско изкачване първи кръг от шампионата на България „Мемориал Валерий Великов“ 2018 г., съгласно които, задължение на организаторите било да сключат застраховка, покриваща отговорността за настъпването на вреди от участници в състезанието, като изрично било уговорено праг на застрахователно покритие, а именно - че минималният праг на застрахователното събитие е 300 000 лв., което не било изпълнено от страна на организаторите. Сочат, че в отговор на отправените претенции за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение към „ДЗИ - Общо застраховане“ АД по силата на сключената застраховка „Обща гражданска отговорност“, било установено, че сключената застраховка покривала отговорността на организаторите за нанесени на трети лица вреди в резултат на дейността на участниците в ралито, като бил уговорен лимит на покритието по застрахователната полица - 20 000 лв. за всяко увредено лице, като било уговорено и самоучастие в размер на 10 %, което следвало да се приспадне от обезщетението. Ищците излагат, че им било изплатено обезщетение от застрахователя на всеки по 18 000 лв., която сума била крайно недостатъчна с оглед претърпените от всеки от тях увреждания и следвало да бъдат обезщетени съответно на тежестта на настъпилия вредоносен резултат. Ищците твърдят, че всяка уговорка, че организаторите не носят отговорност за вреди, причинени от участниците, направена в какъвто и да било вътрешен акт - специален или допълнителен правилник за организиране и провеждане на автомобилни състезания или друг акт, нямала сила спрямо трети лица и не можела да отмени законовата разпоредба на чл. 49 от ЗЗД, която била императивна правна норма и съгласно която именно организаторите носили отговорност за вредите, причинени от участниците на трети лица и задължението да обезщетят пострадалите вследствие настъпило увреждане при осъществяване на състезанието лица. Поради сключването на застраховка, покриваща малка част от общия обем на отговорността им, разликата до пълния размер на обезщетение за понесените вреди, следвало да се понесе именно от организаторите. Твърди се, че на Л. Й.

Й. били причинени: фрактура на ладиевидна кост на ляво стъпало, контузия на таза, оток и хематом на ляво бедро от типа травматичен деколман, като носила гипсова имобилизация на ляво стъпало, глезен и подбедрица за 40 дни. Била се появила десностранна пеонеална пареза, поради което била извършена операция по декомпресия на нерва. На К. Ц. Ц. били 2 причинени: множество травми по тялото и крайниците, многофрагментна фрактура на дясна подбедрица, нарушаване на опорно - двигателната функция на двата крака, загуба на съзнание и мозъчно сътресение. Направена му била операция, при която била поставена метална остеосинтеза на десен крак, като впоследствие получава следоперативна инфекция на оперираната област и постоперативен тромбофлебит. Поставена била временна шина на подбедрицата и глезена, назначена била медикаментозна терапия, придвижвал се с две патерици, които впоследствие били заменени с една - и до настоящия момент. Придвижвал се с куцаща походка, нетрудоспособността му била продължила за повече от година. На И.

Н. Т. били причинени: разкъсно - контузна рана и оток по главата, разкъсно - контузна рана на дясна подбедрица, разкъсно - контузна рана на ляво бедро, разкъсно - контузна рана на лява подбедрица, обемен кръвен натек в областта на меките тъкани на дясна подбедрица с контузия на нервус перонеус. Извършена му била операция, като след това бил принуден да се придвижва с помощно средство за дълъг период от време. Всеки от ищците бил получил от „ДЗИ - Общо застраховане“ АД сума за обезщетение по 18 000 лв., чийто размер бил недостатъчен да обезщети понесените от всеки от тях неимуществени и имуществени вреди, като с оглед на изложеното по - горе, с настоящата искова молба претендират изплащането на останалата част от дължимото на всеки от ищците обезщетение, т. е. - частта, която надхвърля лимита по застрахователната полица. Освен неимуществени вреди, ищците К. Ц.

Ц. и И. Н. Т. били понесли и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, като К. Ц. Ц. бил извършил разходи в размер на 2146.40 лв., а И. Н. Т. извършил разходи в размер на 132.11 лв.

С настоящата искова молба молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците солидарно да платят, както следва: - На Л. Й. Й. - 10 000 лв., предявен като частичен от 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди: - На К. Ц. Ц. - 25 000 лв., предявен като частичен от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 2146.40 лв. - обезщетение за имуществени вреди; - На И. Н. Т. - 25 000 лв., предявен като частичен от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 132.11 лв. - обезщетение за имуществени вреди.

В случай, че не са налице основания за солидарното им осъждане, то алтернативно, молят съда да осъди при условията на евентуалност ответниците в следната поредност: осъждане на Община Шумен, а в случай, че не са налице основания за това, осъждане на Българска федерация по автомобилен спорт, а в случай, че не са налице основания за това, АСК „Стари столици-2002“ да им заплатят посочените суми за обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди вследствие настъпилия на 15.04.2018 г. инцидент, ведно със законна лихва върху сумите за обезщетение от датата на увреждането - 15.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и да им бъдат заплатени направените по делото разноски.

С молба с рег. № 3995/25.03.2022 г., депозирана от ищците Л. Й. Ц., ЕГН**********, К. Ц. Ц., ЕГН ********** и И. Н. Т., ЕГН ********** чрез адв. П. К. от САК на основание чл. 214 от ГПК правят искане за изменение на петитума на исковете за 3 неимуществени вреди, като намаляват размера на същите по следния начин: - На Л. Й. Й. - 2 000 лв., предявен като частичен от 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; - На К.

Ц. Ц. - 2 000 лв., предявен като частичен от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 2146.40 лв. - обезщетение за имуществени вреди; - На И. Н. Т. - 2 000 лв., предявен като частичен от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, като заявява, че на основание чл. 232 от ГПК оттегля предявеният срещу ответниците иск за имуществени вреди в размер на 132.11 лв., като съдът с определение №1612/19.07.2022г. е прекратил производството по делото по иска за имуществени вреди за сумата от 132.11лв.

С молба от ищците депозирана в съдебно заседание на 16.11.2022г. ищците са увеличили размера на предявените от тях искове , както следва - На Л. Й. Й. от 2 000 лв. на 20 000лв., предявен като частичен от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - На К. Ц. Ц. - 2 000 лв. на 32 000лв., предявен като частичен от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди

- На И. Н. Т. – от 2 000 лв. на 35 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите за обезщетение от датата на увреждането - 15.04.2017 г. до окончателното им изплащане.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 ал.1 от ГПК, ответника Българска федерация по автомобилен спорт депозира писмен отговор. В отговора първия ответник оспорва предявените искове и моли съда да отхвърли същите като недопустими, неоснователни, недоказани и неотговарящи на обективната истина. Оспорва претендираните от ищците суми за нанесени имуществени и неимуществени вреди, както и претенцията за лихви върху тези суми. Твърди, че исковата молба няма обстоятелствена част - липсвали изчерпателно обстоятелствата по отношение механизма на получените телесни повреди, твърдени от ищците, както и излагане на данни в какво качество лицата са участвали в посоченото събитие, както и какво е било тяхното поведение и принос за настъпване на твърдяното събитие. Оспорва изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, като недопустими, както и оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди - по основанието им и с оглед предявения размер, тъй като същите били в изключително завишен и прекомерен размер, и не отговаряли на действително нанесените щети, а вредата следвало да се определи към момента на настъпването й, когато претенцията е станала изискуема. Също оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и наличието на причинно - следствена връзка на твърдените имуществени и неимуществени вреди с механизма на случилото се събитие, както и твърдението, че в резултат от възникването на процесното събитие, за ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди. Освен това, оспорва представените към исковата молба писмени доказателства. Излага, че за провеждане на посоченото от ищците събитие били сключени договори за охрана с ОДМВР Шумен /peг. №372000-8132 от 10.04.2018 г./ и с Агенция за сигурност и охрана ЕТ „Лари-92“ гр. Шумен от 12.04.2018 г., за осигуряване на пожарна безопасност с РД ПБЗН-Шумен /рег.№87300- 216 от 28.03.2018 г./, договор за застраховка - полица № 2128182710000006 от 12.04.2018 г. с „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, покриваща вредите, причинени на трети лица в резултат на инцидент, причинен от 4 състезател, както и били осигурени 2 броя частни линейки. Имало издадена виза за състезанието от БФАС, с която били одобрени допълнителният правилник на състезанието и планът за охрана и безопасност. Твърди, че цялото състезателно трасе е било оградено със специална сигнална обезопасителна лента, като и били определени и означени зоните за зрителите, като през цялото време на провеждането на състезанието, охраната и на участниците и зрителите, била осъществявана от униформени полицаи от ОД на МВР Шумен и Агенция за сигурност и охрана ЕТ „Лари-92“. Излага, че съгласно актовете за провеждане на процесното състезание /Наредба за организиране и провеждане на автомобилни състезания 2018 г., Специален правилник за организиране и провеждане на автомобилни състезания по планинско изкачване за 2018 г., издадени от БФАС и Допълнителен правилник за провеждане на автомобилно състезание по планинско изкачване първи кръг от шампионата на България „Мемориал Валерий Великов“ 2018 г., издаден от директора на състезанието/, на пострадалите лица - Л. Й. Й., К. Ц. Ц. и И. Н. Т., застрахователят „ДЗИ - Общо застраховане“ АД по силата на сключената застраховка „Обща гражданска отговорност“, било изплатило обезщетение на всеки в размер на 18 000 лв., защото сключената застраховка покривала отговорността на организаторите за нанесени на трети лица вреди в резултат на дейността на участниците в ралито, като бил уговорен лимит на покритието по застрахователната полица - 20 000 лв. за всяко увредено лице, като било уговорено и самоучастие в размер на 10 %, което следвало да се приспадне от обезщетението. Ответника счита за абсолютно неоснователно твърдението на процесуалния представител на ищците, че „...Всяка уговорка, че организаторите не носят отговорност за вреди, причинени от участниците, направена в какъвто и да било вътрешен акт - специален или допълнителен правилник за организиране и провеждане на автомобилни състезания или друг акт, няма сила спрямо трети лица и не може да отмени законовата разпоредба на чл. 49 от ЗЗД, която е императивна правна норма и съгласно която именно организаторите носят отговорност за вредите, причинени от участниците на трети лица...“. Твърди, че процесното събитие е причинено при голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат от действията на ищците, тъй като пострадалите били създали специален, превишаващ определените норми риск, не били положили необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна било основание за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение съгласно чл. 51, предл. 2 от ЗЗД. Сочат, че не отговаряло на истината, че „...че ищците ми са се намирали в зона обособена за публика, зад поставените ограничителни ленти, когато автомобилът е връхлетял върху тях. От страна на пострадалите лица не е имало неизпълнение на разпреденото от страна на организаторите поведение, нито са заемали места, различни от посочените като позволени за публика от организаторите...“, тъй като цялото състезателно трасе било оградено със специална сигнална обезопасителна лента, по изискване на Наредба 2018 за организиране и провеждане на автомобилни състезания и това, че ищците били застанали зад сигналната обезопасителната лента на трасето по никакъв начин не означавало, че площите зад тази лента били определени и означени за зони за зрителите, тъй като зоните, които са били определени за зрители, са били изрично обозначени за такива с табели и тяхната охрана и 5 безопасността на зрителите е била възложена на униформените полицаи от ОД на МВР — Шумен. А на мястото, където са били ищците не е било изрично обозначени зони за зрители и не е имало униформени полицаи. Счита, че така предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са недопустими и неоснователни и като такива моли съда да ги отхвърли, а разноските по делото да бъдат възложени изцяло на ищцовата страна. По отношение на предявения акцесорен иск за лихва счита, че след като главните искове са недопустими и неоснователни, то недопустим и неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск за законна лихва. В условията на алтернативност в случай, че съда приеме исковете за допустими и доказани, моли същите да не бъдат уважени в пълен размер, тъй като не е обоснован размера на претендираните обезщетения , с оглед наведеното твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците.