Определение № 1074 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500847 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Т. К., ЕГН: **********, К. И. К., ЕГН: **********, и Т. И. К., ЕГН: **********, чрез адвокат Б., против определение №3384/18.03.2023г., постановено по гр.д. №1344/2024 г. по описа на Районен съдПловдив, VII гр.с., с което е върната искова молба вх. № 8494/24.01.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от В. Т. К., ЕГН: **********, К. И. К., ЕГН:

**********, и Т. И. К., ЕГН: **********, срещу А. А. Р., ЕГН: **********, М. А. Р., ЕГН: **********, и С. А. Р., ЕГН: **********, в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение, извършено на 14.12.1995 г. от М.Г.Р.., ЕГН: **********, в полза на А.Т.Р., ЕГН: **********, обективирано в нотариален акт № 144, т. 5, дело № 13670/1995 г. на нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив, на ¼ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, находящ се в гр.

******************************************, поради непризнателност на наследниците на А.Р. – А. Р., М. Р. и С. Р., а именно: поради отказ да дадат издръжка и е прекратено производството по гр.д. № 1344 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, VII граждански състав, в тази част. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред РС е образувано по искова молба, предявена от В. К., К.

К. и Т. К. срещу А. Р., М. Р. и С. Р., с която се иска да бъде отменено дарение, извършено на 14.12.1995 г. от М. Р. в полза на А.Р., обективирано в нотариален акт № 144, т. 5, дело № 13670/1995 г. на нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив, на ¼ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ******************************************, поради непризнателност на наследниците на А.Р. – А. Р., М. Р. и С. Р., а именно: поради отказ да дадат издръжка.

В условията на евентуалност се предявява иск от В. К., К. К. и Т. К. за възстановяване на запазената част от наследството на М.Г.Р.., починала на 05.07.2023 г., накърнена с договор за дарение от 14.12.1995 г., обективиран в нотариален акт № 144, т. 5, дело № 13670/1995 г. на нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив, с който същата е прехвърлила на наследодателя на ответниците А. Р., М. Р. и С. Р. – А.Р., собствеността върху ¼ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, находящ се в гр.

******************************************.

Освен това кумулативно с посочените искове се предявява и иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.

******************************************.

В исковата молба се твърди, че на 14.12.1995 г. Т. и М. Радеви са прехвърлили на техния син и наследодател на ответниците – А.Р., ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, находящ се в гр.

******************************************, с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 144, т. 5, дело № 13670/1995 г. на нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив. Навеждат се доводи, че на 08.05.1998 г. е починал Т.Р. като оставил за наследници съпругата си – М. Р., и сина си – А.Р.. Последният починал на 05.08.2019 г., като оставил за наследници ответниците: съпругата му – С. Р., и двете му дъщери – М. и А.Р.. Твърди се, че наследодателят на ответниците бил тежко болен и не можел да полага грижи за своите родители. Посочва се, че след неговата смърт М. Р. се нуждаела от постоянни грижи и внимание, както и от разходи за лечение, които сама не можела да си осигури. Поради тази причина същата се преместила да живее при ищцата В. К.. Наследодателката страдала от множество заболявания и имал много нужди. Ответниците М. и А. Р. обаче не полагали грижи за нея и в продължение на пет години не я посещавали. Посочва се, че на 01.05.2023 г. М. Р. се почувствала зле, поради което била приета в Окръжна болница Бургас, и била диагностицирана с 2 мозъчен инфаркт. В периода на лечение ищцата В. К. била до нея, а ответниците били дезинтересирани. След изписването наследодателката била неадекватна и се нуждаела от ежедневни грижи, а ответниците дори не я посетили. На 05.07.2023 г. същата починала.

Въз основа на така изложените фактически твърдения, може да се направи извод, че ищците са предявили обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 34 ЗС и чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация по чл. 30 ЗН.

Трайната съдебна практика приема, че в производството по първа фаза на делбата могат да се съединяват искове, разглеждането на които е изрично предвидено в чл. 343 ГПК – оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Тези спорове не са изброени изчерпателно, което следва от разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която всеки съделител в първото по делото съдебно заседание може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на дяловете, както и против включването в делбената маса на някои имоти. Общото на тези спорове е, че могат да обуславят конкретната имуществена общност относно участниците и обектите в нея, както и размера на дяловете.

Настоящият съдебен състав намира, че в първата фаза на делбеното производство е недопустимо съединяването на конститутивни искове, освен ако предявяването им не е изрично предвидено от законодателя, какъвто е случая с искът по чл. 30 ЗН. Поради това искът с правна квалификация по чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД- за отмяна на дарение, не е допустим в производството за съдебна делба.

Ето защо правилно исковата молба е върната, а производството е прекратено досежно този иск.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3384/18.03.2024 г., постановено по гр.д. №1344/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VII гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до страната.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4