Определение № 12869 от 01.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12869 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110155092 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.310 и следв. от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. И. С., чрез адв.И. К. против „М* „А*“ ООД за заплащане от ответното дружество на сума в размер на 4048,79 евро /7918,75 лв./ – възнаграждение за ползван платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни за периода от 01.08.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и законна лихва за забава за периода от 06.12.2024 г. до 14.12.2025 г. в размер на 466,40 евро /912,20 лв./ След извършена служебна проверка, съдът намира исковата молба за редовна и допустима, поради което на основание чл.140 от ГПК делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото всички приложени с исковата молба документи, както и тези представени от ответника с отговора на исковата молба, тъй като същите са допустими, относими и необходими.

Следва да бъдат уважени исканията на ищеца да бъде задължен ответника да представи заверено копие, ведно с опис на цялото трудово досие на ищеца, вкл.фишът за работна заплата за месец август 2024 г., представен пред ГИТ, ведомости за заплатите на ищеца за положения труд през месеците юли и август 2024 г., както и да представи заверено копие на предписанията по извършената проверка от дирекция „Инспекция по труда“. Искането да бъде задължен ответникът да представи всички документи, които са му били изискани от Инспекцията по труда на този етап съдът намира за ненужно и следва да се отхвърли, с оглед факта, че към настоящия момент все още не са постъпили документите от ответника, поискани и конкретизирани от ищеца с исковата молба, за което съдът с настоящото определение го е задължил, поради което съществува неяснота и липса на конкретизация кои точно документи ишецът претендира, че може да са относими и необходими. Следва да се остави без уважение и искането на ищеца ответникът да бъде задължен да представи документи за размера на платения годишен отпуск, който 1 ищецът имал право да ползва през календарната 2024 г., тъй като фактът, че ищецът е бил в законоустановен и полагаем му се платен годишен отпуск, разрешен от работодателя, е безспорен между страните и не се нуждае от доказване.

Следва да се уважи искането на ответника за допускане на съдебносчетоводна експертиза със задачите, поставени в отговора на исковата молба, тъй като същите са необходими за изясняване на правнорелевантни факти по делото. Следва да се постави допълнителен въпрос към експертизата да бъде изчислен размерът на претенцията за лихва за забава върху нетния размер на възнаграждението.

Съдът изготвя писмен доклад по делото на основание чл.312,ал.1,т.2 от ГПК:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът е предявил искови претенции за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 4048,79 евро /7065,55 лв./, представляваща неизплатено брутно възнаграждение за ползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни за периода от 01.08.2024 г. до 12.08.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 466,40 евро /912,20 лв./, считано от 06.12.2024 г. – датата, следваща датата, посочена като краен срок за изплащане на дължимото възнаграждение, съгласно даденото предписание от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.София към ИА ГИТ, до 14.12.2025 г.

Ищецът обосновава фактите, от които счита, че е възникнало претендираното от него право на вземане от ответника, по следния начин:

Ищецът работил при ответника от м.09.2020 г. до 31.08.2024 г. по трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор на 04.06.2020 г., като е заемал длъжността „***********“. На 22.07.2024 г. ищецът подал пред работодателя молба за ползване на платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни за 2024 г. за периода от 01.08.2024 г. до 16.08.2024 г., като същата била уважена и отпускът бил разрешен от ответника-работодател. Поради влошено здравословно състояние, на 13.08.2024 г. /в периода на ползване на разрешения му платен годишен отпуск/, служителят посетил специалист по кардиология, като след извършен преглед, считано от следващия ден 14.08.2024 г., му бил издаден болничен лист лекарска консултативна комисия /ЛКК/, като ползваният от ищеца отпуск за временна неработоспобност бил разрешен за периода от 13.08.2024 г. до 30.08.2024 г. На 29.08.2024 г. работодателят издал заповед за дисциплинарно наказание – уволнение на ищеца, като същото било обжалвано по съдебен ред и с влязло в сила решение № 19857 от 03.11.2025 г. по гр.д.№ 63318 по описа на СРС за 2024 г., съдът признал уволнението за незаконно и го отменил, като приел, че трудовото отношение между страните било прекратено на основание чл.326,ал.1 от КТ, считано от 31.08.2024 г. Междувременно, сезирал с молба от 15.10.2024 г.

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към МТСП за спазване на трудовото законодателство. С писмо от 26.11.2024 г. на Директора на дирекция 2

„Инспекция по труда“ София, му била предоставена информация по извършената проверка, съгласно която обобщено информирали ищеца, че до приключване на проверката не били представени платежни документи, удостоверяващи, че за времето на платения годишен отпуск работодателят да е изплатил възнаграждение по чл.177,ал.1 от КТ, като издали на ответника предписание да изплати дължимото възнаграждение в срок от 05.12.2024 г.

Ответникът в законоустановения срок е подал писмен отговор, с който е оспорил основанието на претендираната от ищеца сума със следните фактически твърдения:

Не оспорва, че ищецът е работил по трудово правоотношение на посочената в исковата молба длъжност при ответното дружество, че му било разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 01.08.2024 г. до 16.08.2024 г.; че е представил болничен лист за временна неработоспособност с предписано домашно лечение от 13.08.2024 г. до 30.08.2024 г.; че имал право да получи за периода от 01.08.2024 г. до 12.08.2024 г. трудово възнаграждение, но неговият нетен размер бил 6044 лв. след приспадане на дължимите законоустановени удръжки за социално и здравно осигуряване. Оспорва обаче дължимостта на полагащото се възнаграждение, тъй като претендира да е спрял изплащането му до окончателното изясняване на правата и задълженията на страните с влязъл в сила съдебен акт, както и поради това, че на основание чл.272 от КТ същото било удържано /прихванато/ за сметка на получен от ищеца аванс. Сочи, че със заповед № 18/18.01.2022 г. на ответното дружество, на ищеца била предоставена възможност за получаване на бонус в максимален размер до 260 000 лв., при условие, че в периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2026 г. бъдат постигнати предварително определени професионални и икономически резултати. Посочената заповед имала условен характер, като определеното в нея възнаграждение не създавало автоматично или безусловно право на получаването му и същото не представлявало част от договореното основно трудово възнаграждение. За да получи този стимулиращ бонус, ищецът трябвало да изпълни кумулативно редица критерии за целия период от 01.01.2022 г. – 31.12.2026 г., като предвид напускането му през 2024 г., нямало как да покрие критерият „за всяка календарна година за целия период.

Вследствие на напускането му било невъзможно да се извърши и окончателна преценка относно изпълнението на критериите, наличието на право на бонус и размера на евентуално дължимия бонус, тъй като тази оценка следвало да се извърши след изтичане на крайния срок – 31.12.2026 г. Въпреки че в негова полза не възникнало право да получи бонуса, определен в заповедта, ищецът през месец май 2023 г. отправил искане до ръководството на ответното дружество за авансово плащане на част от предвидения бонус, като предвид положителните резултати от дейността му към този момент, ръководството на дружеството като акт на добра воля му предоставил авансово сума в размер на 120 000 лв., като след направените удръжки на ищеца му била заплатена сума в размер на 113 065,90 лв. През месец март 2024 г. ищецът отново поискал авансово плащане на част от предвидения бонус и отново му било разрешено получаването на такъв от ръководството, като съгласно фиш за работна заплата, освен основното си възнаграждение в размер на 1000 лв., на ищеца му 3 били начислени и заплатени и сума в размер на 27783,33 лв. за допълнително възнаграждение; сума в размер на 133 000 лв. – бонус, като след направените удръжки му била изплатена сума в размер на 145 156,12 лв. Въпреки че му били изплатени, ищецът следвало да възстанови авансово получените суми, тъй като нямал правно основание да ги получи, след като не покрил необходимите критерии на бонусната система, заложени по цитираната заповед, поради което работодателят-ответник ги удържал от дължимото трудово възнаграждение за ползван платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни за периода от 01.08.2024 г. до 12.08.2024 г., в размер на 6044 лева.

Оспорва претенцията за лихва

Правна квалификация на предявените права и възражения, спорни и безспорни обстоятелства по делото:

Предявеният иск за главница е с правно основание чл.177 КТ – иск за заплащане на възнаграждение за времето на ползване на разрешен платен годишен отпуск, а искът за мораторна лихва е с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Възражението на ответника е с правно основание чл.272 от КТ – прихващане без съгласие на работника/служителя от дължимо трудово възнаграждение със суми, получени авансово от него.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са следните обстоятелства – съществуването на трудово правоотношение между страните в процесния период, ползването от ищеца на разрешен от работодателя платен годишен отпуск за процесния период.

Спорно между страните е дължи ли се на ищеца възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск, както и лихва за забава, или е налице погасяване на претендираното вземане чрез прихващане с насрещно вземане на работодателя-ответник, произтичащо от предоставена на ищеца авансово сума за бонус, обусловен от постигането на резултати, които не са били постигнати.

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание чл.177 от КТ е да докаже, че за процесния период му се дължи възнаграждение за ползван годишен платен отпуск и неговия размер, а по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД - възникването на основание за присъждане на обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да установи фактите, от които произтича възражението му за извършено извънсъдебно прихващане, а именно – че е предоставил на ищеца сума, която представлява авансово плащане на уговорено възнаграждение за бонус, съществуването на насрещно валидно изискуемо и ликвидно вземане срещу ищеца поради задължението за връщане на сумата от ищеца , както и че е извършено допустимо и валидно извънсъдебно прихващане.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2026 г. от 10:40 часа, за която дата и час страните да бъдат редовно призовани.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички приложени с исковата молба документи, както и тези представени от ответника с отговора на исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ответникът да представи заверено копие, ведно с опис на цялото трудово досие на ищеца, вкл.фишът за работна заплата за месец август 2024 г., представен пред ГИТ, ведомости за заплатите на ищеца за положения труд през месеците юли и август 2024 г., както и да представи заверено копие на предписанията по извършената проверка от дирекция „Инспекция по труда“.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца да бъде задължен ответникът да представи всички документи, които са му били изискани от Инспекцията по труда във връзка с извършената проверка и издаденото предписание, както всички документи за размера на платения годишен отпуск, който ищецът имал право да ползва през календарната 2024 г.