Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1421 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2883/2025
Вид
Решение № 1421
Подписан
15.12.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300502883 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от Р. Р. Т., ЕГН ********** – взискател по изпълнително дело № * г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, против разпореждане на ДСИ, постановено по посоченото изпълнително дело на 19,08,2025 г., с което приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение са намалени от 500 на 425 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт и от съда се иска да го отмени.

Ответната страна по жалбата – длъжникът Х. Т. К., ЕГН **********; не заявява становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирани лица /длъжници в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК. Следователно същата е 1 допустима и следва да се разгледа. По същество съдът я приема за неоснователна по следните съображения:

Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, когато вземанията са над 1000 лв. - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата от 1500 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл. 10 т. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, възлиза на 225 лв.

Следователно минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по същото в случая следва да се определи в размер на 425 лв. (200 лв. – по чл. 10, т. 1; и 225 лв. – по чл. 10, т. 2) Заплатеното от взискателя възнаграждение, според представения договор за правна помощ, е в размер на 500 лв. без ДДС лв. и посочената сума се претендира за събиране от длъжника.

С молба вх. № 6571/19,08,2025г. длъжникът е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл. 454 от ГПК, представил е доказателства за заплатена сума, равняваща се на 20 на сто от вземането по изпълнителния лист и се е задължил да внася по 10 на сто всеки месец Със същата молба е предявено и искане за намаляване размера на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е приел възражението по чл. 78 от ГПК за частично основателно и е намалил приетите за събиране разноски от 500 лв. на 425 лв.

Видно от данните по изпълнителното дело, задължението по изпълнителният лист не е изпълнено в срока за доброволно изпълнение. Взискателят се е противопоставил на исканото от длъжника спиране на изпълнителното производство, посочил е, че внесената сума не е достатъчна за изпълнение изискванията на чл. 454 от ГПК и е изразил съмнение относно бъдещите плащания от страна на длъжника.

Понастоящем изпълнителното производство не е спряно, длъжникът е внесъл доброволно сумата от общо 450 лв. от които: първоначално 300 лв. (равняващи се на 20 на сто от изпълняваното вземане), а в последствие – още 150 лв. (равняващи 2 се на 10 на сто от вземането по изпълнителния лист).

С оглед изложеното съдът приема, че на настоящия етап от производството изводът на съдебния изпълнител за възлагане в тежест на длъжника на нормативно установения минимален размер на възнаграждението за образуване и за процесуално съобразен с извършените до момента действия. Затова жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ДСИ) № 7460/24,09,2025 г. от Р. Р.

Т., ЕГН ********** – взискател по изпълнително дело № * г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, против разпореждане на ДСИ, постановено по посоченото изпълнително дело на 19,08,2025 г., с което приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение са намалени от 500 на 425 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3