Разпореждане № 4974 от 26.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2505/2021
- Вид
- Разпореждане № 4974
- Подписан
- 26.10.2022
- В сила
- 05.06.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4974 гр. Варна, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:
Константин Д. И. като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20213100502505 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба вх. № 23553/12.10.2022г., подадена от адвокат И. В., в качеството на пълномощник на въззиваемия Й. Т. Т., против постановеното по делото Определение № 3513/23.09.2022г., с което съдът се е произнесъл по постъпила молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
При дължимата проверка за редовност и допустимост на жалбата, въззивният съд констатира, че същата е недопустима, като съображенията са в следния смисъл:
Производството по в.гр.д. № 2505 по описа на ОС Варна за 2021г. е приключило със съдебно Решение № 920/12.07.2022г., с което съдът се е произнесъл по същество по спора с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Така постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В срока по чл. чл. 248 от ГПК настоящият жалбоподател, в качеството му на въззиваем по делото, е подал молба до ОС Варна, с която е поискал изменение на Решение 920/12.07.2022г. постановено по в. гр. д. № 2505/2021 г. по описа на съда, в частта му за разноските.
С Определение № 3513/23.09.2022г. Окръжен съд Варна е оставил без уважение искането за изменение в частта за разноските на Решение № 920/12.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2505/2021 г. по описа на ВОС. В така постановения акт изрично е отбелязано, че същият е окончателен и не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Въпреки това жалбоподателят е подал частна жалба срещу него.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 от ГПК актът на съда, с който се произнася по искането за изменение на решението в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая решението, чието изменение в частта за разноските е поискано, е окончателно, поради което е окончателен и актът, с който съдът се е произнесъл по молбата за изменение в частта за разноските, независимо от това дали молбата е била уважена или не.
1
Горното води до извода, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
286, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която когато въззивното решение (респективно постановеното в случая определение) не подлежи на касационно обжалване, жалбата се връща от въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
В Р Ъ Щ А частна жалба вх. № 23553/12.10.2022г., подадена от адвокат И. В., в качеството на пълномощник на въззиваемия Й. Т. Т., против постановеното по делото Определение № 3513/23.09.2022г., с което съдът се е произнесъл по постъпила молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2