Решение № 1758 от 19.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1758 гр. Варна, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря А.Ст. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20223110105807 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от "***" ООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. "***" № *** с която претендира да бъде прието за установено по отношение на А. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: област ***, община ***, гр. ***, ж.к. "***", бл. ***, вх. ***, ап. ***, че съществува вземането му, за което по ч.гр.д. № ***г. на ВРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите от 552,31 лева (петстотин петдесет и два лева и тридесет и една стотинки) неплатена цена за доставени ВиК услуги по партида с абонатен № *** в обект - имот, находящ се в гр. *** ж.к. "***", бл. ***, вх.***, ап. *** за период 04.01.2019г. до 04.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 13.07.2021 г. до окончателното изплащане.; сумата от 96,34 лева

(деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) - сбор от обезщетенията за забава върху главницата от 552,31 лева за период от падежа на вземането по всяка от фактурите - 30 дни след издаването й, до 10.07.2021 г. /съобразно с разпоредбата на чл.

6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020 г.-09.04.2020 г. не е начислена лихва/.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ищецът като доставчик и ответникът като потребител бил сключен договор при Общи условия за предоставяне на**** услуги до обект, находящ се гр. ***, ж.к. „***. до 04.12.2020г. на обща стойност 552,31 лева, за плащането на която били издавани ежемесечни и/или сборни за определен период фактури в периода от 12.02.2019 г. до 07.12.2020 г. Посочената във всяка една от тях цена не била заплатена в уговорения 30-дневен срок от издаването им, поради което се дължи и обезщетение за забава. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение, връчена в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК. На това основание на ищеца било указано да предяви иск за установяване на 1 съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва качеството си на потребител относно получената партида и водомер. Оспорва, че твърдяното количество *** услуги е доставено, отведено, пречистено. Оспорва, че ищцовото дружество е извършвало редовно отчитане на СТИ /водомери/ в имота на абоната за посочения период в присъствие на ответника или негов представител, което да е било отразявано в съответен карнет. Оспорва приложимостта на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ. Прави възражение за изтекла погасителна давност, евентуално твърдни плащане на вземането. Оспорва съдържанието на представените към исковата молба частни документи.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № ** г. по описа на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на "***" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ул. "***" № *** против А. Х. А., с ЕГН **********, с адрес: област *** община ***, гр. ***, ж.к. "*** лева и тридесет и една стотинки) - неплатена цена за доставени ВиК услуги по партида с абонатен № *** в обект - имот, находящ се в гр.

***, ж.к. "***", бл. ***, вх. ***, ап. *** за период 04.01.2019г. до 04.12.2020г.; 96,34 лева (деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) - сбор от обезщетенията за забава върху главницата от 552,31 лева за период от падежа на вземането по всяка от фактурите - 30 дни след издаването , до 10.07.2021 г. /съобразно с разпоредбата на чл.

6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020 г.-09.04.2020 г. не е начислена лихва/.

От представените заверени за вярност писмени доказателства: Общи условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „***“ ООД; извадки от решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДЕКВР; решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР и решение № Ц-37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с по два броя обяви, се установява, че: от ДКЕВР/КЕВР са одобрени Общи условия за предоставяните ВиК услуги от ищцовото дружесто и цена за предоставяни от „****“ ООД ВиК услуги от 01.01.2019г.

- 1,786 лв./куб.м. без ДДС и от 01.01.2020г. - 1,822 лв./куб.м. без ДДС.

От представените заверени за вярност писмени доказателства: протоколдекларация с нотариална заверка на подписите на живущите на адрес: ж.к. „***“, бл.

***, вх. ***; молба до управителя на „***“ ООД от 28.07.2009 г.; списък на собствениците на жилища, офиси и магазини в ж.к. „***“, бл. *** вх. *** и справка на недобора на частен абонат № *** от 10.07.2021г., се установява, че: На 16.07.2009г. в присъствието на служител на ищцовото дружество е било извършено засичане на главен водомер № *** и индивидуалните водомери на живущите в жилищна сграда с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***. Съставен е протокол-декларация, като всяко лице, посочено в него, се задължава да заплати задължението си към „***“ ООД в посочен от дружеството срок. По отношение на ответника е посочено, че задължението му възлиза на 2052,92 лв., като срещу него е положен подпис. Видно от края на документа всички подписи са положени лично от лицата в присъствието на един от собствениците на жилища в сградата - ***, чийто подпис е нотариално заверен на 23.07.2009г. от нотариус ***, с рег. № *** На 28.07.2009 г. от страна на живущите в сградата е отправена молба до директора на ищцовото дружество да бъде направен оглед, пломбиране и открита партида за плащане на такси вода, канал и пречистване на всички жилища в сградата. Към така подадената молба е приложен списък на собствениците, като по отношение на ап. 25, е вписан като собственик ответникът.

Последният е вписан като собственик на имота и в справка на недобора на частен абонат № *** от 10.07.2021 г.

От служебно изисканите в хода на процеса писмени доказателства: писмо с вх. № 2

***г. от Община *** - район "***", към което е приложена справка *** "***" от 28.07.2022г. за адрес: гр. ***, ж.к. "***, бл. ***, вх. ***, ап. ***; писмо с вх. № ***. от Община ***, Дирекция "***" с приложени копия на декларации по чл. 14 от ЗМДТ, вх.

№ *** г. и вх. № *** г., подадени за деклариране на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. ***, ж.к. "***", бл.***, вх. ***, ап. ***; удостоверение за наследници с изх. № 1*** г. и договор № *** за продажба на общински недвижим имот по реда на наредбата за държавни имоти и във връзка с § 8 на ПРЗ от ЗОС (ДВ бр.

44/1996 г.), се установява, че: собствеността върху ап. 25, находящ се в гр. ***, ж.к.

"***", бл. ***, вх. ***, е била придобита от *** и Х. А. *** с договор за продажба на общински недвижим имот от 02.06.1997г. Същите са починали и са оставили за наследници: Х. Х. А., М.Х. А., И.Х. Т. А. Х. А., С. Х. А..

От назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло, като правилна, логична и мотивирана, изготвено от вещо лице, в чиято компетентност се отнасят формулираните въпроси, се установява, че общото задължение по процесните фактури е в размер на 552,31 лв., а общият размер на лихвата за забава е в размер на 96,34лв., ако се приеме, че лихва следва да се начислява след 09.04.2020г.

Към 06.04.2023г. не са извършвани плащания по тези задължения. За процесния период начисленото количество вода е 582 куб.м., като стойността е 1818,48 лв.

Счетоводната отчетност на ищцовото дружество е водена редовно във връзка с процесните фактури.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от правно основание чл. 208, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Искът е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземането посочено в заповедта по чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ВРС.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и съществуването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В настоящия случай ищецът следва да докаже влизането в сила на общите условия на „***“ *** - гр. Варна за предоставяне на ВиК услуги на крайни потребители, наличие на валидно правоотношение между страните във връзка с доставката на такива услуги за питейно-битови нужди на адрес: ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ап. ***, както и количеството на доставените *** услуги за периода от 04.01.2019г. до 04.12.2020г., и отчетени съобразно разпоредбите на ОУ и нормативната уредба, респ. отвеждането и пречистването им. В тежест на ответника е да докаже, че е налице съсобственост относно водоснабдения имот и/или че е изпълнил задължението си да заплати цената доставените ВиК услуги или че същото е погасено по друг правнорелевантен способ - давност, плащане или др.

За настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „***” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор при общи условия, приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.

Спорно по делото е качеството на ответника на потребител по см. на Наредба № 4/14.09.2004г. Съобразно чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4/2004г. пресъздаден в чл. 2 от ОУ, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. Съгласно чл. 14 от наредбата, отношенията 3 между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

Ответникът е наследник на собствениците на процесния имот, които са го придибили чрез сделката обективирана в гореобсъдения нотариален акт преди влизане в сила на Наредбата, при квота от 1/5.

При смърт на потребител - физическо лице, наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, а при липса на такова заявление /такова в случая не се твърди/, приложение следва да намери чл. 59, ал. 2 от ОУ приети 2006г. /чл. 62 ал. 1 от ОУ приети 2014г./. - ВиК оператора служебно да промени партидата на името на наследниците, които отговарят пропорционално на дела си, в случаите, в които няма писмено споразумение между тях. В случая данни за такова разпределяне на отговорност няма. Напротив, доставчикът е вписал като единствен правоприемник само ответника, въпреки наличните данни за притежавани от него 1/5 от имота. При така установените наследствени права ответникът е заместил починалия потребител само до размера на 1/5 от стойността на потреблението, съответно право на доставчикът да събира цената на услугата над тази квота не съществува. В този смисъл е съдебната практика - пр. решение по въззивно търговско дело №1796 /2015 г. на ВОС.