Определение № 523 от 19.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. Варна, 19.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20243001000410 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК, образувано по частна жалба с вх. №5001 от 06.08.2024г. по описа на ДОС на ищеца сдружение „Ловно – рибарско дружество - Тервел“, ЕИК 124547000, седалище град Тервел, обл. Добрич, подадена чрез пълномощник адвокат А. Д., ШАК.

Предмет на обжалване е определение №219/19.07.2024г. на Окръжен съд - Добрич, с което образуваното по исковата молба на сдружението – настоящ жалбоподател „Ловно – рибарско дружество - Тервел“, ЕИК 124547000, търг. дело №104/2024г. по описа на ДОС е прекратено поради недопустимост на предявените искове.

Определението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на закона и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Позовавайки се на конкретно сочена съдебна практика (напр. определение №577/13.07.2011г. по ч.т.д. №347/2011г. на ВКС, II т.о.; решение №131/06.04.2020г. по т.д. №2791/2011г. на ВКС, I т.о. и др.), жалбоподателят обосновава становище, че предявените установителни искове са допустими като неправилно производството по тях е било прекратено от първоинстанционния съд. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването. Срокът по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен, внесена е и следващата се за обжалването държавна такса. Предмет на обжалване е съдебен акт, преграждащ развитието на исковото производство и чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона (чл.130, изр.2-ро ГПК). Насрещна страна в това производство не се конституира.

1

При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивния съд съобразява следното:

Ищецът сдружение „Ловно – рибарско дружество - Тервел“, ЕИК 124547000, седалище град

Тервел, обл.

Добрич, е сезирал правораздавателните правомощия на първоинстанционния съд, възложени му с чл.124, ал.1 ГПК, със следните искания: 1) постановяване на положително установително решение относно претендираното от ищеца право по чл.30 ЗЛОД да регистрира и поддържа регистрацията на ловно-рибарска дружина (ЛРД) Коларци и ЛРД Жегларци; 2) постановяване на отрицателно установително решение, че ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество Тервел –изток“ не е носител на правото по чл.30 от ЗЛОД да регистрира и поддържа регистрацията на ЛРД Коларци и ЛРД Жегларци; 3) постановяване на положително установително решение относно липсата на валидно прекратяване на сключения от ищеца с ТП на „ДЛС-Тервел“ договор за предоставяне и стопанисване на дивеча в ловно-стопански райони на ЛРД Жегларци и ЛРД Коларци.

В деня на постъпване на исковата молба сезираният първоинстанционен Добрички окръжен съд е постановил обжалваното понастоящем прекратително определение №219/19.07.2024г. като е приел предявената от ищеца искова защита за недопустима със съображението, че правния интерес в случая следва да бъде защитен с осъдителни, а не с установителни искове.

Член 124, ал.1 ГПК разграничава защитата на правата по едно договорно правоотношение и съществуването или не на самото договорно правоотношение, предавайки им еднаква степен на релевантност за исковия процес. В случая ищецът е упражнил предоставеното му право да установи съществуването на договорното правоотношение с ТП на „ДЛС-Тервел“, възникнало с подписването на процесния договор по чл.29, ал.9 ППЗЛОД № 048/07.09.2009г. Отричането на допустимостта на този иск от първоинстанционния съд със съображението, че интересът на ищеца следва да бъде защитен в условията на осъдителен иск, само по себе си е произнесено в условията на съществено нарушение на процесуалния закон.

Извеждането на доминиращото положение на осъдителната искова защита, съгласно диспозитивното начало, установено в чл.6 ГПК, е обусловено от основанията на защитаваното от ищеца материално право.

Предявеният петитум за установяване на валидността и действието на процесното договорно правоотношение в случая не кореспондира на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК относно ясното и недвусмислено посочване на обстоятелствата. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът фокусира правния интерес от водене на делото върху обстоятелства, фокусирани върху правосубектността на втория ответник Сдружение „Ловно-рибарско дружество Тервел –изток“. Проверката и контрола на правосубектността на юридическите лица, доколкото последната 2 се урежда от характерните за регистрацията им правила, приключваща с обвързващ исковия съд акт на тяхното конститутивно вписване, е извън предмета на процесния исков спор. В този фактически и правен контекст, по отношение на исковата молба е налице нередовност по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Първоинстанционният съд в случая не е изпълнил изискванията от чл.129, ал.2 ГПК, да даде указания на ищеца ясно и точно да посочи обстоятелствата, относими към бранения с предявената искова молба правен интерес на ищеца да установи съществуването на процесното договорно правоотношение.

В исковата молба липсва посочване и яснота на обстоятелства относно релевантността на конкуриращото процесното правоотношение договаряне между ТП на „ДЛС-Тервел“ (първи ответник) и Сдружение „Ловно-рибарско дружество Тервел-изток“ (втори ответник) на експлоатация на процесните ловно-рибарски участъци. Не става ясно дали това последващо и конкуриращо договаряне е относимо към тяхното фактическо държание, ползване и експлоатация от ищеца, нито по какъв начин е възпрепятствано тяхното упражняване от последния. Само по себе си наличието на последващ договор с трето на ищеца лице за процесните участъци не може да служи като основание за нарушаване и възпрепятстване на упражняването на правата и задължения от процесното правоотношение на ищеца, което да обоснова интерес от провеждането на установителната защита по чл.124, ал.1 ГПК. В случая извършената с първоинстанционното прекратително определение преценка и произнасяне относно доминиращата роля на осъдителната искова защита е в нарушение на чл.129 , ал.2 ГПК и следователно е преждевременно извършена.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на задълженията по чл.129, ал.2 ГПК, относно отстраняване на нередовността на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Искането на жалбоподателя за връщане на делото с указание за разглеждане от друг състав не е обосновано, тъй като първата инстанция не е изразила становище по съществото на спора.

Воден от горното, настоящият съдебен състав на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №219 от 19.07.2024г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по търг. дело №104/2024г. по описа на ДОС.

Предмет на обжалване е определение №219 от 19.07.2024г. на Окръжен съд - Добрич, с което образуваното по исковата молба на сдружението – настоящ жалбоподател „Ловно – рибарско дружество - Тервел“, ЕИК 124547000, търг. дело №104/2024г. по описа на ДОС е прекратено поради 3 недопустимост на предявените искове.

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4