Решение № 43 от 05.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Плевен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500014 по описа за 2026 година

Депозирана е жалба от Б. Й. Б. срещу постановление на ДСИ А. от 13.11.2025 г., с което е отказано перемиране на изп.дело на основание чл.433 ГПК.Излага доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се отмени обжалваното постановление на ДСИ като незаконосъобразно и да се прекрати производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

За ответника по жалбата – Х. Л. Н., чрез пълномощник, не е депозиран отговор на жалбата.

Депозирано е писмено становище от А. А., ДСИ при ЧбРС, според което последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 06.01.2025 г., поради което с постановление изх.№ 2284/13.11.2025 г. е оставена без уважение молба вх.№ 802/12.11.2025 г. на Б. Й. Б. за прекратяване на изп.д.№ 221/2022 г.

Съдът намира за установено следното.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да 1 приключи принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Предмет на обжалване е постановлението от 13.11.2025 г. на ДСИ при ЧбРС, с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на ИД № 221/2022 г. на Б. Б., тъй като не е налице основание на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С молба от 12.11.2025 г. длъжникът Б. Б. е направил искане да бъдат отменени всички обезпечителни мерки по ИД № 20224440400221 и същото да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в последните две години не са извършени принудителни действия от страна на взискателя.

С постановление от 07.01.2025 г. е оставена без уважение молбата на Б. Б. за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като не е налице основание на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Прието е, че като последно изпълнително действие опис на движимо имущество МПС Джип *** ***, което е извършено на 29.06.2023 г.

Изп.д.№ 20218150401179 е образувано по молба на взискателя Х. Н. въз основа на приложения изпълнителен лист против длъжника Б. Б., в която са посочени два способа за принудително изпълнение.

Изпратено е писмо изх.№ 44060/26.11.2021 г. да ПП КАТ, в което е посочено, че се налага запор върху лек автомобил „***“ с рег.№***.

Въз основа на молба на основание чл.427, ал.5 ГПК, депозирана от взискателя Х. Н., изп.д.№ 1179/2021 г. е продължено от ДСИ при ЧбРС.

В молба, депозирана от взискателя Х. Н. на 09.01.2023 г. е направено искане да се пристъпи и към публична продан на горепосоченото МПС, собственост на Б. Б..

На 20.04.2023 г. е депозирана молба от взискателя, в която е направено искане и да се пристъпи към опис, оценка и публична продан на МПС - джип *** ***.

Приложени са протоколи за опис на движимо имущество - от 12.05.2023 г. и от 29.06.2023 г.

В постановлението от 06.07.2023 г. е посочено, че не е извършено посоченото принудително действие - опис на движимо имущество горепосоченият джип *** ***.

2

С разпореждане за присъединяване на взискател въз основа на изпълнителен лист по чл.456 ГПК е присъединен взискателят Х. Н. по изпълнителното дело за сумите, описани в приложения изпълнителен лист № 87/19.10.2023 г.

На 06.01.2025 г. е депозирана молба от взискателя Х. Н., в която е направено искане на основание чл.507 ГПК да се изпрати запорно съобщение до ОДМВР - Плевен в качеството им на трето задължено лице и да се наложи запор на вземането на длъжника до размера на задължението, както ида се наложи запор върху банкови сметки на длъжника Б. Б..

Изпратено е запорно съобщение изх.№ 66/06.01.2025 г.

С оглед на депозираната молба на 14.01.2025 г., то от писмо изх.№ 152/14.01.2025 г. е видно, че е вдигнат наложения запор на 06.01.2025 г.

В жалбата са изложени доводи, че за да откаже искането ДСИ е приел, че взискателят с молба от 06.01.2025 г. бил наложил запор върху съдебно негово вземане от ОДМВР Плевен, но Б. Б. счита, че той е незаконен и не прекъсва давността по реда на чл.433 ГПК по следните причини: 1.Наложеният запор върху това вземане е наложен на 06.01.2025 г. върху съдебен акт в нарушение на чл.507 ГПК, според който при запор на вземане запорното съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с ПДИ, която е 2,5 години по-рано, а ОДМВР гр.Плевен не е задължено трето лице по ГПК, защото с него няма договор за наем или облигационни отношения; 2.Запорът е наложен върху евентуално бъдещо вземане, но запор може да се наложи само на настоящо определено от закона вземане или вещи; 3.Запорът не му е съобщен като длъжник по делото, за да може да го обжалва и в този смисъл същият не се явява изп.действие по реда на ГПК; 4.Запор върху съдебно решение на РС Кнежа може да се наложи само от самия съд, но не и от трето неучастващо в делото лице, като Х. Н. не участва в това гр.дело.Жалбоподателят счита също така, че всяко принудително действие на взискателя по едно изпълнително дело следва да бъде съобщено по реда на ГПК на длъжника, а когато това не е спазено се приема, че това конкретно действие не прекъсва общата давност на вземането по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна следва да се приеме следното от правна такава.

Запорът като изпълнително действие не подлежи на обжалване, а на 3 обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, както това е посочено и в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя.Прекратяването настъпва по силата на закона, а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване.

В т.10 на горепосоченото горепосоченото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Перемцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността (решение № 93/17.05.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 2766/2020 г., IV гр.о.).

В изпълнителното производство, респ. в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл.435 и сл.ГПК, не могат са се разглеждат възражения за изтекла погасителна давност, давността е регламентирана в чл.110 и сл.ЗЗД, тъй като това е възможно само в отделно исково производство.

Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен 4 способ, ако през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ (определение № 248/1.04.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 3647/2020 г., IV гр.о.).

В обжалваното постановление е прието от съдебния изпълнител, че взискателят Х. Н. с молба от 06.01.2025 г. е посочил способ на принудително изпълнение на основание чл.507 ГПК - запор върху вземането на длъжника Б.

Б. от ОДМВР гр.Плевен.

Правилно в него е посочено, че със запорно съобщение от същата дата до третото задължено лице, а именно ОД на МВР гр.Плевен е наложен запор върху вземането на Б. Б. по решението от 09.12.2024 г. по гр.д.№ 779/2024 г. по описа на КнРС, което представлява последно принудително изпълнително действие по процесното изпълнително дело.

Последното предходно такова е нереализираният изпълнителен способ опис на горепосочения лек автомобил съгласно протокола от 29.06.2023 г.

В т.5 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 3/2015 г., ОСГТК е посочено, че за да бъде определено като изпълнително действие налагането на запор върху вземане не е обусловено от съществуването на вземането.

Процесното изпълнително действие е неуспешно и такова вземане не съществува в процесния случай, тъй като горепосоченото решение на първоинстанционния съд не е влязло в сила, поради което и запорът е бил отменен от съдебния изпълнител.

Прекъсването следва от отправеното от взискателя искане, а не от ефективно приложения изпълнителен способ ( определение № 18/7.01.2026 г. на ВКС по т.д.№ 1616/2025 г., I т.о.).

В т.10 на горепосоченото тълкувателно решение е поставено изискване да е налице „последно валидно изпълнително действие“.

Следва да се приеме, че „валидно изпълнително действие“ означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т.е по молба, по която взискателя е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, включително и когато нередовността е била поправена в срок (определение № 308/23.01.2026 г. на ВКС по гр.д.№ 3809/2025 г., IV гр.о., 5 определение № 2500/30.09.2024 г.на ВКС по т.д.№ 15553/2023 г., II т.о.).

Дори обаче и да се допусне, че поисканото в молбата на взискателя Х. Н. от 06.01.2025 г. горепосочено изпълнително действие не е „валидно“, в каквато насока са доводите на жалбоподателя Б. Б., което не се споделя от съдебния състав, то в молбата на взискателя от същата дата - 06.01.2025 г. е посочен и друг изпълнителен способ - да се наложи запор върху налични банкови сметки на длъжника Б. Б..

Т.е. от 29.06.2023 г. до 06.01.2025 г. не е изтекъл релевантния двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

За прекратяване на изпълнителното дело по право е ирелевантно в процесния случай дали по изпълнителното дело са извършени или не изпълнителни действия във връзка с второто искане на взискателя, тъй като единствено исканията му за извършване на изпълнителни действия пречат на делото да бъде перемирано съгласно ч.433, ал.1, т.8 ГПК.

Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може сам да извърши изпълнителното действие.Задължението за действие е на съдебния изпълнител (т.3 на ТР № 2/04.07.2024 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2023 г., ОСГТК).

Въз основа на гореизложеното следва да се обобщи, че в периода от 29.06.2023 г., когато е съставен протокола за опис на движимо имущество, до 06.01.2025 г., когато е депозирана молбата от взискателя Х. Н.,в която са посочени два изпълнителни способа (налагане на запор върху вземането на длъжника Б. от ОДМВР Плевен и запор на налични банкови сметки на длъжника Б. Б.) не е изтекъл релевантния двугодишен период, за да се приложат правните последици, регламентирани в чл.433, ал.1, т.8 ГПК Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление на ДСИ от 13.11.2025 г., поради което жалбата на Б. Б. следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№ 191/08.01.2026 г., депозирана от Б.

Й. Б., ЕГН **********, от ***, срещу постановление с изх.№ 2284/13.11.2025 6 г. по изп.д.№ 20224440400221 на Държавен съдебен изпълнител при РС Червен бряг, с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на изп.д.№ 221/2022 г. на Б. Й. Б., ЕГН ********** от гр.Червен бряг, тъй като не е налице основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.