Решение № 3551 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100108493 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от М. Т. З. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 49500,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 23,05,2021г., в гр. София пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 21,06,2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 23.05.2021г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Майор Томпсън“ и бул. “Черни връх“, при управление на лек автомобил марка „Опел", модел „Мерива“, peг. № ****, водачът на МПС - Г. Ц. К. е нарушил установените в ЗДвП правила, и реализира ПТП с пешеходката М. Т. З., като причинява множество телесни увреждания, подлежащи на обезщетение. Образувано е досъдебно производство по случая №11423/2021г. по описа на СРП, което е прекратено на оси. чл. 199, чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК , тъй като се е установило, че получените от пострадалата травми, се квалифицират като лека телесна повреда. Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Мерива“ е застрахована при ответника, поради което за ищеца е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.

Отправена е покана за извънсъдебно плащане на обезщетение, но е предложено обезщетение в размер на 500,00лв., което ищцата счита за крайно недостатъчно за причинените вреди.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът ЗК“Лев инс“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от 1

ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва произшествието да е предизвикано виновно от водача на лек автомобил „Опел“. Релевира довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца М. Т. З., която в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП с поведението си е създала опасност и пречка за движението и сама е поставила в опасност живота и здравето си; в нарушение на чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП е предприела пресичане на платното за движение на необозначено за пресичане място, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост на движение, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане, както и е спряла без необходимост на платното за движение; в нарушение на чл.

114, т.1 и т.2 от ЗДВП е навлязла внезапно на платното за движение и е предприела пресичане при ограничена видимост. Оспорва настъпването на неимуществени вреди, както и наличието на антеролистеза в резултат на ПТП. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва за забава и началната дата, от която се претендира.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните–настъпването на процесното ПТП на 23.05.2021год., около 15,30часа, в гр.София, на бул. Черни връх, с участието на моторно превозно средствоавтомобил с марка „Опел“, марка „Мерива“, с рег.№ ****, с посока на движение от ул.Майор Томпсън към бул. Никола Вапцаров, управляван от Г. Ц. К. и пешеходец-М. З., осъществено на около 20метра от кръстовището с ул.Майор Томпсън.

За установено по делото, съдът намира наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за релевирания период /справка в Гаранционен фонд относно наличието на валидна застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“/.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма на процесното пътнотранспортно произшествие –процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Черни връх” на прав пътен участък, след кръстовището с ул. „Майор Томпсън". Булевард „Черни връх" се състои от две платна, разделени с трамвайно трасе и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Опел" се е движел по ул. „Майор Томпсън”. Достигайки до кръстовището с бул. Черни връх, водачът е спрял пред кръстовището, след което е предприел извършване на маневра ляв завой, за да се включи в движението на бул. Черни връх с посока „Околовръстен път“ на гр. София. В същото време пострадалата пешеходка е преминавала перпендикулярно на платното за движение на бул.

Черни връх, от дясно наляво за посоката на движение на автомобила. Пешеходката е достигнала до средата на десния коловоз на трамвайното трасе. Водачът на автомобила е забелязал пешеходката и е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това е настъпил удар с нея, като се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си средна част челно, е ударил пешеходката от лявата й страна. Следствие на удара, който е бил под масовият център на 2 тялото на пешеходката, тя е била качена частично върху предния капак на автомобила. След удара пострадалата е отхвърлена напред от автомобила, като се е установила пред него.

Мястото на удара между лек автомобил Опел и пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение на бул.„Черни връх”, е на около 4,5 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е на около 15 м след кръстовището с ул. «Майор Томпсън». В зоната на пресичане на булеварда, не е имало обособена пешеходна пътека.

Пострадалата е имала възможност да възприеме процесното МПС още преди да предприеме пресичане на булевард „Черни връх“, тъй като е автомобилът е спрял на кръстовището на ул. Майор Томпсън. От този момент до настъпване на удара, пострадалата е имала възможност да наблюдава движението на процесния автомобил.

Скоростта на движение на процесния автомобил към момента на удара с пешеходката е била около 15 км/ч. Преди настъпването на ПТП, л.а. Опел е бил спрял пред кръстовището, при което скоростта му на движение в този момент е била 0км /ч . След потеглянето на автомобила, той се е ускорил до около 30 км/ч, след което водачът е реагирал с аварийно спиране.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:

-Контузия на гърба и кръста, болков синдром. Болковият синдром е протрахирал във времето, тъй като травмата е обострила наличните дегенеративни/възрастови/сподилоартрозни промени/ в поясния отдел на Л4-Л5/дискови протрузии без компресия на коренчетата, без травматични промени на лумена на гръбначния канал, доказани с рентгенови изследвания и компютърна томография.

След ПТП пострадалата по спешност е прегледана в СО/УМ6АЛ"Са.Анна"-София, където е диагностицирана и освободена за лечение в домашно-амбулаторни условия. Поради болки и ограничени движения в поясния отдел ищцата е провела консултация с ортопед травматолог на 17,06,2021год. ЕМГ на долни крайници, предписана е терапия с НПВС. На 21.10.21г се е консултирала с неврохирург, направена рентгенография на лумбален отделДКЦ- „Софиямед“-начални дегенеративни спондилоартрозни изменения на лумбален гръбнак, назначена терапия с паратрамол. На 21.08.21г.-КТ на лумбален отдел на гр. стълб и хоспитализацияв КНХ-УМБАЛ „Софиямед". Проведена е медикаментозна терапия с подобрение на движенията в поясния отдел, без парези на долни крайници, препоръки за имобилизационен колан, продължение поетапно на рехабилитация.

Изложено е заключение за медикобиологичната характеристика на получените увреждания, като временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Възстановителният период по отношение на получените травми е отзвучал в рамките на месец. Обострените дегенеративни промени на поясния отдел, предшестващи травмата са протрахирали във връмето, което е наложило хоспитализация в УМБАЛ "Софиямед"-в периода от 24,10,2021год. до 27,10,2021год.

Проведени са прегледи, рентгенографии, КТ, ЕХО, ЕМГ, лабораторни изследвания, консултации със специалисти, медикаментозна терапия, носене на имобилизационен корсет, периодична рехабилитация.

3

От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св.Елица З., ценени по реда на чл.172 от ГПК, се установяват неимуществените вреди за ищцата.

От показанията на св.Г. К. се установяват обстоятелства от механизма на ПТП.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗДи чл.86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От ангажираните по делото доказателства се установява да е налице осъществено противоправно деяние от водача на лек автомобил, с марка „Опел“, с рег. №****–Г. К., който нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДВП, вменяваща задължение водачът да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗДВП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря.

Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, 4 общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".