Определение № 840 от 16.12.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Силистра, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500501 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 против Разпореждане № 1794 от 20.10.2025 г. по ч.гр.д. № 903/2025 г. на Районен съд Тутракан, с което отказва изцяло да издаде заповед за изпълнение по заявлението на „А1 България“ ЕАД с вх.(ТнРС)№ 518/13.10.2025 по чл. 410 от ГПК срещу Г. А. С. с ЕГН ********** за: - 55,85 лева главница, за периода 19.10.2023-03.05.2024, формирана от суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 55.85лв; неустойка 249,23 лева, начислена заради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; мораторна лихва 44,23 лева за периода 04.11.2025-12.10.2025, претендирани като дължими по Договор за електронни съобщителни услуги,предоставяни със системен партиден номер М6895725, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 500970711.

Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД навежда аргументи за действителност на процесните неустоечни клаузи, предвид характера им на специфична договорна отговорност. Сочи, че всички претендирани от него неустойки са дължими и не противоречат на добрите нрави. Счита, че мотивите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението за останалите претендирани суми излизат извън предвидените в закона рамки на проверка в заповедното производство. По негово мнение съдът неправомерно е възложил на кредитора задължения за доказване на вземането, които следва да се реализират единствено в състезателно, двустранно исково производство. С оглед на горното се поддържа искане за отмяна на разпореждането като вместо това заявлението по чл. 410 ГПК бъде уважено изцяло.

Съдът, при преценка редовността на производството констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, 1 в преклузивния срок.

При преценка на основателността й, ОС Силистра съобрази следното:

От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД гр. София, срещу Г. А. С. pа суми, претендирани като дължими по Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6895725, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 500970711.

В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 1736/15.10.2025 г., с което като констатирал, че заявлението съдържа само номера на фактури и тяхната стойност, както и обобщение, че 55,85 лева е обща стойност на предоставени ел.съобщителни услуги, а 249,23 лева са неустойки, но липсва конкретно позоваване как са формирани тези стойности, за какви услуги, нито период, за който са начислени, са дадени указания на заявителя за отстраняване нередовности на заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК, като посочи как са формирани горепосочените стойности.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че от депозираните от заявление и уточняваща молба не може да се установят точният размер и основание на част от претендираните суми в общ размер на 50,28 лева, а таксата за събиране на дължими суми /5,57 лв./ противоречи на закона и е недължима. Относно претендираните неустойки в общ размер на 249,23 лева заповедният съд е приел, че те са определени въз основа на договорни клаузи, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди размерът на отговорността на потребителя при неизпълнение на задълженията му. Поради това съдът е приел, че клаузите са нищожни, а претендираните неустойки – недължими. Изложени са и допълнителни съображения относно неустойката за невърнато оборудване и отстъпка от цена на месечна абонаментна такса.

Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението суми, е правилен.

Досежно претенциите в общ размер на 50,28 лева, представляващи цена за предоставени електронни съобщителни услуги, настоящият състав споделя изводите на заповедния съд, че посоченото в заявлението и уточняващата молба не изяснява в достатъчна степен начина на формирането им. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че в тази част претенцията не е безспорна - резултат от неизпълнението на указанията на съда. П осочените неясноти биха затруднили защитата на ответника, в това число и преценката му дали да подаде възражение, което ще доведе до иницииране на исков процес, респ. индивидуализиране на вземането в рамките на бъдещия исков процес. По отношение на претендираната такса за събиране на дължими суми е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП.

По отношение на претендираните неустойки се следва служебно 2 приложение на разпоредба на чл. 411, ал. 2 ГПК, свързано със задължението на заповедния съд за проверка наличието на отрицателното условие на нормата в случаите, в които искането противоречи на добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай от представените договори и приложения към заявлението по чл.410 ГПК и с оглед качеството на длъжника на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП , въззивният съд също намира обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Посоченото е принцип в общностното потребителско право, залегнал и в националното законодателство, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

В разпоредбите за отговорност в приложенията за услугите се съдържа клауза за начисляване на неустойка при предсрочното прекратяване по вина или инициатива на абоната, формирана от два кумулативно дадени компонента, а именно – три стандартни месечни такси без отстъпка, както и част от стойността на отстъпката на абонаментния план. Формирани по този начин, размерите на претендираните неустойки са предпоставени от условия, които не позволяват да се предвиди в достатъчно голяма степен в какъв размер би била отговорността на потребителя за неизпълнение на задълженията му. С оглед посоченото до тук съществува и обоснована вероятност клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят да е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и в този смисъл – нищожна. С оглед на което настоящият състав намира, че за така предявените суми не следва да се издава заповед за изпълнение.

Въззивният съд споделя крайния извод на заповедния съд относно претендираната от заявителя неустойка за невърнато оборудване, както и мотивите, с които този извод е обоснован. При проверка не констатира приложен документ за предаване на оборудването, не е представена ценова листа, която да позволи да се направи извод за конкретния размер на сумата, дължима за именно това устройство, посочено в заявлението.

Двете инстанции достигат до еднакъв правен резултат, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1794 от 20.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3

903/2025 г. на Районен съд Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Силистра, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500501 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 против Разпореждане № 1794 от 20.10.2025 г. по ч.гр.д. № 903/2025 г. на Районен съд Тутракан, с което отказва изцяло да издаде заповед за изпълнение по заявлението на „А1 България“ ЕАД с вх.(ТнРС)№ 518/13.10.2025 по чл. 410 от ГПК срещу Г. А. С. с ЕГН ********** за: - 55,85 лева главница, за периода 19.10.2023-03.05.2024, формирана от суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 55.85лв; неустойка 249,23 лева, начислена заради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; мораторна лихва 44,23 лева за периода 04.11.2025-12.10.2025, претендирани като дължими по Договор за електронни съобщителни услуги,предоставяни със системен партиден номер М6895725, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 500970711.

Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД навежда аргументи за действителност на процесните неустоечни клаузи, предвид характера им на специфична договорна отговорност. Сочи, че всички претендирани от него неустойки са дължими и не противоречат на добрите нрави. Счита, че мотивите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението за останалите претендирани суми излизат извън предвидените в закона рамки на проверка в заповедното производство. По негово мнение съдът неправомерно е възложил на кредитора задължения за доказване на вземането, които следва да се реализират единствено в състезателно, двустранно исково производство. С оглед на горното се поддържа искане за отмяна на разпореждането като вместо това заявлението по чл. 410 ГПК бъде уважено изцяло.

Съдът, при преценка редовността на производството констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, 1 в преклузивния срок.

При преценка на основателността й, ОС Силистра съобрази следното:

От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД гр. София, срещу Г. А. С. pа суми, претендирани като дължими по Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6895725, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 500970711.

В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд постановил Разпореждане № 1736/15.10.2025 г., с което като констатирал, че заявлението съдържа само номера на фактури и тяхната стойност, както и обобщение, че 55,85 лева е обща стойност на предоставени ел.съобщителни услуги, а 249,23 лева са неустойки, но липсва конкретно позоваване как са формирани тези стойности, за какви услуги, нито период, за който са начислени, са дадени указания на заявителя за отстраняване нередовности на заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК, като посочи как са формирани горепосочените стойности.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че от депозираните от заявление и уточняваща молба не може да се установят точният размер и основание на част от претендираните суми в общ размер на 50,28 лева, а таксата за събиране на дължими суми /5,57 лв./ противоречи на закона и е недължима. Относно претендираните неустойки в общ размер на 249,23 лева заповедният съд е приел, че те са определени въз основа на договорни клаузи, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди размерът на отговорността на потребителя при неизпълнение на задълженията му. Поради това съдът е приел, че клаузите са нищожни, а претендираните неустойки – недължими. Изложени са и допълнителни съображения относно неустойката за невърнато оборудване и отстъпка от цена на месечна абонаментна такса.