Определение № 229 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500235 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по чл. 278 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 905, постановено в закрито заседание на 2.04.2026 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. 510/2024 г. , с което е оставена без уважение молба с вх. № 11 591/26.03.2025 г., подадена от К. Д. К. и М. И.

К., с която е отправено искане за освобождаване от заплащане на ДТ в размер на 7,68 евро (15 лв.), дължима по сметка на Апелативен съд-Пловдив за разглеждане на частна жалба с вх. № 8468/5.03.2026 г. против решение № 237/20.02.2026 г., постановено по делото, както и искане за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции.

Жалбоподателите К. Д. К. и М. И. К. молят определението да бъде отменено като неправилно по съображения, посочени в частната жалба с вх.

№ 14 969/22.04.2026 г., като се уважи тяхното искане за освобождаване от заплащането на ДТ в размер на 7,68 евро и от заплащане на държавни такси и разноски до приключване на производството.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 20.02.2026 г. е постановено от ОС-Пловдив по в.гр.д. № 510/2024 г.

1 решение № 237, с което е оставена без уважение жалбата на К. Д. К., М. И. К. и Ц.К. К. в качеството им на длъжници в изпълнителното производство против разпределение от 5.12.2023 г. на сумата 384 000 лв. по изп.д. № 365/2018 г. на ЧСИ Петко Илиев. Против решението на съда е подадена на 13.03.2026 г. с вх.

№ 9719 жалба от Б.А.Ч. до АС-Пловдив.

Против решение е подадена на 5.03.2026 г. с вх. № 8468/. и жалба от К.

Д. К. и М. И. К. до АС-Пловдив. С разпореждане № 950/9.03.2026 г. окръжният съд оставя жалбата без движение за внасяне от жалбоподателите на ДТ в размер на 7,67 евро по сметка на АС-Пловдив. За това разпореждане на съда жалбоподателите са уведомени на 17.03.2026 г. и на 24.03.2026 г. подават (изпращат по пощата) молба, получена в съда с вх. № 11 591/26.03.2026 г., с която молят да бъдат освободени от внасяне на ДТ в размер на 7,68 евро, тъй като нямат достатъчно средства за заплащане, както и за освобождаването им от задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски по делото до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции.

Заявено е искане съдът да извърши преценка на новата молба по същите критерии, които са приложими и при първоначалното искане, но към момента на подаване на новата молба, като съобрази само сигурни доходи и налично имущество, а не бъдещи или предполагаеми такива. С молбата са представени от К. К. и М. К. декларации за материално и гражданско състояние.

На 2.04.2026 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което посочва, че от съдържанието на декларацията на М. К. е видно, че тя е омъжена, в добро здравословно състояние и получава доход от заплата в размер на минималната такава, определена за страната, декларира, че притежава ½ ид.ч. от недвижимо имущество-сграда за търговски и обслужващи дейности. Съдът посочва, че от представената декларация на съпругът й К. К. е видно, че той декларира, че е самоосигуряващо се лице и получава наеми в размер на 179,13 евро, управител и едноличен собственик е на капитала на „Диди-лин“ЕООД, като в декларацията е посочена печалба за 2024 г. на дружеството в размер на 14 798,11 лв. Съдът установява, че и двамата молители нямат задължения за издръжка към други лица. От направената справка в ТРРЮЛНЦ съдът установява, което не е посочено в декларацията, участие в други търговски дружества на К. К. – че той е притежател на капитал и на дружество „КОРН3Р“ЕООД, както и е 2 регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ“К.-7-К. К.“. Отчитайки възможността единият от молителите да реализира печалба чрез търговското дружество, на което е едноличен собственик на капитала, съдът счита, че молителите, явяващи се и съпрузи, са лица, за които може да бъде прието, че биха могли да заплатят дължимата сума в размер на 7,68 евро (15 лв.), представляваща ДТ за произнасяне от горестоящата съдебна инстанция във връзка с депозираната частна жалба с вх. № 8468/5.03.2026 г. При съвкупната преценка на декларираните данни за материалното, имотното и гражданското състояние на двамата молители съдът достига до извода, че не са налице предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата ДТ на основание чл.83,ал.2 от ГПК, тъй като за двамата молители се установява, че са в трудоспособна възраст, с посочено от тях задоволително здравословно състояние при липса на твърдения и доказателства да страдат от някакво заболяване, нито за намалена трудоспособност, нямат непълнолетни лица, които да издържат. Съдът намира, че не би могло да се направи обоснован извод, че молителите се намират в невъзможност да заплатят дължимата ДТ по сметка на АС-Пловдив. Съдът посочва, че макар разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК да е със социална насоченост и да цели именно осигуряване на достъп до правосъдие на финансово затруднени лица, този достъп не е безусловен. Затова съдът отхвърля молбата като неоснователна.

За определението на съда молителите са уведомени на 14.04.2026 г. и на 21.04.2026 г. е изпратена частната жалба до апелативния съд, постъпила в окръжния съд с вх. № 14 969/22.04.2026 г. С нея се заявява, че окръжният съд не е разгледал молбата за освобождаване от държавни такси и разноски до приключване на делото пред всички съдебни инстанции, не е извършил преценка дали страните разполагат с достатъчно средства, за да се натоварят с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство до неговото приключване. Твърдят, че е видно от доказателствата, че те са материално затруднени и няма да могат да упражняват предоставените им процесуални права по делото и съдът е длъжен да ги освободи от заплащането им. Твърдят, че по отношение на тях окръжният съд не е извършил никаква преценка на доходите, а единствено е посочил, че били в трудоспособна възраст и в задоволително здравословно състояние, както и че нямали задължения за издръжка на други лица. Заявено е, че окръжният съд не е 3 съобразил, че К. К. става едноличен собственик и управител на „Дидилин“ЕООД в качеството си на наследник на починалата си майка от 6.06.2024 г., поради което той няма достъп до реализираната печалба на дружеството за 2024 г. в размер на 14 798,11 лв., като е видно от неговата декларация, че той не е декларирал, че е получил дивиденти от дружеството или да има налични средства в размер на 14 798,11 лв. Заявено е, че окръжният съд не е съобразил, че К. К. става едноличен собственик и управител на „КОРН3Р“ЕООД в качеството си на наследник на починалата си майка от 12.06.2024 г., както и че дружеството не осъществява никаква дейност и няма никаква собственост.

Заявено е, че окръжният съд неправилно приема, че К. К. е собственик на ЕТ, тъй като не е собственик. Твърди се, че окръжният съд неправилно приема въз основа на предположения за възможни печалби чрез търговско дружество, както и на предположения, че двамата биха могли да заплатят таксата. Заявено е, че съдът е длъжен след преценка на обстоятелствата, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на ДТ за производството по делото и след изясняване на общото материално състояние на страната да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата ДТ, за да прецени дали тя разполага с достатъчно средства за заплащането й.

Твърди се, че съдът не е съобразил общия доход на семейството на молителите в съпоставка с размера на депозита, нито с евентуалните такси и разноски до края на производството, както и не е изяснил правилно общото материално състояние на семейството на молителите и не е направил никаква съпоставка с размер на дължимата ДТ. Заявено е, че окръжният съд не е извършил преценка доколко ще бъде нарушено правото на достъп до съд на молителите на основание чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС, както и на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и дали неосвобождаването им няма да попречи съществено на възможността им ефективно да защитават позициите и правата си по делото. Затова молят определението да бъде отменено и да бъде постановено освобождаването им от заплащането на ДТ в размер на 7,68 евро и от заплащане на държавни такси и разноски до приключване на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 83,ал.2 от ГПК такси и разноски за производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, при което съдът взима предвид обстоятелствата, посочени в т.т.1-7 от посочената законова разпоредба. Както 4 е посочено в молбата на двамата молители от 26.03.2026 г., касае се за нова молба, след като те вече са отправяли искания за освобождаване от внасяне на такси и разноски за производството по делото. С определение № 190/15.05.2024 г. по ч.в.гр.д. № 240/2024 г. на АС-Пловдив е потвърдено определение на окръжния съд, с което е оставено без уважение тяхното искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото на основание чл.83,ал.2 от ГПК, отправено с молба от 5.04.2024 г. С определение № 356/4.11.2024 г., постановено по ч.в.гр.д. № 492/2024 г. на АС-Пловдив е потвърдено определение на окръжния съд от 9.10.2024 г., с което е оставено без уважение тяхното искане за освобождаване от такси и разноски по делото, като едно от съображенията на апелативния съд е, че молителят К. се позовава на придобиване на собствеността относно едноличните търговски дружества „Диди Лин“ЕООД и „КОРН3Р“ЕООД като наследник на починалата му майка Ц. К. през юни на 2024 г., което не може да обоснове извод за липса на финансови възможности за заплащане на разноските за вещо лице, тъй като се касае за работещи предприятия, които реализират печалба от своята дейност.

Определението на апелативния съд от 4.11.2024 г. не е допуснато до касационно обжалване с определение № 433/11.02.2025 г. по ч.т.д. № 2818/2024 г. на ВКС, ТК, като в мотивите е посочено, че с постоянно поддържаната от ВКС практика по приложението на чл.83,ал.2 от ГПК се приема, че след като веднъж съдът е отказал освобождаване от ДТ и разноски, последващо искане на същото основание, след стабилизиран предходен отказ за освобождаване на страната от заплащането на разноски за вещо лице, може да бъде уважено при промяна на обстоятелствата, навеждащи на извод, че страната е последващо изпаднала в невъзможност да ги заплати. С направеното от молителите трето искане за освобождаване от внасяне на ДТ и разноски по делото с молбата от 26.03.2026 г. се претендира те да бъдат освободени от внасяне на ДТ в размер на 7,67 евро, дължима във връзка с подадената от тях жалба с вх. № 8468/5.03.2026 г. против решението на окръжния съд от 20.02.2026 г., както и те да бъдат освободени от заплащане на държавни такси и съдебни разноски по делото до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции. Обжалваното решение на окръжния съд от 20.02.2026 г. е постановено в производство по чл.463,ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.463,ал.2 от ГПК това решение на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване само пред апелативния съд, 5 чието решение не подлежи на обжалване. Следователно молителите дължат посочената ДТ в размер на 7,67 евро за разглеждане на подадената от тях жалба и с оглед посочената разпоредба с акта на апелативния съд производството следва да приключи, т.е. няма други съдебни инстанции, пред които евентуално да се подава жалба. В производството по чл.463,ал.2 от ГПК пред апелативния съд, което тепърва следва да бъде образувано, няма понастоящем основание да се отчита, че в тежест на молителите ще възникне необходимост от заплащане на разноски, съответно на стойност, която те да не могат да заплатят. Касае се следователно понастоящем до преценка дали молителите могат да заплатят ДТ в размер на 7,67 евро при липса на дължимост на други такси и разноски. Видно е от представената от молителката М. К. декларация от 23.03.2026 г., че тя има доход от заплата в размер на 216,42 евро, притежава ½ от сграда за търговски и обслужващи дейности, омъжена е, здрава е (следователно няма разходи за лекарства и лечение), съпругът й (който е молителят К.) има доходи от наеми в размер на 179,13 евро и има фирма „Диди-Лин“ЕООД с размер на печалбата за последната година-2024 г. 14 789,11 лв. Видно от декларацията на молителя К.