Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 02.01.2024, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 78/2022
Вид
Решение № 3
Подписан
02.01.2024
В сила
05.02.2026
Състав
Емилиан Благов Венчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Панагюрище, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20225230200078 по описа за 2022 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Г., ЕГН ********** от с.Бъта, обл.

Пазарджик против НП 22-0310-000360/10.05.2022г. на Началник РУ гр.Панагюрище при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени санкции:

1.по чл.179, ал.1, пр1-во от ЗДвП - глоба в размер на 20 0лв.

2. по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв., лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца .

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения, които допълва.

Въззиваемият АНО не присъства и не изразява позиция, изпратено е писмено становище.

Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно убеждение, установи:

На 11.03.22г., в 12.35ч., жалбоподателката Г. управлявала МПС „Опел Фронтера“ с ДК № ** **** **. Излизайки от частен паркинг, находящ се в „Пана Грийн Парк“ – гр.Панагюрище, стопанисван от фирма „Скайфор“ АД гр.София, на десен завой жалбоподателката удря/опира предна лява част от МПС в ел. табло, намиращо се м/у двете автоматични бариери. В резултат на съприкосновението ел.таблото леко се накланя назад, при което Г. спира автомобила, дава леко назад, при което движение ел.таблото се изправя и с навъртане на десен волан излиза извън пределите на частния паркинг.

1

Ударът безпорно бил усетен от жалбоподателката, поради което същата и спряла и предприела маневра назад, предположила, че няма нанесени щети по ел.таблото и продължила пътя си.

Впоследствие св. Т.Б. видял охлузването по ел.таблото и прегледал записите от охранителните камери. Така получил приложения като ВД видеозапис, възпроизвеждащ инцидента.

Инцидентът бил докладван на изп. Директор Л Г на фирма „Скайфор“ АД гр.София, който и подал жалба – сигнал до РУ – Панагюрище с вх.№310001597/14.03.2022г.

След разследване на случая и преглед на този запис, св. пол. Р.В. съставил против жалбоподателката НП за нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1, т.1.

НП било съставен без присъствието на жалбоподателката, същият е надлежно предявен, подписан и връчен препис от него на 30.05.2022г.

Актът се атакува с общи доводи за процесуална неизправност, всички от които са неоснователни. НП е издадено в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове и от компетентни органи, на съответното, посочено в тях, основание.

Съдържанието им съответства на нормативните изисквания – посочени са достатъчно като обем и яснота факти относно двете възприети нарушения, които са получили и своята съответна правна квалификация. Това гарантира, както възможността за упражняване правото на защита, така и съдебния контрол върху законосъобразността.

Тук следва веднага да се отбележи, че по същество нарушенията по т.1 и т.2 не са доказани в НП.

Според възприетото от контролния и наказващия орган в обстоятелствената част от НП - жалбоподателката се движила с несъобразената скорост с релефа на пътя, загубила управлението над автомобила, отклонила се в ляво и се блъснала в ел.табло, като реализирала ПТП с материални щети, като същата, като водач на ППС, който е участник в ПТП, не спира да установи какви са последиците от произшествието, поради което АНО й е вменил следните нарушения, както следва :

1.Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението – чл.20, ал.2 от ЗДвП;

2.Не спира и не установява последиците от ПТП – чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП;

И двете нарушения обаче са недоказани и директно опровергани от възпроизведения видеозапис в о.с.з. на инцидента.

Същият е случаен по смисъла на въведеното в практиката понятие. предоставен е от „Скайфор“ АД гр.София, дружество стопанисващо „Пана Грийн Парк“ – гр.Панагюрище, точно където е станало местопроизшествието.

Както е установила константната вече съдебна практика, същият може да се 2 ползва като веществено доказателство, независимо, че не е събран по предвидения в НПК ред. Според възприетото в нея - видеозапис, направен случайно от частно лице, може да бъде веществено по смисъла на чл. 109 от НПК доказателство в наказателния процес, доколкото съставлява електронен запис на информация, която може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото. Възпроизвеждането й става чрез онагледяване на доказателствени факти след приемането на носителя на тази информация като веществено доказателство (виж протокола от съдебно заседание). В случая това стана в присъствието на явилата се страна – жалбоподателката и без възражения от страна на представителя й за приемане на това доказателствено средство, респ. без възражения относно достоверността му съдът следва служебно да се произнесе само относно начина на събиране, което е различно и налага следващия коментар.

Както се посочи, няма пречка да бъде интегриран като веществено доказателство в наказателния процес видеозапис, който е направен от частно лице, не по предвидения в НПК ред. Такъв запис е в разрез с охраняваното от вътрешното и международно право на зачитане на личен и семеен живот (КЗПЧ и КРБ), което обаче не е абсолютно и търпи нормативно установени ограничения. Не може на това право да се дава приоритет в случаите, в които става въпрос за разкриване на деяние, чиято степен на обществена опасност го дефинира като престъпление или нарушение. В практиката си ВКС е приел и поддържа с константна позиция, че видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера може да бъде доказателство в наказателния процес - т. нар. „случаен“ запис (а не целенасочен и преднамерен!).

Тъкмо такъв е процесният, който е направен от разположена камера над илюстрирания от настоящия видеозапис частен паркинг /вход/изход от него/, през който е преминал автомобила на Г.. Той, тъкмо поради това съдържа релевантна за изясняване на инцидента информация. Последната следва да се цени, предвид изразената в съдебно заседание изрична позиция на процесуалния представител, че дори искат представяне и приобщаване на записа. Според практиката на СЕС - данните, събрани в нарушение на член 8 от ЕКПЧ, трябва да се преценяват предвид тяхното значение за делото и предвид всички източници, при зачитане правото на защита на жалбоподателя. Прието е, че страната може да оспори автентичността на доказателствата, в случая на записа, но по настоящото дело страната не депозира такава позиция и дори настоява за интегриране на това доказателство. Бъдеща промяна в позицията е ирелевантна, след като при приобщаване на записа е изрично и ясно изразено не само съгласие, но дори искане за това процесуално действие. Още повече, че не се спори за автентичността на записа, а само служебно възниква въпроса за процесуалния начин на неговото събиране, което предизвика и настоящия задълбочен отговор на това обстоятелство.

Наред с това следва да се има предвид и онази практика на СЕС, според която (№ 2872/02.210 ЕСПЧ, Решение от 5 октомври 2010 г. по дело Кьопке срещу Германия 3

Köpke/Германия ) случайни записи от частни лица, направени в разрез с чл. 8 КЗПЧ, също могат да се ползват в наказателния процес и това не нарушава принципа на справедливостта, който следва да се спазва в него. Във всички свои решения СЕС изхожда от значението, което биха имали данните, събрани по този начин и заключава, че ако то ще послужи за защита на повисше (от защитеното с чл.8) благо, каквото е разкриването на престъпление, следва да се допусне, защото само за разкритото престъпление може да се получи наказание, чрез което да се защити обществото (генералната превенция като цел е такава и на вътрешното наказателно право).

Така, че приобщеният запис може да се ползва като доказателствен източник в настоящия процес. Той онагледява процесната ситуация, при която става ясно, че автомобилът се движел в средната част на платното за движение в посока към изход от паркинга към улица „Мерул“. Движението му, ясно се вижда, е контролирано, като се има предвид и е видно, че платното е с малка широчина и има остър завой надясно, по който автомобилът се движи изключително бавно в средната част на платното, като това негово движение е явно контролирано - преминава съвсем близко до разположените от лявата му страна бордюри, които не засяга, поради височината на МПС, следва съвсем точно направлението на движението си.

Движението е такова, че съвсем ясно сочи наличие на контрол от страна на водача. От никъде не личи да е загубено управлението над автомобила. Това, което е обусловило удара/съприкосновението му в предна лява част с ел.таблото е не липса на контрол, несъобразена скорост или загуба над управлението, а фактът, че водачът не е възприел, че заходът е недостатъчен с оглед габаритите на процесното МПС и то в тази му част, в която автомобилът преминава над бордюрната част и малка част от предницата на управлявания автомобил се оказва в съприкосновение с въпросното ел.табло.

Това, обаче е друго нарушение, тъй като се касае до неизпълнение на задължение за маневра, свързана със заобикаляне (виж чл. 25, ал.1 ЗДвП).

Невъзприемането на такова препятствие, което следва да се заобиколи не е резултат от липса на контрол върху управляваното МПС. Невъзприемането може да се дължи на различни фактори , които не са установени по делото, а са и ирелевантни, тъй като нарушение (по чл. 25, ал.1 ЗДвП ) не е вменено нито като факти, нито чрез съответния цифров израз на правната му квалификация. Налице е нарушение на материалния закон, което влече отмяна на НП по т.1 от него.

Що се отнася до т.2 от НП - нарушението по чл.123, ал.1, т.1 в НП същото е неправилно квалифицирано при наличните възприети като установени данни. Според административните органи нарушението се е изразило в това, че водачът след ПТП не спира и не установява последиците от него. Но - данните са, че Г. практически е спряла, тъй като МПС се е ударило в ел.таблото, в резултат на което тя предприема маневра назад, като явно визуално възприема, че няма видими поражения върху ел.таблото, поради и което е продължила движението си извън частния паркинг към улицата. Не е установено дали водачът, след като е излязъл от паркинга, не е 4 спирал и установил последиците от ПТП. Такива твърдения не визира никой от разпитаните свидетели в о.с.з. Освен това, изначално разпоредбата на чл.

123, ал.1 т.1 от ЗДвП касае случаи, при които водачът - участник в ПТП, не е преустановил движението на управляваното от него превозно средство след инцидента и нормата изисква именно това - да спре без да създава опасност за движението и да изпълни задължението си за установяване на последиците.

Така, че настоящият случай съвсем не може да се отнесе към тази норма, а към хипотезата на т.3. Като, както се каза по-горе, в случая не е визирана от АНО.

Горното обсъждане налага отмяна на НП и по т.2 от същото.

Изложеното обоснова материално-правна порочност на НП и води до неговата цялостна отмяна.

Предвид решението за цялостна отмяна на НП ще следва претенцията за присъждане на разноски за процесуален представител да се уважи изцяло.

Доколкото предмет на обжалване е НП, в което административнонаказателната отговорност е ангажирана по две отделни точки, решението на Съда за отмяна и по двете (т.1 и т.2) – то ще следва да се присъди в тежест на ОД МВР Пазарджик цялата сума в размер на претендираните 300лв.

Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е в своя минимум.

Предвид горното СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №22-0310-000360/10.05.2022г. на Началник РУ гр.Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, с което на С. А. Г., ЕГН ********** от с.Бъта, обл. Пазарджик за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени санкции: