Определение № 328 от 08.08.2019, Окръжен съд - Кюстендил

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е № 328 гр.Кюстендил, 08.08.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд-гр.Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Окръжен Съдия:Веселина Джонева, при секретаря: Росица Стоичкова, след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева ч.търг.д.№8/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.692 ал.3 и чл.4 от Търговския закон ТЗ).

Делото има за предмет разглеждане на подадени възражения против списъка по чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ (Списък №1) на приети от синдика на „Д.“ ООД, с ЕИК ********, вземания, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ по търг.д.№77/2018г., обявен в ТР на 11.01.2019г.

Подадените възражения, са както следва:

1/ от „Д.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, подадено от пълномощника адв.И.И., срещу прието вземане на Г.К.А.;

2/ от „Д.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, подадено от пълномощника адв.И.И., срещу прието вземане на С.М.В.;

3/ от „Д.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, подадено от пълномощника адв.И.И., срещу прието вземане на И.Й.Б.;

4/ от И.Й.Б.,***, подадено чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу прието вземане на Г.В.Б.;

5/ от И.Й.Б.,***, подадено чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу прието вземане на П.П.С.;

6/ от И.Й.Б.,***, подадено чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу прието вземане на Д.Г.К.;

7/ от И.Й.Б.,***, подадено чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу прието вземане на „*********“ ЕООД;

8/ от С.М.В., с постоянен адрес ***, подадено чрез пълномощника адв.А.П.-Ш., срещу прието вземане на „*********“ ЕООД;

9/ от С.М.В., с постоянен адрес ***, подадено чрез пълномощника адв.А.П.-Ш., срещу прието вземане на Д.Г.К.;

10/ от С.М.В., с постоянен адрес ***, подадено чрез пълномощника адв.А.П.-Ш., срещу прието вземане на Г.В.Б.;

11/ от С.М.В., с постоянен адрес ***, подадено чрез пълномощника адв.А.П.-Ш., срещу прието вземане на П.П.С. и

12/ от Национална агенция за приходите, гр.София, ул.„Княз Дондуков“ №52, представлявана от Венцислава Петкова – директор на Дирекция „Държавни вземания“, срещу приети вземания на Д.Г.К. и Г.В.Б..

Всички описани по-горе възражения са депозирани в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ.

По всяко от възраженията в срока по чл.690 ал.2 от ТЗ синдикът Ал.Т. е депозирал становище, в посока, че основателността следва да се преценява, с оглед събраните в производството доказателства.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

С решение №78/29.11.2018г. по настоящото т.д.№77/2018г. КнОС е обявил свръхзадължеността на „Д.“ ООД, с ЕИК ********, определил е началната й дата и е открил производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в ТР на 30.11.2018г.

1. По подаденото възражение от „Д.“ ООД срещу прието вземане на Г.К.А.:

На

27.12.2018г. по т.д.№77/2018г. по описа на КнОС, чрез изпращане по пощата на 21.12.2018г., Г.К.А., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.А.П.-Ш. ***, е депозирал по делото молба за предявяване на вземания срещу „Д.“ ООД, а именно: ******* лева, дължими по договор за цесия от 16.09.2016г. и ***** лева, дължими по договор за цесия от 13.04.2017г.

А. е изложил твърдения, че вземането в размер на ***** лева спрямо „Д.“ ООД е придобил, чрез сключването на договор за цесия на 16.09.2016г., с който И. М. И., в качеството на цедент, му е прехвърлил свои вземания, които притежава също по договор за цесия от 27.07.2016г., в това число: ****** лева, представляващи законна лихва върху главницата по изп.д.№176/2015г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик, считано до 08.04.2016г.; ****** лева, представляващи законна лихва върху главницата по същото изпълнително дело, начислена за периода от 09.04.2016г. до 04.07.2016г. и ****** лева, представляващи част от сумата от ****** лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар по изп.д.№176/2015г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик. Посочил е, че договорът за цесия е бил съобщен на длъжника с уведомление, изпратено на 19.09.2016г.

По отношение на сумата в размер на ***** лева, Г.А. е изложил твърдения, че същата му се дължи, доколкото с договор за цесия от 13.04.2017г. И. М. И., в качеството на цедент, му е прехвърлил свои вземания към „Д.“ ООД, които притежава по силата на договор за цесия от 27.07.2016г., а именно: ***** лева – част от общото вземане на цедента в размер на ****** лева, представляващи част от главницата по изпълнителен лист с №116/24.07.2015г., издаден в полза на И.Б.

***/2012г. срешу „Д.“ ООД; сумата от ***** лева, представляваща съдебни разноски за всички инстанции, вклюени в изпълнителен лист с №169/29.12.2015г., издаден от ОС-Пазарджик по гр.д.№748/2012г. в полза на И.Б. срещу „Д.“ ООД, като в претендираното вземане е включена и сума в размер на ******* лева, представляваща начислена законна лихва върху частта от прехвърлената главница за периода от 05.07.2016г. до 29.11.2018г.

В молбата са изложени и твърдения относно наличието на сключен договор за цесия с цедент И.Б. и цесионер И.И. от дата 27.07.2016г., по силата на който И. е придобил възмездно вземанията, част от които е прехвърлил на А., който договор се твърди да е бил съобщен на дружеството. Посочено е, че И.Б. е бил носител на вземанията, които е прехвърлил на И. по силата на съдебно решение с №214/19.06.2015г. по гр.д.№5986/2014г. по описа на ВКС, с което е било признато вземане на същия към „Д.“ ООД в размер на ****** лева, представляваща част от дължима договорна неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2012г. и сума в размер на ****** лева, представляваща дължими съдебни разноски за всички съдебни инстанции по гр.д.№748/2012г. по описа на ОС-Пазарджик, включени в изп.л.№116/24.07.2015г., издаден по делото. Изложени са твърдения и относно източниците на съдебно признатото вземане на Б..

Общият размер на предявеното от Г.А. вземане по двата договора за цесия възлиза на сумата от ******* лева.

Синдикът на „Д.“ ООД е включил в списъка на приетите вземания изцяло предявеното вземане от Г.А. по двата договора за цесия.

В подаденото от „Д.“ ООД, чрез пълномощника му, възражение, предмет на настоящото разглеждане, се правят оплаквания в посока, че макар в договора за цесия от 16.09.2016г. да е посочено, че на А. се прехвърля вземане в размер на **** лева – законна лихва за времето от 09.04.2016г. до 04.07.2016г., такова вземане същият не е придобил, тъй като в договора за цесия от 27.07.2016г., сключен между И.Б. и И.И. е било описано вземане с такъв размер, но не и за такъв период. Сочи се още, че в договора за цесия от 16.09.2016г. е било посочено, че Г.А. придобива от И.И. и вземане в размер на ****** лева – част от съдебни разноски, дължими от дружеството по изпълнително дело, като се възразява съществуването на такова вземане да се установява по делото в полза на предявилия вземането кредитор, респ. в полза на неговия праводател или на И.Б.. Във връзка с предявено вземане от последното лице срещу „Д.“ ООД във възражението се излагат съображения, че както И.Б., така и Г.А. предявяват срещу дружеството вземания за една и съща лихва върху една и съща главница и за един и същи период от време, при което се счита, че предявеното вземане за лихва в размер на ******* лева би следвало да бъде редуцирано със сумата, предявена като вземане на Б. за законна лихва за периода от 23.08.2012г. до 29.11.2018г. в размер на ***** лева. Прави се и възражение за нищожност на двата договора за цесия, представени от А., поради неспазване на изискуемата се от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите, поради обстоятелството, че същите са безвъзмездни и по естеството си представляват дарения, за които законът предвижда посочената форма за действителност.

Приет като доказателство по делото е заверен препис от договор за правна защита и съдействие с №010476 от 27.07.2015г., по силата на който И.Б. е възложил на адв.И.Л. да извърши действия във връзка с образуване и водене на изпълнително дело срещу „Д.“ ООД по описа на ЧСИ Г.З., ОС-Пазарджик, срещу заплащане на възнаграждение в размер ****** лева, платено при сключване на договора.

Преценявайки изложеното и съобразявайки доводите, становищата и възраженията на страните, настоящият състав счита, че възражението на „Д.“ ООД срещу приетото вземане на Г.А. е неоснователно, поради следното:

На първо място, доколкото А. основава вземанията си на два договора за цесия – от 16.09.2016г. и от 13.04.2017г., които имат дарствен характер, следва да се разгледа оплакването на несъстоятелното дружество в посока нищожност на договорите, поради неспзване на предвидената в чл.225 ал.2 от ЗЗД форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите. Съдът счита, че макар несъмнено да се касае за дарствени цесии, договорите за които са сключени в писмена форма, същите са действителни и са породили правни последици, тъй като разпоредбата на чл.225 от ЗЗД не е приложима и писмената форма е достатъчна за сключването на договора. Според чл.225 ал.2 от ЗЗД, за дарението на движими вещи се предвижда или физическото им предаване или прехвърлянето им с писмен договор с нотариална заверка на подписите. В случая не се касае за движими вещи, а за прехвърляне право на вземане, макар и безвъзмездно, за което важат разпоредбите на чл.99 от ЗЗД, според които няма изрично изискване за форма на договора.

С представянето на договора за правна защита и съдействие се удостовери размера на заплатеното от И.Б. по изпълнителното дело на ЧСИ Г.З.адвокатско възнаграждение в размер на ****** лева, което очертава доказаност съществуването на вземане за тези разноски, което вземане надлежно е било прехвърлено веднъж от И.Б. на И.И. с договора от 27.07.2016г., а след това отчасти – ****** лева, от И.И. на Г.А. с договора за цесия от 16.09.2016г. за съда се налага извод, че тази сума е дължима и правилно е била включена от синдика в списъка на приетите вземания.

Неоснователно е възражението и в частта относно сумата от ****** лева – законна лихва върху главницата за периода от 09.04.2016г. до 04.07.2016г. Неправилно възразилият длъжник счита, че такова вземане не е могло да бъде прехвърлено на Г.А. с договора от 16.09.2016г., тъй като праводателят му не го е притежавал. Видно от договора за цесия от 27.07.2016г. И.Б. е прехвърлил на И.И. под т.2 сумите: ****** лева – законна лихва върху главницата до 08.04.2016г. и ****** лева– законна лихва върху главницата от 09.04.2016г. Вярно е, че не е посочен крайният момент на изчисляване на лихвата, но при тълкуване на договора следва да се приеме, че този момент е не по-късно от датата на сключването му – 27.07.2016г. При цедиране на вземането в полза на А. е посочена по-ранна дата – 04.07.2016г., но това не влияе върху валидността на разпореждането. Също така може да се посочи, че при използване на програмен продукт за изчисляване на законна лихва се установява, че върху главницата от ***** лева, законната лихва за времето от 09.04.2016г. до 04.07.2016г., е в значително по-висок размер от прехвърления, т.е. очертаният с начална и крайна дата период не е довел до прехвърляне на вземане в по-висок от притежавания от И. размер.

Що се отнася до твърденията, че в следствие на извършените от И.Б. прехвърляния на вземания се е стигнало до това Г.А. и Ил.Б. да предявяват срещу „Д.“ ООД вземания за лихви за едни и същи периоди върху едни и същи суми, следва да се посочи, че предвид валидността на цесиите, на които А. основава предявените вземания, наличието на дублиране би рефлектирало върху основателността на предявеното от Б. вземане, но не и на това на Г.А..

По изложените съображения, списъкът на синдика в частта относно приетото вземане на Г.А. изцяло, следва да бъде одобрен в този му вид.

2. По подаденото възражение от „Д.“ ООД срещу прието вземане на С.М.В.:

На 27.12.2018г. по т.д.№77/2018г. по описа на

КнОС, чрез изпращане по пощата на 21.12.2018г.,

С.М.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.А.П.-Ш. ***, е депозирала по делото молба за предявяване на вземания срещу „Д.“ ООД, а именно: ***** лева, дължими по договор за цесия от 08.04.2016г., от които ***** лева, представляващи прехвърлено вземане по договора и ***** лева – начислена законна лихва върху вземането за периода от 23.08.2012г. до 29.11.2018г., както и ****** лева, дължими по договор за цесия от 27.07.2016г., от които ***** лева – прехвърлено вземане по договора, ****** лева – законна лихва върху вземането за периода от 27.07.2016г. до 29.11.2018г.

Разпечатката съдържа 46 от 181 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76fa4756-0708-4049-ac64-cd283624730e