Решение № 2384 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2384 гр. ********, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 202411*********140664 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването

.

С влязло в сила Решение № 13494/*********.07.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 13572/11.07.2025 г., е допуснато извършването на съдебна делба между Д.

Й. *********** и О. М. К. на следния съсобствен между тях недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-********/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. ********, район „*********“, ж.к.

„********* 3“, бл. ********, вх. „А“, ет. *********, ателие 39, с предназначение на самостоятелния обект: ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ по документи 76,44 кв.м., при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: *********, под обекта: ********* над обекта: няма, ведно с прилежащите складово помещение № ********* с площ от 2,71 кв.м. и 0,9358% идеални части от общите части на сградата, при следните дялове: 23400/53000 идеални части за Д.

Й. ********** и 29600/53000 идеални части за О. М. К..

В първото съдебно заседание след допускане на делбата страните не са направили възлагателни претенции. Заявяват, че с оглед неговата неподеляемост делбеният имот следва да се изнесе на публична продан.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата е приета за съвместно разглеждане предявената по реда на чл. 346 ГПК от Д. Й. *********** срещу О. М. К. претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на обезщетение за 1 лишаване от ползването на притежаваните от Д. Й. *********** идеални части от делбения имот. След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с молба с вх. № 81186/07.03.2025 г. О. М.

К. релевира възражение, че вземането за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е погасено по давност.

В последното съдебно заседание след допускане на делбата Д. Й. *********** е направила искане за изменение на основанието на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС – чрез добавяне на нов период на вземането от 26.11.2025 г. до 27.01.2026 г. към първоначално предявения период от 13.09.2024 г. до 25.11.2025 г., и искане за изменение на петитума на иска – чрез увеличаване размера на вземането от 2 825,86 евро на 3 278,29 евро. По арг. от чл. 214, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1 ГПК едновременното изменение на основанието и петитума на иска е процесуално недопустимо. По същността си то представлява предявяване на изцяло нов иск, вземането за обезщетение по който в случая се отнася до нов, последващ период за лишаване от ползване, което е недопустимо – в същия смисъл Определение № 54/28.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 607/2021 г., II г. о. Искането на Д. Й. *********** за изменение на основанието на иска се явява недопустимо и с оглед заявяването му след изтичане на предвидения в чл. 214, ал. 1 ГПК процесуален срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По способа за извършване на делбата:

Във втората фаза по извършване на делбата съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да бъде ликвидирана съсобствеността върху делбеното имущество, след като с влязло в законна сила решение, постановено в първата фаза по допускане на делбата, са установени със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост и съответните квоти на всеки от съделителите. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Съгласно общия принцип за извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари - чл. 69, ал. 2 ЗН. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане имотът следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

В настоящия случай имотът е един, а от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните, се установява, че той е реално неподеляем с оглед изискванията на строителните правила и норми. Съдът възприема изцяло заключението по съдебно-оценителната експертиза, тъй като е подробно обосновано и аргументирано.

Следователно, способите по чл. 352 и чл. 353 ГПК - теглене на жребий и разпределение на 2 имота, не могат да бъдат приложени. Страните не са заявявали възлагателни претенции по реда на чл. 349 ГПК, поради което съдът не изследва наличието на предпоставките за възлагане на делбения имот в дял на някоя от тях. При това положение единственият начин, по който може да приключи делбата на недвижимия имот, е чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, при първоначална пазарна оценка, посочена в заключението, в размер на 169 254 евро, като по този начин всеки един от съделителите ще получи паричната равностойност на своя дял.

По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване /чл. 31, ал. 2 ЗС/.

Следователно, за да бъде уважена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ само от ответника или установено ползване, което не съответства на дяловете в съсобствеността; получаване от ответника на писмена покана за предоставяне на ползването; размера на ползата, от която ищцата е лишена, която се съизмерява със средния пазарен наем за съответната идеална част от вещта за заявения период от време.

В тежест на ответника е да докаже, че е осигурил достъп и възможност на ищцата да ползва общата вещ съобразно неговия дял в съсобствеността.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ВКС, ОСГК, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

Относно твърдението на ищцата, че през исковия период процесният недвижим имот се ползва лично единствено от ответника, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ********** – съпруг на ищцата, който разказва следното: Намира се в 3 граждански брак с Д. от около пет години. Известно му е, че тя притежава собственост върху имот, находящ се в ж.к. „********* 3“. Посещавал е този имот преди ********* години, когато е гостувал на Д. и О., които към онзи момент били съпрузи. Оттогава не е посещавал имота. Д. не разполага с ключ от него, въпреки че е отправяла до О. нотариални покани с молба да бъде предоставен достъп до имота или да бъде изплатена сума, съответстваща на нейния дял. О. обаче отказвал категорично. От м.09.2024 г. до настоящия момент О. не е предлагал на Д. достъп до процесния имот. О. живее в имота със своите родители и с момичето, с което в момента е във връзка.

При оценката на свидетелските показанията съдът съобрази, че свидетелят е съпруг на ищцата по делото, което е основание неговите показанията да бъдат ценени съобразно чл.

172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на свидетеля в полза на страната. Извършвайки преценка на показанията му със завишено внимание, съдът намира, че те следва да бъдат кредитирани изцяло като изчерпателни, логични и последователни. Те представляват обективен и добросъвестен разказ на възприетите от свидетеля правно значими факти, които не се опровергават от други доказателства по делото. От изслушаните свидетелски показания следва безпротиворечив извод, че през исковия период процесният недвижим имот се ползва лично от ответника. Доказва се по делото, че през исковия период ответникът си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ съобразно предназначението за задоволяване на свои (лични и на семейството си) потребности, без да зачита правата, които ищцата притежава в съсобствеността.

Следващият спорен по делото въпрос е налице ли е „писмено поискване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон не поставя изискване за съдържанието на поканата, няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити освен поканата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат - ползващия имота съсобственик. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 187/10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2014 г., І г.о., Решение № 130/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 24/2012 г., І г.о., Решение № 352/13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 618/2009 г., ІІІ г.о., Решение № 351/13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 573/2009 г., ІІІ г.о. и др./ исковата молба за делба може да има значение за писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако съдържа такова волеизявление.

В случая по делото се установява, че с исковата молба от 04.07.2024 г., с която е заявена настоящата претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, ищцата е отправила до ответника изрична покана за заплащане на месечно обезщетение за лишаване от правото да ползва процесния имот. Съгласно съдебната практика на ВКС /Решение 269/18.*********.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2012 г., ІV г.о., Определение № 594/30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2018 4 г., ІІ г.о., Решение № 26/08.05.2018 г. по гр. д. № 1411/2017 г., ІІ г.о., Определение № 17/14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2019 г., І г.о. и др./ без значение е дали неползващият съсобственик е поискал да му бъде предоставена вещта, или е поискал плащане на парично обезщетение - и в двата случая ползващият съсобственик може да се освободи от задължението си, като предостави достъп до вещта на съсобственика.

Несъстоятелни в тази връзка са възраженията на ответника, че още през 2018 г. ищцата е изявила нежелание да ползва общата вещ, тъй като след отправена от нейна страна нотариална покана до ответника, същата не се е явила лично или чрез представител в кантората на съответния нотариус за предаване на ключовете от имота. Действително, от представените на л. 67-70 по делото писмени доказателства – нотариална покана, констативен протокол, отговор на нотариална покана и разписка, се установява, че с нотариална покана от 30.07.2018 г., връчена на ответника на 02.09.2018 г., ищцата е поканила ответника да се яви на седмия ден от получаване на поканата в кантората на нотариус ********* Г.ева, с рег. № ********* на НК, и да предаде ключовете от процесния имот. Доказва се, че на *********.09.2019 г. ответникът се е явил в кантората, за да предаде ключовете от апартамента, но ищцата не се е явила лично или чрез представител.