Решение № 1033 от 15.06.2017, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№............ гр. Пловдив 15 юни 2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,

ХХV състав в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от

Председателя адм. дело № 1921 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.156 от ДОПК.

Жалбоподателят „*****, ЕИК *********, гр. *********, представлявано от управителя Д.С.Г., оспорва Ревизионен акт № Р-16001615008770-091-001 / 14.05.2016г. издаден от началник секторл-орган по приходите възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 496/22.07.2016г. на Директора на Дирекция “ ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установен допълнително корпоративен данък за 2010г., 2011г.,

20120г. и 2013г., съответно в размер на 5 999,55лв.,

15 561,77лв., 15 679,92лв., и 1 823,75лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер съответно на 3141,20лв., 6 525,94лв., 4970,58лв. и 393,34лв. и лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011г.-257,32лв., и за 2012г.-338,81лв., и е отказано право на данъчен кредит в размер на 78 126,02лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 34 939,43лв. Възразява се срещу констатациите в РА и се твърди неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Излагат се аргументи за противоречие между мотивите изложени в ревизионния доклад, ревизиония акт и тези в решението на директора на Д“ОДОП“.

Моли да се отмени РА изцяло. Претендира разноски.

Ответникът Д. Д. “ОДОП“-Пловдив, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата и възраженията на двете страни, разгледа събраните по делото доказателства и с оглед задължителните указания на ВАС, намери за установено следното:

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от Директора на Дирекция “ОДОП“-Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Ревизията е възложена със Заповед № Р-16001615008770-020-001 от 27.10.2015г. на началник сектор при ТД на НАП с предмет на ревизионното производството установяване на задължения по ЗДДС за периода 14.04.2010г.-31.12.2013г., надлежно връченана 03.11.2015г.

Срокът за извършване на ревизията, съответно предмета на ревизионното производство, са изменени с включване и установяването на задължения за корпоративен данък с последователни ЗВР № Р-16001615008770-020-002/26.01.2016г., № Р-16001615008770-020-003/02.03.2016г. и № Р-16001615008770-020-004/28.03.2016г., при спазване сроковете на чл.114 от ДОПК.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-16001615008770-092-001 от 15.04.2016г., връчен на 15.04.2016г.

Впоследствие, на основание чл.

119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА.

Резултатът е обжалван, като с Решение № 496 от 22.07.2016г. Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА изцяло.

С оглед компетентността на горепосочените органи на приходна администрация по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив с Приложение № 2 към нея,ведно с удостоверения за електронен подпис.

Не се констатират процесуални нарушения по неспазване на заложените в ДОПК срокове.

Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.

Спазен е срокът по чл.109 от ДОПК.

По същество:

Относно констатациите по ЗДДС:

С обжалвания акт е отказано право на данъчен кредит на основание чл.

70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Мотивите на приходната администрация в ревизионния доклад са, че доставчиците не са представили изисканите доказателства за установяване на счетоводната отчетност, наличието на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, за плащанията по фактурите, както и за произхода на стоките – предходни доставчици. Прието е,че притежаването на фактура не е достатъчно доказателство за извършване на доставка и, че липсват доказателства за прехвърлянето на собствеността върху стоките, респ. за извършване на услугите.

В ревизионния акт са преповторени аргументите в доклада, но някак неуместно е добавено и, че е налице относителна субективна симулация на доставки, които са направени не от издателите на фактурите, а от трето лице и то със знанието на получателя. Не е аргументирано кое точно трето лице приходната администрация е намерила да е осъществило доставките и като как е формиран този извод, а и в мотивите като цяло е застъпена тезата, че доставките са недоказани поради липса на доказателства за тяхната реалност. На база на какво се формира извод за симулация не е ясно и от къде се черпи аргумент, че ревизираното лице е знаело за наличието на привидност, не става ясно, а и няма конкретно изложени и установени факти в тази насока. В този смисъл тази част от мотивите на администрацията са напълно необосновани.

С решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация орган се въвежда още един аргумент, а именно, че се касаело за безвъзмездни доставки, тъй като били извършени от ползвател за подобрение на нает актив в полза на наемодателя.

Последното показва пълно непознаване на закона от страна на приходната администрация. Защото спорните доставки изобщо не касаят правоотношенията между наемател и наемодател, а между наемател и трети лица. Действително, съгласно чл. 70, ал.

1, т. 2 ЗДДС данъчен кредит не се дължи, независимо че са изпълнени предпоставките по чл. 68 от същия закон, когато услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, а според чл. 9, ал. 4, т. 2 ЗДДС безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок, не по-кратък от три години, не се приравнява на възмездна доставка по смисълана ЗДДС.

В случая, видно от представените договор за наем и анекси към него, сключени с наемодателя на ревизираното лице ***“, действително е договорено извършването за сметка на наемателя на подобрения в наетата сграда и наемните правоотношения са продължили повече от три години, но доставка между наемател и наемодател, по която да е претендирано право на данъчен кредит няма. А и установи се от допуснатата по делото ССЕ, че спорните фактури не са намерили счетоводно отражение в счетоводството на наемодателя. В този смисъл и тези аргументи на приходната администрация са несъстоятелни.

Остават доводите, изложени в ревизионния доклад относно реалността на спорните доставки.

За да откаже право на данъчен кредит по фактури № 62/08.11.2011г. и № 68/16.11.2011г. издадени от *** в размер общо на 4 858,33лв., приходната администрация се е мотивирала с това, че доставчикът не е открит, не са представени доказателства за плащане, за произход на стоките, за транспорт нито някакви други документи относно дейността на дружеството доставчик и относно действителните отношения между двете страни по доставките.

Видно от административната преписка е, че в хода на ревизията са представени двете фактури с описан в тях предмет на доставката „заплащане за изготвяне на мострени рекламни пана/включващо конструкция и стойки/“ с данъчна основа 12 291,97лв. и „заплащане за залепване на рекламни плочи и разни фотографи за рекламни пана“ с данъчна основа 12 000лв. Към фактурите са представени два договора за изработка и приемо-предавателни протоколи, ведно със снимки и фискални бонове.

Относно доставчика ***, отказаното право на данъчен кредит е по три броя фактури № 160/21.11.2011г. с предмет „заплащане за извършване на хидроизолационни дейности по покива на административна сграда вкл. замаски“ с данъчна основа 10 667,52лв. и ДДС 2133,50лв. и № 175/10.01.2012г. с предмет авансова вноска, № 179/27.01.2012г. с предмет окончателно заплащане по договор от 10.01.2012г. за извършване на ВиК услуги-ремонт на водопровод с данъчни основи съответно 4500лв., 900лв. ДДС и 6500лв., ДДС- 1300лв.

Към фактурите са представени два договора за изработка, приемо-предавателни протоколи и снимка.

За доставчика *** отказаното право а данъчен кредит е по две фактури № 520/07.11.2011г. с предмет на доставка „заплащане по договор за довършване и направа на покривна конструкция на метален склад 375 кв.м.“ с данъчна основа 10 938 и ДДС 2187лв., както и № 530/25.11.2011г. с предмет на доставка „заплащане за подреждане, превозване, опаковане и фолиране на кашони и палети с плочи и материали и заплащане за труд“ с данъчна основа 6500лв. и ДДС 1300лв. Към фактурите са представени договори за изработка, приемо-предавателни протоколи, снимки и фискален бон.

Доставчикът *** е издал на ревизираното лице фактура № 211/29.11.2011г. с предмет ремонт на фолксваген кади 6+1 с данъчна основа 5000лв. и начислен ДДС 1000лв. Към фактурата е приложен фискален бон.

Мотивите за отказ на приходната администрация са, че доставчикът не е намерен и не е представена счетоводна отчетност.

Отказано е право на данъчен кредит и по две фактури издадени от *** № **********/31.10.2011г. с ДО 63,12лв. и ДДС 12,62лв. и № **********/14.11.2011г. с ДО 51,68лв. и ДДС 10,34лв. с предмет продажба на различни материали описани по единична цена и количество в самите фактури. Към последните са редставени и фискални бонове.

Установено е в хода на ревизията, че фактурите са включени в дневниците за продажби, а при извършената насрещна проверка доставчикът не е открит.

По отношение на *** отказаното право на данъчен кредит е по 5 броя фактури с предмет частичен ремонт на покрив по договор от 05.04.2011г., закупуване на материали за същия частичен ремонт, авансово и окончателно плащане по договор от 10.03.2011г. за направа на нова ел.инсталация и оборудване с безжичен интернет, изграждане на нови мострени боксове и доставка на материали.

Към фактурите са представени двата договора, приемо-предавателни протоколи и фискални бонове.

Няма индивидуализация на стоките, нито индивидуализация на вида извършени услуги.

Отказът на приходната администрация е мотивиран с това,че насрещна проверка не може да се извърши поради смърт на едноличния собственик на дружеството.

Доставчикът *** е издал три броя фактури,по които е отказано право на данъчен кредит с предмет СМР по договор, а именно № **********/29.08.2012г., № **********/ 30.08.2012г. и № **********/ 31.08.2012г.

При насрещната проверка отново доставчикът не е намерен и не са представени изисканите документи. От страна на ревизираното лице са представени фактурите с фискални бонове към тях, три договора и приемо-предавателни протоколи.

Прави впечатление, че единият от договорите е с предмет профилактика на трафопост, а фактурата, по която е представен е с предмет СМР. Същото разминаване е налице и по отношение на договора от 06.08.2012г. с предмет заготовка, доставка и монтаж на стъпала от технически гранит и фактурата от 31.08.2012г. с предмет СМР, като в приемо-предавателния протокол е описано и полагане на стъклокерамика по стени на стълбище.

Относно доставчика *** спорните фактури са три, като е установено в ходана ревизията, че не са включени в дневника за продажби.

При насрещната проверка доставчикът не е намерен.

Представени са от задълженото лице фактури № 119/07.03.2011г. , № 125/16.03.2011г. и № 135/29.03.2011г. с предмет авансово и окончателно заплащане по договор от 01.03.2011г. Договорът е с предмет ремонт, обзавеждане, оборудване и доставка с поставяне на мостри в шоурум. В приемо-предавателния протокол няма индивидуализация на видовете дейности и стоки.

Доставчикът *** е издал единадесет фактури, по които не е признато право на данъчен кредит.