Определение № 15188 от 22.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15188 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №

20251110113193 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Е. Г., чрез адв. М. Х., срещу „*************” АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 33147,93 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2024 г. до 09.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3529,40 лева, от която сумата 827,26 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 26.10.2024 г. до 06.03.2025 г., сумата 1202,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2024 г. до 20.02.2025 г. върху платени със закъснение трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2024 г, и сумата 1499,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.12.2023 г. до 09.01.2025 г. върху платени със закъснение трудови възнаграждения за периода от м.

11.2023 г. до м. 06.2024 г.; иск с право основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7667,94 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 16,55 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.03.2025 г. до 06.03.2025 г.; и иск с право основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 12832 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение – бонус за постигнати резултати през периода 2019 г. – 2022 г. и надбава от 9 % годишно за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между страните през процесния период съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 400/2019 от 1

11.06.2019 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „програмист софтуерни приложения“ на пълен работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2562,01 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж и относим професионален опит. На 31.03.2023 г. между страните било подписано допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което размерът на основното трудово възнаграждение бил увеличен на 7358,87 лева, считано от 01.04.2023 г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 10.01.2025 г., поради забава на работодателя при изплащане на дължимото трудовото възнаграждение. Към посочената дата не били погасени дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.07.2024 г. до 09.01.2025 г. в общ размер на 47074,52 лева. След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършил две плащания – на 12.02.2025 г. в размер на 10000 лева и на 20.02.2025 г. в размер на 3926,59 лева, с които макар и със закъснение, били погасени изцяло дължимото трудово възнаграждение за м. 07.2024 г. в общ размер на 13218,34 лева и част от дължимото трудово възнаграждение за м. 08.2024 г. до размера на 708,25 лева. В чл. 5, ал. 4 от трудовия договор било уговорено, че трудовото възнаграждение се заплащало в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи, поради което ответникът бил изпаднал в забава по отношение на дължимите трудови възнаграждения и дължал мораторна лихва върху всяко от тях. На следващо място, доколкото трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят дължал и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а именно сумата в размер на 7667,94 лева. Освен това всяка календарна година работниците, в това число и ищецът, получавали допълнително възнаграждение за постигнати резултати, което се изплащало с трудовото възнаграждение за м. юли за съответната календарна година. Ищецът участвал в програмата „План за стимулиране на служителите“, като за постигнатите през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. резултати натрупал 10874,58 точки, равняващи се на сумата в размер на 10874,58 лева, които не му били изплатени. Дължима оставала и надбавката от 9 % годишно в размер на 1957,42 лева за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2024 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*************” АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Б. Д..

Процесуалният представител признава дължимостта на всички претендирани вземания, с изключение на това за мораторна лихва в размер на 1499,46 лева върху заплатените със забава трудовите възнаграждения за периода от м. 11.2023 г. до м. 06.2024 г., доколкото последните били заплатени от работодателя изцяло и не били предмет на настоящото производство. В тази част исковата молба била неоснователна и моли съда да не я уважава.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

2

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 33147,93 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2024 г. до 09.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3529,40 лева, от която сумата 827,26 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 26.10.2024 г. до 06.03.2025 г., сумата 1202,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2024 г. до 20.02.2025 г. върху платени със закъснение трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2024 г, и сумата 1499,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.12.2023 г. до 09.01.2025 г. върху платени със закъснение трудови възнаграждения за периода от м. 11.2023 г. до м. 06.2024 г.; иск с право основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7667,94 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 16,55 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.03.2025 г. до 06.03.2025 г.; и иск с право основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 12832 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение – бонус за постигнати резултати през периода 2019 г. – 2022 г. и надбава от 9 % годишно за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2024 г.

ОТВЕТНИКЪТ ПРИЗНАВА предявените искове изцяло, с изключение на този за главницата, който признава до сумата в размер на 33015,42 лева, и оспорва претендираната мораторна лихва в размер на 1499,46 лева, начислена за периода от 29.12.2023 г. до 09.01.2025 г. върху платените със закъснение трудови възнаграждения за периода от м.

11.2023 г. до м. 06.2024 г.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

3

По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.06.2026 г. от 14,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4