Решение № 1106 от 30.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. Варна, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501736 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. С. И., И. П. И., К.

Т. Т. и К. И. Т. чрез адвокат Д. А. против решение № 1940 от 29.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 9308 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, седми състав, с което е прието за установено по предявените от М. Х. А. субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК срещу въззивниците, че последните не са собственици на новообразуван имот № ****** по плана на част от СО „*“, местност „С. в.“ и местност „П.“ на община А., одобрен със заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на областния управител на област В., с площ 700 кв.м, заедно с всички подобрения и насаждения в имота, с адрес на ул. СО „Ч. п.“, при съседи: имот № ****** – улица, имот № ****** – двор, имот № ****** – двор, имот № ****** – двор; отменен е констативен нотариален акт /КНА/ за собственост по давностно владение № ***, том **, рег.№ *****, дело № ***/2019 г., издаден от нотариус Р. К., вписан в Службата по вписванията – В. при Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 19992 от 05.08.2019 г., акт № ***, дело № *****, том **, на основание член 537, алинея 2 от ГПК; както и са осъдени М. С. И., К. Т. Т., К. И. Т. и И. П. И. да заплатят на М. Х. А. сумата от 2 170 лева, представляваща разноски по делото, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на 1 атакуваното решение, както и за постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че съдът не е съобразил направените с отговора на исковата молба възражения – оспорено е правото на собственост на наследодателя на ищеца – Н. А. Т.; оспорена е идентичността на притежаваната от Н. А. Т. нива със стар имот № * по ПКП на имотите на старите собственици, както и на имота, описан в решение № 12671 от 11.111996 г. на ПК – А. и посочения стар имот № * по ПКП на имотите на старите собственици към ПНИ на местност „П.“; оспорено е твърдението на ищеца, че по отношение на М. С. И. давност не е текла; оспорено е твърдението, че М. С. И., К. Т. Т. и И. П. И. са били записани като ползватели на имота. Счита се, че за М. И. и съпруга й не са били налице пречки да придобият имота по давност, защото същият е бил закупен от стар собственик.

Набляга се, че според вещото лице по СТЕ липсва идентичност между имота по описдекларацията и стар имот № * по ПКП на имотите на старите собственици. Също така се излага, че с решение № 3447 от 20.01.1993 г. на ПК – А. е определено заявеният имот от Н.

А. Т. в местност „П.“ да бъде възстановен с план за земеразделяне, което решение е влязло в сила, поради което и ПК – А. не е имала право да го измени и да постанови възстановяване в стари реални граници. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че свидетелката Й. А.а е съпруга на ищеца и като такава е заинтересована от изхода на делото, поради което и неправилно е ценил показанията й.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат Н. Й. Х., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Възразява се против събирането на нови доказателства поради настъпила преклузия.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че ищецът е наследник на Н. А. Т., бивш жител на село О., община А., област В., който е притежавал земеделска земя в землището на селото - местност „П." /Ч. п./. С решение № 12671 от 11.11.1996 г. Поземлена комисия /ПК/ - А. възстановила на наследниците на Н. А. Т. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници имот върху нива с площ 5 декара, находяща се в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на село О. - местност „П.", заявен с пореден № 5 от заявлението и установен с декларация по член 12, алинея З от ЗСПЗЗ. Местоположението на имота било установено с проведена анкета по член 18г, алинея 2, точки 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, като имотът е възстановен на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че в първоначално изработения и обявен по реда 2 на член 28б, алинея 4 от ППЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти /ПНИ/ имоти с № ****** и № ****** графично били изразени като един общ имот с № ****** с площ от 1 300 кв.м, като в регистрите към помощния план е записан на наследниците на Н. А. Т.. В срока за възражения по член 28б, алинея 5 от ППЗСПЗЗ ответниците К. Т. Т., К. И. Т., М. С. И. и И.

П. И. подали възражение и представили доказателства с твърдение за придобито право на собственост върху ПИ ******. Комисията по член 28б, алинея 6 от ППЗСПЗЗ приела за основателно искането им и изменила помощния ПНИ, като от имот ******, целият с площ от 1 300 кв.м са обособени два имота: № ****** с площ 700 кв.м и № ****** с площ 600 кв.м, като в регистъра към ПНИ имот № ****** е записан на ответниците К. Т. Т., М. С. И. и И. П. И.. На основание § 4к, алинея 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, член 28б, алинея 8 от ППЗСПЗЗ и член 32, алинея 1 от ЗА след направеното изменение на регистъра ПНИ е одобрен със заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на областния управител на област В. и към настоящия момент заповедта, касаеща ПНИ в тази част, е обжалвана, поради което и ПНИ не е влязъл в сила. Излагат твърдения, че М. С. И. е претендирала придобИ.е на собственост върху имота по давностно владение, за което нотариус Р. К. на 02.08.2019 г. е съставила констативен нотариален акт /КНА/ № ***, том *, дело № ***/**** г. С договор за покупкопродажба, обективиран в НА, вписан в Службата по вписванията - В. под № *, том *****, дело *****, вх.рег.№ ***** от 28.08.2019 г., дв.вх.рeг.№ *****, М. С. И. продала на К. Т. Т. придобитият по давност имот. От своя страна ответниците К. Т. Т. и К. И. Т. с акт № **, том **, дело № ****, вх.рег.№ ***** от 03.07.2020 г., дв.вх.peг.№ ***** вписан в СВ - В., продали на И. П. И. и М. С. И. 1/2 идеална част от процесния имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. По твърдения, че за частите от бившите имоти, останали след приложението на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, давност не тече до приемане на ПНИ, с който тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост или се присъединяват към такива и до приключване на процедурата по издаване на заповед по § 4к, алинея 7 от ЗСПЗЗ, се оспорва издадения КНА. Счита се, че моментът, от който може да започне да тече придобивна давност е 14 дни от датата на публикуване в „Държавен вестник“ на заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на областния управител на област В., което е станало на 07.07.2023 г., тоест от 22.07.2023 г. В заключение обосновава становище, че доколкото КНА не е бил годен да легитимира М. И. като собственик на имота, то тя не е могла да прехвърли права от собствеността на К. Т. и К. Т., които поради същото основание не са могли да се разпоредят в полза на другите двама ответници. Ищецът обосновава правния си интерес от настоящия иск с твърдения, че тъй като административната процедура по възстановяване на земята на наследниците Н. А. Т. не е приключила, то той е легитимиран като наследник на бившият собственик на земята да я довърши, като придобие спорното право. Моли за уважаване на исковете и отмяна на издадения КНА с присъждане на разноски.

В срока по член 131 от ГПК ответниците М. С. И. и И. П. И. оспорват исковата молба, като твърдят, че исковете са неоснователни. Оспорват правото на собственост на 3 наследодателя на ищеца – Н. А. Т. относно земеделска земя - нива в землището на село О. местност „П." /Ч. п./ с площ от 5 дка към момента на кооперирането на земята. В условията на евентуалност, че същият го е внесъл, респективно му е бил отнет по принудителен начин от ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, респективно, че не е налице идентичност между имота, описан в решение № 12671 от 11.11.1996 г. на ПК - А., установен с декларация по член 12, алинея З от ЗСПЗЗ и стар имот № * по ПКП на имотите на старите собственици към ПНИ на местност "П." в землището на село О.. Оспорват К. Т. Т., М. С. И. и И. П. И. да са били записани като ползватели на процесният имот № ******. Считат, че за М. С. И. и И.

П. И. не е имало пречки да придобият по давност имот пл.№ *, находящ се в землището на село О. – местност "П., по КП, изработен през 1990 г., с площ от 700 кв.м, тъй като този имот е бил закупен от стар собственик, който винаги си е владял имота, не го е заявявал за възстановяване, тъй като не е подлежал на възстановяване по разпоредбите на ЗСПЗЗ и е бил съществуваща собственост. М. С. И. е била принудена да се снабди с документ за собственост за имота по давност, предвид обстоятелството, че имотът е придобит по време на брака, то същият съставлява СИО. Той бил закупен от предходния собственик през лятото на 1995 г. от родителите на М. С. И. - С. П. А. и Ц. М. А. -, без документ за собственост, тъй като имотът бил разположен срещу друг техен имот, който те закупили през зимата на 1995 г. ведно с постройката в този имот, с намерението по-късно да го дарят на дъщеря си М. С.

И.. През октомври 1997 г. за сватбата на дъщеря си, те дарили на дъщеря си и на зет си имотът без документ за собственост, тъй като и те не разполагали с документ за собственост. От месец октомври 1997 г. до 28.08.2019 г., когато го продали на К. Т. Т. и К. И.

Т., владели целия имот с ясното съзнание, че са собственици на имота, а от 28.08.2019 г.

/независимо, че са го продали/ до настоящия момент те осъществявали владение на този имот съвместно с К. Т. Т. и К. И. Т.. Не оспорват твърдението на ищеца, че К. Т. Т. и К. И. Т. са закупили на 28.08.2019 г. от М. С. И. процесния имот, както и че К. Т. Т. и К. И. Т. са продали на 03.07.2020 г. на М. С. И. и И. П. И. 1/2 идеална част от него. Молят за отхвърляне на исковете.

Депозиран в срок е и отговор от К. Т. Т. и К. И. Т. чрез процесуалния им представител адвокат А., с който се преповтарят изложените от другите двама ответници оспорвания, възражения и твърдения. Допълват, че са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот, а М. С. И. и И. П. И. са собственици на другата 1/2 идеална част от процесния имот по силата на сделките, обективирани в НА № ***, том **, дело № ***/2019 г. и НА № **, том **, дело № ****, вх.рег.№ ***** от 03.07.2020 г., които са извършени по надлежния ред и имат вещно-прехвърителен ефект, тъй като праводателите по сделките са били собственици на процесния имот. М. С. И. и И. П. И. са станали собственици на процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивка давност чрез владение, упражнявано от тях лично от октомври 1997 г. до 28.08.2019 г„ присъединявайки към своето владение владението на С. П.

А. и Ц. М. А., които са упражнявали владение в полза на М. С. И. и И. П. И. от лятото на 1995 г. до октомври 1997 г. и владението на предходния собственик преди лятото на 1995 г.

Молят за отхвърляне на исковете.

4

Видно от заявление с вх.№ 240 от 31.01.1992 г., подадено от Х. Н. А., е, че е поискано възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Н. А.

Т. в землището на село О., като към заявлението е приложена опис-декларация за нива от 5 дка в местност „П.“ при съседи И. Б., Х. В. и И. Д. К..

По силата на удостоверение за наследници № *** от 17.07.1991 г., издадено от кметството на село О., се установява, че Х. Н. А. е наследник на Н. А. Т., починал преди 1991 г.