Решение № 8502 от 12.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12.12.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7367 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7367/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Е.Д.“

ООД *** срещу решение №40673 от 14.02.2019 г по гр.дело №471/14 г на СРС , 60 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на „М.“ АД *** :

- на основание чл.124, ал.1, пр.1 ГПК, вр. чл.7 от договора от 09.03.2012 г сумата от 963,13 лева , представляваща обезщетение за недостатъци на доставени и монтирани врати, проявени в рамките на договорения гаранционен срок, ведно със законната лихва от 06.01.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума;

- на основание чл. 55 ал.1, пр.3, вр. чл.265 ал.2 ЗЗД , чл. 88 ал.1 пре.1 ЗЗД сумата от 18 000 лева, представляваща подлежаща на връщане цена на доставени и монтирани врати по договор от 31.08.2012 г. и договор от 08.11.2012 г., развалени едностранно от ищеца , ведно със законната лихва от 06.01.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума ;

- на основание чл.92 ЗЗД сумата от 7710,48 лева, представляваща неустойка за забава по договор от 09.03.2012 г и по договор от 31.08.2012 г.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като ищецът не е спазил изискванията за правилно съхранение и употреба . Не са представени доказателства връчване на писмата на ищеца на ответника . Сертификатът за инспекция на „Б.“ АД и СТЕ са изготвени значителен период след доставката на вратите , а сертификатът е частен документ . Гаранционната отговорност е погасена по давност по чл.197 ЗЗД , защото стоката е доставена на 07.05.2012 г , но не е бил възможен монтаж . Ищецът е приел стоката с приемо-предавателни протоколи без възражения , но стоката е съхранявана неправилно до монтажа .

Вратите са монтирани при недовършен обект и са ползвани неправилно . Липсата на документи за противопожарните врати не е съществено нарушение . Според разписки от „Спиди“ и „Еконт експрес“ въззивникът е представил всички документи и сертификати за вратите , като представянето на доказателствата не е преклудирано . Дефектите на част от вратите не са били съществени и е можело да се ремонтират , а не да се сменят . По договора от 08.11.2012 г е имало доплащане на 19.06.2013 г , с което ищецът е признал , че стоката не е имала недостатъци . Не се дължи неустойка за забава , защото обектът е бил замразен и не е можело да се извърши доставка и монтаж . В тази връзка съдът е указал на ищеца , да докаже , че е създал необходимите условия за монтажа , а впоследствие – без доказване от ищеца – е уважил иска за неустойка . Съгласно Тълкувателно решение №7 от 2013 г по тълк.дело №3/13 г при разваляне на договор не се дължи неустойка за забава , а само неустойка за разваляне на договора . Неправилно СРС не е уважил възражението за прихващане като наличието на условия за монтаж трябва да се доказва от ищеца . По договора от 08.11.2012 г няма подписан приемо-предавателен протокол , но има подписана фактура и доказателства за датата , на която са били доставени и монтирани вратите .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . „Б.“ АД и СТЕ са установили , че част от вратите са негодни и не притежават сертификат и становище за допустимост . Поради тези недостатъци обектът не може да бъде въведен в експлоатация , а ответникът не е отстранил недостатъците . Приемането на вратите няма отношение към гаранционната отговорност на недостатъци , а самият монтаж е извършен също от ответника .

Плащането не е признание , че стоката е била без недостатъци . Всеки от приемо-предавателните протоколи е подписан със забележки , а по последния договор въобще те е подписан приемо-предавателен протокол . Ответникът е в забава на доставката и монтажа по договорите от 09.03.2012 г и от 31.08.2012 г . Не следва да се приемат като доказателства разписки за изпратени писма – искането е преклудирано и не е ясно с всяка от разписките какво писмо е изпратено . Самите сертификати не са представени по делото . Не следва да се допускат свидетелски показания на въззивника , защото с доклада по делото му е указано , че следва да докаже своите възражения .

Въззивната жалба е допустима. Решение е връчено на въззивника на 26.02.2019 г и е обжалвано в срок на 11.03.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна е установено следното :

На 09.03.2012 г между страните бил сключен договор за доставка и монтаж на метални врати за обект „Логистичен център Дуветика Димитровград “, подробно описани по вид, цена, количество и характеристики в Приложение № 1 – неразделна част от договора. Съгласно т. 2.4 от договора възложителят се задължил да заплати доставените врати и аксесоари на изпълнителя като доставка, в случай че до 15 работни дни от съставянето на двустранния протокол за характеристиките на вратите и условията, необходими за монтирането им, не бъдат изпълнени необходимите условия за монтаж на вратите, предмет на договора. Изпълнителят от своя страна се задължил да изпълни всички видове дейности, посочени в Приложение № 1 към договора, качествено и в срок и да предаде на възложителя изпълнението на работите по договора след подписването на приемо-предавателния протокол (т. 3.2 и т. 3.3 от договора).

Съгласно т. 4 от договора всички цени, посочени в Приложение № 1 към него, били крайни, като в посочената цена бил включен монтажът и транспортните разходи до гр.Димитровград . Плащането следвало да бъде извършено по следния начин: авансово 10 % от цената в 3-дневен срок от подписването на договора, а разликата от 90 % - в срок до 15 дни след монтиране на вратите и подписване на приемо-предавателен протокол без забележки от страна на възложителя с представителите на двете страни. Съгласно т. 5.1 от договора срокът на доставката и монтажа бил 35 дни и започвал да тече от момента на изпълнението на условията на т. 4.2 от договора, т.е. от извършване на авансовото плащане. Сроковете по договора се удължавали с толкова дни, с колкото се забавяло превеждането на аванса или подписването на приемо-предавалния протокол по т. 2.2 (т. 6.3 от договора). В случай на забава от страна на възложителя на плащане в предвидените в т. 4 от договора срокове, същият дължал законната лихва върху сумата и сроковете за изпълнение се удължавали със срока на забавата (т. 6.4 от договора). Съгласно т. 6.8 от договора от своя страна изпълнителят дължал неустойка в размер на 2 % на ден върху цената, но не повече от 10 %, ако не е спазил съответния срок по договора, както и при некачествено изпълнение на договора, която неустойка се приспадала автоматично от дължимата по т. 4.3 от договора сума. Гаранционният срок на вратите бил 5 години, като в т. 7.2 от договора било предвидено, че вратите са придружени със сертификати, гарантиращи произхода и качеството им.

Гаранционното обслужване на продуктите се извършвало в рамките на гаранционния срок от представители на ответника в срок от 1 седмица след подаване на писмена заявка от възложителя. Съгласно т.

7.3, изр. 2 от договора изпълнителят не носел отговорност и съответно всички ремонти, извършени от трети лица и ремонтни части, били за сметка на възложителя или трети лица.

От фактура № 1471/13.03.2012 г., издадена от ответното дружество, и извлечение от банковата сметка на ищеца се установява, че на 09.03.2012 г. ищецът заплатил на ответника сумата в размер на 6690,48 лева, представляваща аванс по договора от 09.03.2012 г.

Видно от фактура № 1522/07.05.2012 г., издадена от ответника, дължимият остатък от уговорената цена по договора от 09.03.2012 г. бил в размер на 60 214,32 лева с ДДС, след приспадане на платения аванс. От извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество се установява, че сумата по фактурата била заплатена от ищеца с два банкови превода – на 24.07.2012 г. сумата в размер на 42865 лева и на 28.08.2012 г. сумата в размер на 17349,32 лева.

Не се спори по делото, че на

31.08.2012 г. между страните бил подписан втори договор за доставка и монтаж на метални врати за същия обект „Логистичен център Дуветика Димитровград “ на стойност 12 120 лева. Съгласно т. 2.4 от договора възложителят се задължил да заплати доставените врати и аксесоари на изпълнителя до 30 работни дни от съставянето на двустранния приемателен протокол. Изпълнителят от своя страна се задължил да изпълни всички видове дейности, посочени в проформа фактура № 20000004409/ 29.08.2012 г. на стойност 12120 лева, и да предаде на възложителя изпълнението на работите по договора след подписването на приемо-предавателния протокол (т. 3.2 и т. 3.3 от договора). Съгласно т. 4 от договора всички цени били посочени в цитираната проформа фактура, като в посочената цена бил включен монтажът и транспортните разходи до гр.Димитровград . Плащането следвало да бъде извършено в пълен размер в срок до 15.10.2012 г. (т. 4.2 от договора). В случай на забава от страна на възложителя на плащане в предвидените в т. 4 от договора срокове, същият дължал законната лихва върху сумата и сроковете за изпълнение се удължавали със срока на забавата (т. 6.3 от договора). Съгласно т. 6.8 от договора от своя страна изпълнителят дължал неустойка в размер на 2 % на ден върху цената, но не повече от 10 %, ако не е спазил съответния срок по договора, както и при некачествено изпълнение на договора, която неустойка се приспадала автоматично от дължимата по т. 4.3 от договора сума. Гаранционният срок на вратите бил 5 години, като в т. 7.2 от договора било предвидено, че вратите са придружени със сертификати, гарантиращи произхода и качеството им.

Гаранционното обслужване на продуктите се извършвало в рамките на гаранционния срок от представители на ответника в срок от 1 седмица след подаване на писмена заявка от възложителя. Съгласно т.

7.3, изр. 2 от договора изпълнителят не носел отговорност и съответно всички ремонти, извършени от трети лица и ремонтни части, били за сметка на възложителя или трети лица.

От фактура № 1729/15.10.2012 г., издадена от ответното дружество, и извлечение от банковата сметка на ищеца се установява, че на 24.10.2012 г. ищецът заплатил на ответника сумата в размер на 12 120 лева с ДДС, представляваща пълният размер на уговорената с договора от 31.08.2012 г. цена за обект „Логистичен център Дуветика Димитровград “.

На 08.11.2012 г. между страните бил подписан трети договор с предмет доставка и монтаж на противопожарна врата – 120 мин. Новоферм – Германия, комплект с обков, монтаж, транспорт до Димитровград , ел. магнит и цвят RAL 7037, размери 1890/2900 – единична цена 4440 лева с включен монтаж, и 3000/3000 – единична цена 5280 лева с включен монтаж, или всичко на обща стойност 9720 лева с ДДС.

Съгласно т. 2.4 от договора възложителят се задължил да заплати доставените врати и аксесоари на изпълнителя до 30 работни дни от съставянето на двустранния приемателен протокол. Изпълнителят от своя страна се задължил да изпълни всички видове дейности, касаещи монтажа на вратите, и да предаде на възложителя изпълнението на работите по договора след подписването на приемо-предавателния протокол (т. 3.2 и т. 3.3 от договора). Съгласно т. 4.2 от договора определената цена в размер на 9720 лева с ДДС следвало да бъде заплатена от възложителя в срок от 30 дни след подписване на приемо-предавателен протокол. А клаузата на т. 5.1 от договора предвижда срокът за доставка и монтаж да бъде 25 дни след подписване на договора. В случай на забава от страна на възложителя на плащане в предвидените в т. 4 от договора срокове, същият дължал законната лихва върху сумата и сроковете за изпълнение се удължавали със срока на забавата (т. 6.3 от договора). Съгласно т. 6.8 от договора от своя страна изпълнителят дължал неустойка в размер на 2 % на ден върху цената, но не повече от 10 %, ако не е спазил съответния срок по договора, както и при некачествено изпълнение на договора. Гаранционният срок на вратите бил 5 години, като в т. 7.2 от договора било предвидено, че вратите са придружени със сертификати, гарантиращи произхода и качеството им.