Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 21.01.2022, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 466/2021
Вид
Решение № 2
Подписан
21.01.2022
В сила
22.02.2022
Състав
Антон Еленков Антов

Цитирани разпоредби

  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Белоградчик, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20211310100466 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал.1 ГПК - за установяване вземането на заявител в р-р на 42.48 лв. с пр. осн. чл. чл. 92 ЗЗД по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16150094001 от 15.04.2018 г.

В предявената от „ЮБЦ” ЕООД - София искова молба се излага: Между „БТК“ ЕАД и ответника КР. В. С. е сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16150094001 от 15.04.2018 г., с който абоната е добавил за ползване мобилен номер *** по избран тарифен план i-Traffic M+. „БТК“ ЕАД е изпълнил задълженията си по договора.

Ответника не е платил изцяло задълженията си за м.05 и 06.2018 г. по две фактури с настъпили падежи на плащане.

Договора с длъжника е прекратен и начислена неустойка в р-р на трикратния размер на месечната абонаментна такса по избрания тарифен план без ДДС.

С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането спрямо длъжника е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД

С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ЕАД е прехвърлило придобитото от „БТК“ ЕАД вземане спрямо длъжника на ищеца, за които цесии длъжникът е уведомен Проведено производство по чл. 410 ГПК/като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК/

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично 1 задължение в размер на 42.48 лв. – неустойка с пр. осн. чл. чл. 92 ЗЗД по договор за далекосъобщителни услуги от 21.12.2017 г. с клиентски номер 16150094001 от 15.04.2018 г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 343/2021 г. по описа на БРС.

Особения представител на ответника е подал отговор иск. молба в срока по чл. 131 ГПК. В отговора е налице признание предявения иск. Предвид признанието на предявения иск от страна на ответника и предвид искането от страна на ищеца за постановяване на решение спрямо ответника при признание на иска, в съд. заседание на 11.01.2022 г., съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено решение срещу ответника в хипотезата на чл. 237, ал.1 ГПК. От страна на ответника е направено признание на иска, а от страна на ищеца е поискано постановяване на съдебно решение при признание на иска.

Съдът намира, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 237 ГПК - не е налице пречка за постановяване на решение при признание на иска и предвид изискванията на чл.

237 ал.3 ГПК. При горните мотиви, съдът постановява решение при признание на иска срещу ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.

С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д.

№ 343/2021 г. на БРС разноски в общ размер - 205.00 лв. и разноските по настоящото дело в размер на 25.00 лв. – държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че КР. В. С. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. В., ул. ”... № .., дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, със съдебен адрес гр.

София, бул. “България”, № 81, вх.В, ет. 8 сумата : 42.48 лв. - неустойка с пр. осн. чл. 92 ЗЗД по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16150094001 от 15.04.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда КР. В. С. с ЕГН ********** да плати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303 направените по ч.гр.д. № 343/2020 г. на БРС разноски в общ размер - 205.00 лв. и разноските по настоящото дело в размер на 25.00 лв. – държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение

Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________

2

3