Определение № 332 от 15.05.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Шумен, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500169 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. във вр. с чл. 121 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5403/02.04.2024г. депозирана от адв.

Сн. Т. от АК – Шумен, в качеството и на пълномощник на К.Д.А. (с имена в Р. Турция К.Б. родена на ....г. в Р. България, с адрес: Р. Турция, гр. Тепебашъ/Ескишехир, кв. Батъкент, ул.

....“ 16/6, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 109, ет. 2, к. 23 срещу определение № 635/13.03.2024 г. по гр. д. № 20243630100637 на РС – Шумен, с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 107, ал. 3 от ГПК и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - София.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска то да бъде отменено и делото върнато на РС – Шумен, като местнокомпетентен съд, да разгледа молбата. Твърди се, че неправилно съда е приел, че следва по молба за съдействие /охранителните производства/, служебно да следи за местната подсъдност и да приложи разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ГПК, тъй като молителката нямала адресна регистрация в Р. България. Излага, че предвид вида на производството, сочената като приложима разпоредба на чл. 107, ал. 3 от ГПК е несъотносима, а акта на съда неправилен. Съгласно утвърдената съдебна практика в производствата по чл. 542 и сл. от ГПК, каквото е настоящото, служебно се конституирало, като заинтересовано лице, Общината по месторождението на молителя, която при уважаване на молбата, следва да отрази промяната на имената в акта за раждане на молителя. Съгл. чл. 531, ал. 2 от ГПК, молбата се подавала до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя и тази подсъдност по характер е местна и е предвидена за улеснение и удобство на молителя и била аналогична на тази по чл. 105 от ГПК, за която съда не следи служебно, а е предвидена за улеснение на ответника и затова той можел да направи възражение за неподсъдност. Тъй като обаче в охранителните производства нямало ответник, съда не следвало да извършва служебна проверка за спазването на местната подсъдност. Отделно от това сочи, че се влошавало и положението на молителя, който иска съдействие от съда, за да се защитят негови граждански права. По делото молителката била упълномощила адвокат със съдебен адрес на който да се изпраща кореспонденцията и ако делото се изпрати в РС – София, би се 1 възпрепятствала адекватната й защита, доколкото същата е поискала и изслушване на свидетели и ще бъде невъзможно воденето им до РС – София, тъй като същите били на преклонна възраст. Също така и заинтересованите страни ще бъдат затруднени във връзка с участието си в с.з. в РС – София, предвид факта, че последното местоживеене на молителката било в с. Хитрино, където е и родена и в чийто регистри се иска извършване на поправката.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледаната по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следното.

Производството по първоинстанционното дело е образувано по молба на К.Д.А. (с имена в Р. Турция К. Б.) родена на ....г. в Р. България, с адрес: Р. Турция, гр.

Тепебашъ/Ескишехир, кв. Батъкент, ул. ....“ 16/6, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 109, ет. 2, к. 23, турска гражданка с искане за промяна на трите имена на молителката: от К.Д.А. на К.Д.А.а, както и за поправка в акта за раждане на лицето, като в графата пол, в същия бъде записано вместо „мъжки“ – „женски“. Молбата е обоснована с наличие на важни обстоятелства, както и отбелязване на промяната в гражданския регистър.

Първоинстанционния съд е установил, че молителката няма постоянен и настоящ адрес в Република България, с оглед на което с обжалваното определение, е прекратил производството пред себе си и на основание чл. 107, ал.3 от ГПК, е изпратил същото по подсъдност на РС – София.

Настоящия въззивен състав намира определението за правилно. Производството по чл. 19, ал. 1 от ЗГР е охранително и за него се прилага разпоредбата на чл. 544, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ГПК. Охранителните производства имат за цел издаване на акт за съдебно съдействие при правомерно проявяване на гражданска правоспособност и упражняване на граждански права. Чрез тях се пораждат изгодни за молителя последици, без да се засяга чужда правна сфера, затова те са едностранни и безспорни. В закона са предвидени ограничен брой общи правила /чл. 530-541/, които обаче съгласно чл. 530 от ГПК формират уредбата на "предвидените в този и други закони охранителни производства". Подсъдността на писмената молба за съдействие, подадена от заинтересованото лице /по чл. 531, ал. 1 ГПК/ е изрично определена. Съгласно чл. 531, ал. 2 от ГПК родово компетентен е районния съд, а местната подсъдност е по местожителството на молителя. Изричното определяне на местната подсъдност при охранителните производства от законодателя, изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК, относно подсъдността. Съгласно чл. 540 от ГПК, правилата на исковото производство се прилагат "съответно", доколкото няма изрична уредба в общите правила, със съобразяване на предвидените изключения. Затова – в охранителното производство - за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно. В този смисъл е най-новата практика на ВКС, обективирана в Определение № 379/6.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2806/2020 г., III г. о. по молба за промяна на име и пол, поради което е неоснователно възражението в жалбата, че в тези производства съдът не следвало служебно да следи за местната подсъдност.

В случая молителката няма регистриран адрес в Р. България и съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ГПК, компетентен да разгледа молбата й, е Районен съд – София. В този смисъл е Определение № 351/18.05.2012 г. по ч. гр. д. № 294/2012 г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че по молба за съдействие /охранително производство/ съдът следи служебно за местната подсъдност и при липса на регистриран адрес на молителя в Република България, подсъдността се определя по правилото на чл.107, ал. 3 от ГПК, както правилно е приел първоинстанционния съд.

Предвид изложеното обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на РС – София, е правилно и следва да се потвърди, а жалбата против същото, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 635/13.03.2024 г. по гр. д. № 20243630100637 на РС – Шумен, с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 107, ал. 3 от ГПК и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - София.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3