Решение № 870 от 08.11.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Сливен, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20222230101636 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника, който е подал възражение в срок.

В исковата молба на ищцовото дружество "Тайгър Съпорт" ЕООД се твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано в ЧГД № 2146 по описа на СлРС за 2020 година и срещу ответната страна М. И. П. е издадена заповед за незабавно изпълнение № 260014/10.09.2020 година и изпълнителен лист за следните суми: 2800 евро главница по запис на заповед, издаден на 31.08.2019 година в гр. София с падеж на плащане - 01.12.2019 година, ведно със законна лихва от 27.05.2020 година до изплащане на вземането; както и държавна такса в размер на 109,53 лева и 600,00 лева – заплатен адвокатски хонорар. Въз основа на издаденият изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №1423/2021 година при ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС – Сливен.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение, че не 1 дължи изпълнение на вземането, поради което за ищецът е възникнал правен интерес да предяви иск.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на ищцовото дружество, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В исковата молба се излагат твърдения и подробни съображения, касаещи дължимостта на вземането и се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. И. П., че дължи на ищеца „Тайгър Съпорт“ ЕООД сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 260014/10.09.2020 година по частно гражданско дело № 2146 по описа на СлРС за 2020 година. Претендират се разноски.

От страна на ответника в законоустановения срок е депозиран писмен отговор, съгласно който исковите претенции се оспорват като неоснователни и се иска отхвърлянето им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява от представител или пълномощник. В писмено становище е заявено, че исковата молба се поддържа и се иска да бъде уважена.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 31.08.2019 година в гр. София ответникът М. И. П. е издал в полза на ищеца "Тайгър Съпорт" ЕООД запис на заповед за сумата 2800 евро, с падеж на плащане на 01.12.2019 година Документа съдържа предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити.

С ъ с заповед за незабавно изпълнение № 260014/10.09.2020 година и изпълнителен лист п о ЧГД № 2146 по описа на СлРС за 2020 година е разпоредено ответникъ, като длъжник да заплати на ищеца като кредитор сумата 2800 евро /две хиляди и осемстотин евро/, представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед, издаден на 31.08.2019 г. в гр.

София, с падеж на плащане на 01.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2020 г., както и 2 направените по делото разноски в общ размер на 709.53 лева /седемстотин и девет лева и петдесет и три стотинки/, от които: 109.53 лева - заплатена държавна такса и 600 лева - заплатен адвокатски хонорар. Въз основа на заповедта на 10.09.2020 е издаден изпълнителен лист.

Заповедта е издадена на основание чл. 417 от ГПК по подадено в Софийски районен съд на 27.05.3020 година заявление, изпратено в последствие на СлРС за произнасяне по подсъдност и ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

Не се установява ответникът да е заплатил на ищеца вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими, необходими и неоспорени.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.1 и чл. 422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Безспорно е, че ответникът е издал на 31.08.2019 година в гр. София в полза на ищеца запис на заповед за 2800 евро. Посоченият документ представлява ценна книга, съдържаща изискуемите от закона реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ. Редовността от външна страна на документа е налице и с него се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - ответник. Не се установява последният да е погасил чрез плащане задължението си, като дори в хода на процеса не е наведено такова твърдение.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 260014/10.09.2020 година и изпълнителен лист п о ЧГД № 2146 по описа на СлРС за 2020 година , а именно - 2800 евро - главница по запис на заповед, издаден на 31.08.2019 година в гр. София с падеж на плащане - 01.12.2019 година, законна лихва от 27.05.2020 година - дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Следва да се уважи и искането на ищеца за присъждане на разноските по 3 настоящото гражданско дело, които са

По правилата на процеса на ищеца се следва присъждане на направените по настоящото дело разноски в размер на 660 лева, от които: 110 лева заплатена държавна такса и 550 лева - заплатен адвокатски хонорар, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Направени в заповедното производство разноски не се включват в коментираното последно присъждане, тъй като са предмет на изпълнителния лист, който предвид настоящото произнасяне продължава да е годно изпълнително основание.

Противното разбиране би означавало, двойно присъждане, следствие на което би се стигнало до недопустимо неоснователно обогатяване. Разрешението за разноските, дадено с Тълкувателното решение в случая е неприложимо, тъй като в настоящия казус се касае за връчена на длъжника заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която е подал възражение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че М. И. П., с ЕГН: ********** от ***** ДЪЛЖИ на "Тайгър Съпорт" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: **** сумата 2800 евро /две хиляди и осемстотин евро/, представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед, издаден на 31.08.2019 г. в гр. София, с падеж на плащане на 01.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2020 г. , както и направените по делото разноски в общ размер на 709.53 лева /седемстотин и девет лева и петдесет и три стотинки/, от които: 109.53 лева - заплатена държавна такса и 600 лева - заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА М. И. П., с ЕГН: ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ "Тайгър Съпорт" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: г**** сумата 660 лева /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5