Акт от 28.12.2023, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- 370/2023
- Подписан
- 28.12.2023
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.108 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.10, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.110, ал.5, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.114 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.114, ал.1 и ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.114, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.114, ал.1 и ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.114, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.114а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1, т.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.1, т.2, б."д" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117а, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.48а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.50 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.52а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, ал.1, т.5 · Кодекс за социално осигуряване
Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … … град Кърджали, 28.12.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в публично ………. заседание на девети ноември ............................................………..…….………………..……………. през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………………..…..
Мелиха Халил, ………..…………..…………......... като разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор
Атанасов ........................... административно дело №370 по описа за ..................... 2023 година ........................... и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и чл.117, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба от К.Р.М., с посочен в жалбата постоянен адрес ***, ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.С.М. от АК-***, с посочен съдебен адрес ***, ***, против Решение №2153-08-191 от 22.08.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РП-3-08-01388480 от 05.07.2023 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К.Р.М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по ЗД чл.50 от КСО, за периода месец 06.2023 год., сумата в размер на 780.00 (седемстотин и осемдесет) лева – главница.
Жалбоподателката К.М. заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва така издаденото Решение №2153-08-191 от 22.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че същото е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.
С жалбата моли оспореното решение да бъде отменено, както и моли за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката К.Р.М.,***, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител адвокат С.М. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да постанови решение, с което да отмените обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразно, както и да присъдите на жалбоподателката направените по делото разноски. Счита, че съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица и че с оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат, както и сочи, че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Сочи, че добросъвестността се предполага до доказване на противното и че в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуалния си представител – юрк.Н.
Н. Х., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Възразява срещу твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, тъй като спорът дали е добросъвестно или недобросъвестно получено плащането, е предмет на друго производство, по което има образувано съдебно дело. Сочи, че на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали е постановил Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., с което, на жалбоподателката е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год., с мотив, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл.48а и чл.52а от КСО за отпускане на заявеното парично обезщетение. Сочи също, че с Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, разпореждането за дълг е потвърдено като правилно и законосъобразно и че същото е потвърдено и с Решение №356 от 06.11.2023 год., постановено по адм. дело №332/2023 год. по описа на АдмС – Кърджали, което не е влязло в законна сила. Излага довод, че действително, цитираното разпореждане е оспорено по административен, а след това и по съдебен ред и е потвърдено като правилно и законосъобразно и че независимо, че същото не е влязло в сила, то подлежи на изпълнение съобразно разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО, тъй като обжалването не спира изпълнението. Сочи, на следващо място, че съгласно чл.117а, ал.2 от КСО, изпълнението се спира по искане на задълженото лице, ако представи обезпечение в размер на главницата и лихвите, като искането за спиране с приложените доказателства за обезпечението се прави с едновременно с жалбата и че жалбоподателката не е упражнила правата си по чл.117а, ал.2 от КСО. Излага и довод в тази връзка, че съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в 14-дневния срок, предвиден в чл.114, ал.3 от КСО, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и че прихващането е един от способите за принудително изпълнение на задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми по държавното обществено осигуряване. Сочи също така, че материално-правните изисквания за законност на това изпълнение обхващат съществуването на законосъобразно задължение към държавното обществено осигуряване, което подлежи на изпълнение, независимо, че разпореждането, с което се вменява това задължение, не е влязло в сила и че в случая са налице предпоставките на чл.114, ал.5 от КСО за извършеното прихващане, тъй като има две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката сума, установена по основание и размер с Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год. и вземане на жалбоподателката от държавното обществено осигуряване, произтичащо от парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 от КСО. Предвид това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Решение №2153-08-191 от 22.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане за прихващане №РП-3-08-01388480 от 05.07.2023 год. Прави възражение по отношение на адвокатския хонорар, претендиран в настоящото производство, както и претендира за юрисконсултско възнаграждение, в случай, че жалбата не бъде уважена.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателката със съпроводително писмо с Изх.№1054-08-309#1/22.08.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.6/, като е получено на адреса й, срещу подпис, от съпруга й К. Р., на 25.08.2023 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ***/л.9/. Жалбата е подадена по пощата, на датата 07.09.2023 год., видно от клеймото на пощенския плик, с който е изпратена/л.5, стр.2/, чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-191#1 на 08.09.2023 год./л.3/. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена чрез административния орган, на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От намиращите се в представената административна преписка документи и информацията, съдържаща се в представените извлечения от програмните продукти при ТП на НОИ – град Кърджали се установява, че с Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали/л.20/, на жалбоподателката К.Р.М. ***, е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год., в размер на *** лева, от които главница *** лева и лихви - *** лева. Изложени са мотиви, че разпореждането е издадено въз основа на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол №КВ-5-08-01196065/16.09.2022 год., в който е прието, че лицето не е изпълнило разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и няма качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Прието е, че поради тази причина К.Р.М. е нямала право на парично обезщетение за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год. вкл., тъй като не е отговаряла на условията на чл.10, ал.1, чл.48а и чл.52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно не била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 14.07.2017 год. до 11.05.2022 год. и е нямала необходимия 12-мссечен осигурителен стаж.
Предвид изложеното, с разпореждането е прието, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения период.
Това разпореждане е било получено от К.М. на датата 02.05.2023 год., видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, на
„Български пощи“ ЕАД ***/л.21/, като същото е било обжалвано от нея в срок, пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, с жалба Вх.№1012-08-230 от 15.05.2023 год./л.19/.
С Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ - Кърджали/л.15-л.17/, жалбата на К.Р.М. против Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна.
Предвид изявлението на процесуалния представител на ответника по жалбата, направено в хода по същество, от съдебния състав е извършена проверка в деловодната програма на АдмС – Кърджали, от която се установява, че това Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ - Кърджали е било обжалвано по съдебен ред от К.Р.М., като по повод жалбата й е било образувано административно дело №266/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали. По това дело е постановено съдебно Решение №348 от 02.11.2023 год., с което е била отхвърлена жалбата на К. Р.М. срещу Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РВ-3-08- 01343635 от 26.04.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Против решението е подадена в срок касационна жалба, до Върховния административен съд и със съпроводително писмо Изх.№734 от 08.12.2023 год., касационната жалба, ведно с постъпилия отговор по същата и делото, са били изпратени на ВАС.