Решение № 172 от 17.09.2024, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Тутракан, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100150 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 1120/07.03.2024 на Н. Б. О. с ЕГН **********, З. Б. О. с ЕГН ********** и Г.

Б. О. с ЕГН ********** срещу О. Г. с БУЛСТАТ ***. Предметът му касае спор за собственост на недвижим имот в ***, с площ 2315 кв.м., с кадастрален ид.

№ ***, нива, предназначение – земеделска, категория трета, при съседи: ***; ***; *** и ***

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от местонахождението на недвижимата вещ – чл. 109 ГПК, и от цената на иска, съвпадаща с данъчната оценка за целия имот– 357,30 лева.

Ищците твърдят, че са собственици на недвижимата вещ по давностно владение и наследствено правоприемство от общия им наследодател Б. О. Б..

Настояват, че той винаги е бил част от дворното им място, при това в границите на селото, но с влизане в сила на първия регулационен план е останал извън него, а след това, с влизане в сила на плана за земеразделяне, му е даден № 090524. Поискали да се снабдят с нотариален акт за собственост и тогава установили, че за него е издаден акт за частна общинска собственост.

Обръщат внимание, че имотът никога не е владян от друг, освен от тях и семейството им, не е включван в ТКЗС, никога не е бил нива и винаги е бил част от населеното място.

Молят съда да ги признае за собственици на недвижимата вещ спрямо 1 ответната община. Претендират разноски.

Ответната Община Главиница оспорва иска като неоснователен.

Настоява, че имотът се владее и управлява от общината. Обръща внимание, че в исковата молба не се посочва начален момент, в който е установено владението и как е установено то. Прави възражение, че доскоро е имало забрана за придобиване на имоти частна общинска собственост по давност.

Твърди, че в рамките на имота няма стопански постройки и оттук, че е недоказано твърдението на ищците, че се ползва като дворно място. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

В съдебното заседание страните поддържат становищата си.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Касае се установителен иск за собственост по чл. 124 ЗС, като ищците се позовават на придобивна давност – чл. 79, ал. 1 ЗС, и наследствено правоприемство от своя баща – чл. 5, ал. 1 ЗН.

С Нотариален акт № 98, том I, дело № 148/95 на нотариуса при ТнРС, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Б. О. Б. е признат за собственик на Дворно място в с. Звенимир, с площ 1560 кв.м., ведно със сградите в него, за който имот е отреден УПИ III-156, в кв. 10 по плана на селото.

По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 56, том V, нот.дело № 1130/1978 на нотариус от РС-Силистра, с който Б. О.

Б. придобива Дворно място в землището на с. Звенимир с неурегулирана площ от 2000 кв.м. Поради липсата на каквито и да е други идентификационни данни, съдът нито отрича, нито констатира идентитет между двете дворни места по двата нотариални акта. Посочените в тях съседи, също не са идентични, за да се направи извод въз основа на тях. Затова съдът не поставя този нотариален акт за продажба в основата на каквито и да е фактически и правни изводи, т.е. той е без значение за решаване на делото.

От значение обаче са скицата и разписният лист към проекта за дворищните регулации на кварталите в с. Звенимир.

От скица № 189/19.06.2024 г., издадена от Община Главиница, се установява, че имотът с планоснимачен № 156 в кв. 10 по регулационния план на с. Звенимир, който е одобрен със заповед № 704/04.08.1994 г., е с площ от 4101 кв.м., а площта на урегулирания парцел № III, образуван от него, е 1622 кв.м. Имотът пише, че е записан на Б. О. Б. с документ за собственост № 98, том I, дело № 148/1995.

В разписният лист за имота с пл.№ 156 пише друго – площ 1560 кв.м., , Собственик О. Б. В. (О. В. О.); № и дата на документа за собственост – НА 98, т I, д. 148/95; имотът попада в кв. 10; образуван партиден № III; дата и подпис на собственика – 20.02.1991 г.

Съдът приема за достоверно обяснението на ищцата З. Б. О., дадено в о.с.з., че О. Б.(ов) В.(ев) е неин дядо по бащина линия.

2

За достоверни съдът приема и показанията на тримата свидетели, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателствени средства.

Заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза е пълно, обосновано и компетентно изготвено и също е годен доказателствен източник.

От скицата, разписния лист и обяснението на ищцата, съдът намира, че имотът с планоснимачен № 156 е бил собственост на О. Б. В. (дядото на ищците), още преди да бъде одобрен дворищно-регулационният план на селото, и преди общоизвестният „Възродителен процес“, когато на българските граждани с турски имена са им сменяли имената с български.

Затова в разписния лист към проекта за дворищните регулации на кварталите в с. Звенимир, той и останалите собственици на другите имоти фигурират първоначално с турските, а под тях с българските им имена. През 1991 г. някой е положил подпис за собственик и впоследствие, след съставянето на НА на името на Б. О. Б. през 1994 г., данните за него и площта са допълнително нанесени в разписния лист.

Дали първоначално имотът с пл.№ 156 е бил с площ 4101 кв.м., или помалко, но заради влизането в сила на дворищно-регулационния план са придадени към него площи от уличната регулация, за да има лице към улицата, няма значение. Важното е, че ответната община Главиница продължава да счита имота с пл.№ 156 в кв. 10 на с. Звенимир и площ от 4101 кв.м. като собственост на Б. О. Б. – синът на О. Б. Вели, щом отразява този факт в издадената скица.

Другото обстоятелство от значение за делото, което се извежда от съвкупния анализ на свидетелските показания на кмета Т. Ю., И. М. и М. А., е, че целият имот с пл.№ 156, който свидетелите в показанията си описват като „къщата отпред“ и „градината/къшлата“ – „отзад“, която е продължение на къщата, се е обработвал от дядото на ищците, после от баща им, а след неговата смърт от децата му. Следователно провадателите на ищците и самите те никога не са губили фактическата власт върху имота с пл.№ 156 с площ от 4101 кв.м.

Констатациите на съда при огледа на ортофото картите, потвърждават свидетелските показания. В лявата половина от спорния НИ с ид.№ ***, която визуално се пада в границите на имота с пл.№ 156 личи висока растителност, за разлика от околната, което съответства на свидетелските показания, че там в къшлата има трайни насаждения, кайсии, орехи. На снимките личи също покрив на постройка, в най-южната част на спорния НИ с ид.№ ***, където на скицата се вижда графично оформен връх, сочещ на юг. Съобразявайки приложение № 1 и № 2 от експертното заключение, за съда е ясно, че тази постройка се пада точно на северната границата на УПИ III-156, разположена зад жилищните постройки, 3 който са с лице към улицата. Според съда, това е стопанската постройка за сено, за която свидетелства И. М. и дава обяснения ищцата З. О.

– построена на мястото на старите обори. И на трите ортофото карти, найранната от които е 2010-2011 г., тази стопанска постройка личи ясно. Изводът, който пряко следва от трайните насаждения, стопанската постройка и свидетелските показания, е че фактическата власт на ищците върху тях е потвърдена. Съответно, опровергано е твърдението на ответника в отговора на исковата молба, че имотът с ид.№ *** се владее и управлява от община Главиница. Невярното твърдение на нейния процесуален представител, че в спорния имот с ид.№ *** липсва постройка, само показва, че общината изобщо не познава, камо ли да стопанисва и владее имота.

Единствената причина общината да претендира собствеността върху недвижимата вещ с ид.№ ***, е съставеният на 14.03.2011 г. Акт № 2547 за частна общинска собственост за нея. Видно от самия акт и текстовата част в скицата с № 15-104695-02.02.2024, основанието, на което е съставен, е чл. 45г от ППЗСПЗЗ – като имот по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, след одобрено протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ № 27/28.11.2008 г., издаден от ОД „Земеделие“-Силистра. Причината да се стигне до съставянето на акта за частна общинска собственост, според съда, е, обстоятелството, че след одобряване на дворищно-регуалционния план на селото, северната част от имота с пл.№ 156 е останала извън регулация, вместо да бъде включена в строителните граници на селото. Общината неправилно третира тази земя с ид.№ *** като земеделска, останала след възстановяване на правата на собствениците и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите – т.е. като такава по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Формално тя се води такава, но явно никой от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ не си е направил труда да отиде на място и да види що за земя като площ, местоположение и предназначение възнамерява да определи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Наймалкото общината е трябвало да направи собствена проверка в своите разписни книги към плановете на селото – актуални и стари, за да установи, че самата тя счита част от спорната площ като попадаща в имота с пл.№ 156 – собственост на Б. О. Б.. Тоест, да констатира, че не е земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците по реституционните закони, а е дворно място със стопански и жилищни постройки и обитатели, жители на селото, които никога не са губили фактическата власт нито върху къщата, нито върху къшлата зад нея. Нищо че разполагат с нотариален акт само върху частта от поземления имот с пл.№ 156, която е попаднала в строителните граници.

Липсата на документ за собственост на ищците и наличието на акт за частна общинска собственост върху спорната площ обуславят правния интерес от предявяване на иска и доказване на придобивното основание по чл.

79 от ЗС по отношение на техния баща и наследственото правоприемство от 4 него.

Макар да има доказателства в лицето на свидетелските показания на И.

М. и М. А. и на разписния лист, че имотът се владее още от О. Б. В. – дядото на ищците, няма доказателства точно от кога, а и в исковата молба е посочено само владението на неговия син – Б. О. Б., който е баща на ищците.

Уточнението в допълнителната молба вх.№ 1514/29.03.2024 – „повече от 30 години“, не е достатъчно за съда да го съобрази и да се произнесе по него.

Затова взема предвид показанията на свидетелката Т. Ю., която живее в селото от 1990 г., Тя знае, че към онзи момент бащата на ищците е обработвал имота.

Налице е следователно фактическа власт, за която съдът приема, че като начало е установена най-късно в последния ден на 1990 г. – 31.12.1990 г., тъй като липсват по-точни доказателства. И тримата свидетели дават показания, че никой друг освен той и семейството му не е работил къшлата и не е имал претенции към имота им. На осн. чл. 83 от ЗС, съдът приема, че фактическата власт е осъществявана от Б. О. Б. в периода от 31.12.1990 до неговата смърт на 01.04.2021 г., която се установява от удостоверението за наследници.

На основание презумпцията по чл. 69 от ЗС, осъществената фактическа власт се счита за владение, което Б. О. Б. е упражнявал лично.

По отношение на възражението на ответника, основано на мораториума за придобиване на общински имоти по давност, съдът съобразява следното.

Съгласно чл. 86 от ЗС в редакцията с ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г., не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

Нормата не разграничава, следователно отнася се както публичната, така и частната общинска собственост. С допълнение на разпоредбата – ДВ, бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., забраната продължава да се отнася само за публичната държавна и общинска собственост. Приложение намира тълкувателния принцип, че изричното посочване на един от признаците измежду няколкото, които изчерпват множеството, изключва останалите (Expressio unius est exclusio alterius). Следователно, осъществяваното владение от Б.