Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 417 от 20.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 230/2023
Вид
Определение № 417
Подписан
20.04.2023
Състав
Димо Колев, Еманоел Вардаров, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 542 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 542 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 543 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Велико Търново, 20.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20234100500230 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Н. А. от гр. В. Търново против Определение № 428/17.02.2023г. по гр.д. № 3186/2022г. на ВТРС, с което молбата й по чл. 542 ал. 1 ГПК за съставяне на акт за смърт на прадядо й по майчина линия е върната на основание чл. 129 ал. 3 ГПК, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени неотносими към порочността на обжалвания акт оплаквания, като по същество се иска неговата отмяна и издаване на търсения акт за гражданско състояние.

В съответствие с чл. 129 ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчван на заинтресованите страни в производството.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от правно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод въззивния съд съобрази:

Пред районният съд е подадена молба по чл. 542 ал. 1 ГПК от частния жалбоподател за съставяне на акт за смърт на прадядо му по майчина линия, загинал в Балканската война, тъй като от смъртта му са минали повече от 8 години и в този случай такъв може да бъде съставен единствено чрез съдействието на съда. С молбата са представени служебна бележка и удостоверение, че въпросният роднина на молителката е загинал на 04.11.1912г. през Балканската война и че за този факт няма 1 съставен акт за смърт. С разпореждания от 22.12.2022г. и от 01.02.2023г. първоинстанционният съд е указал на молителката в едноседмичен срок да изложи обстоятелства, които обосновават правния й интерес от отправеното искане за съставяне на процесния акт за гражданско състояние и как издаването му ще се отрази на нейното положение и правна сфера. В дадения й срок молителката е депозирала по делото допълнителни молби, в които са изложени твърдения за житейски факти свързани с хора и събития, които не кореспондират с търсената от нея съдебна намеса.

Приложени са и неотносими към предмета на делото писмени доказателства. При тези обстоятелства, с атакуваното разпореждане, районният съд е върнал като нередовна молбата й по чл. 542 ал. 1 ГПК и е прекратил производството по нея.

В проверката по реда на чл. 278 ГПК въззивната инстанция действа в условията на пълен въззив и осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

В тази връзка липсата на конкретни оплаквания в частната жалба срещу порочността на атакувания съдебен акт не лишава от предмет дължимата от въззивния съд проверка за законосъобразност.

Надлежното развитие на охранителното производство по чл. 542 и сл. ГПК е предпоставено от сезиране на съда с редовна и допустима молба за съдействие, отговаряща на изискванията на чл. 543 ГПК. В тази връзка молителят следва да е изложил твърдения за факти и обстоятелства дали се касае за изгубен, унищожен или неиздаден акт за гражданско състояние, причините поради които същият не може да бъде възстановен или съставен от длъжностното лице по гражданско състояние, както и с каква цел се иска да бъде установен съответния факт с правно значение, чието удостоверяване изисква съставянето на документ по надлежния ред.

В настоящият случай, макар и да не е изрично посочено в молбата на жалбоподателката, от приложените към нея доказателства, става ясно, че сме изправени пред хипотеза на неиздаден акт за смърт, който с оглед на изминалия период от време от настъпване на този юридически факт с правно знание не може да бъде съставен от администрацията. В молбата обаче липсват твърдения, които да обосновават правния интерес на молителката от установяването на твърдения факт с правно значение и съставянето на съответния за него акт за гражданско състояние.

Молителката изобщо не е посочила с каква цел иска да се снабди с търсения документ и как това ще се отрази на правното й положение –дали съставянето му ще породи за нея някакви субективни граждански права или ще охрани по някакъв начин нейни лични или имуществени интереси. В тази връзка районният съд правилно е приел, че молбата по чл. 542 ал. 1 ГПК е нередовна и я оставил без движение за отстраняване в срок на нередовностите й. Процедирайки по този начин, същият е изпълнил 2 процесуалните си задължения по чл. 129 ГПК, като е дал възможност на молителя да преведе молбата си в съответствие с изискванията на закона. С подадените от последния уточнителни молби указанията на съда не са изпълнени и първоначалната молба е останала нередовна. В тях са изложени напълно неотносими, хаотични и неразбираеми твърдения за факти и обстоятелства относно лица и събития, които по никакъв начин не кореспондират с отправеното до съда искане за съдействие и най – важно неразкриват правния интерес на молителя от издаването на процесния акт за гражданско състояние. Същият по никакъв начин не е обосновал как исканото от съда съдействие ще се отрази на законните му права и интереси. Липсата на подобни твърдения, както и липсата на логическа връзка между изложените в допълнителните молби и отправеното искане от молителя налагат извод за нередовно сезиране на съда.

Същото не е отстранено по реда на чл. 129 ал. 2 вр. чл. 540 ГПК, което има за последица връщане на молбата по чл. 542 ал. 1 ГПК и прекратяване на производството по нея, на основание чл. 129 ал. 3 ГПК.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че правилно първостепенният съд е прекратил делото и е върнал молбата на жалбоподателката като нередовна, тъй като същата в указания срок не е отстранила недостатъците й.

Следователно обжалвания акт следва да бъде потвърден, а частната жалба оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 428/17.02.2023г. по гр.д. № 3186/2022г. на ВТРС, с което молбата по чл. 542 ал. 1 ГПК на В. Н. А. от гр. В. Търново за съставяне на акт за смърт на прадядо й по майчина линия е върната на основание чл. 129 ал. 3 ГПК, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности и е прекратено производството по делото, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3