Решение № 670 от 06.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10115/2022
- Вид
- Решение № 670
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Росен Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 430 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 670 гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100110115 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393 против С. Д. Ш., гражданин на Великобритания и Северна Ирландия, роден на **** г. в гр. Честърфийлд, с паспорт тип Р № ****, издаден на **** г. от ПСОК, с адрес ****, ***, ****, NG82BN, Великобритания и Д. Л. Ш., гражданин на Великобритания и Северна Ирландия, родена на **** г. в гр. Нюкасъл Апон Тайн, с паспорт тип Р № ****, издаден на **** г. от ПСОК, с адрес ****, ***, ****, NG82BN, Великобритания, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 68 084.06 евро по Договор за банков кредит № 51 КР – АА – 2838/04.12.2007 г., от които: 22 132.81 евро – падежирала и изискуема главница за периода 01.02.2013 г. – 01.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 28.09.2022 г. до окончателното плащане; 27 148.30 евро – непадежирала и предсрочно изискуема главница за периода от 01.10.2022 г. – 01.01.2028 г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2022 г. до окончателното плащане; 11 388.56 евро – договорна лихва за периода 01.09.2019 г. – 27.09.2022 г.; 4 548.14 евро, наказателна лихва на основание т. 11 от Договора за кредит за периода 27.09.2019 г. – 27.09.2022 г.; 2 608.84 евро – падежирала разсрочена лихва по т. 6 от Анекс № 1/17.07.2012 г. за периода 01.02.2013 г. – 01.09.2022 г. и 257.41 евро – разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължими на основание Раздел X, т. 23 от Договора за кредит, както и разноски по делото.
Ищецът твърди, че между страните са сключени Договор за банков кредит № 51 КР – АА – 2838/04.12.2007 г. , по силата на който банката е предоставила на ответниците целеви банков кредит в размер на 52 200 евро (петдесет и две хиляди и двеста евро за закупуването 1 на недвижим имот подробно описан в исковата молба.
Кредитът е обезпечен с ипотека.
Ищецът излага твърдения, че кредитът е в просрочие . С исковата молба упражнява правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 68 084.06 евро ,описана по пера по-горе.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и след предоставената им възможност за това, С. Д. Ш. и Д. Л. Ш. не са подали писмен отговор на исковата молба.Същите са редовно призовани по делото чрез техния пълномощник и съдебен адресат “К.Ф.п.Б.” ЕООД гр.Бургас.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:
От представен и приет като доказателство по делото Договор за банков кредит № 51 КР – АА – 2838/04.12.2007 г. е установено,че ищецът е предоставил на ответниците банков кредит в размер на 52,200,00 евро . Целта на същия е закупуването на следния недвижим имот, находящ се в „Комплекс жилищни сгради за сезонно ползване”- ваканционен комплекс Панорама Бийч, в жилищна сграда Блок 4, с идентификационен кадастрален номер *** изградена в УПИ VІІ в квартал 54А, по плана на гр.Несебър, обл. Бургас, целият имот с площ 12 176,88 кв.м, а съгласно кадастрална схема издадена от Служба по кадастър- Бургас представляващ поземлен имот с кадастрален номер *** , а именно: СТУДИО № 21 В, в секция Б, а по проект Секция 2, вход в, на четвърти етаж, на кота -|-9,15м., представляващ съгласно скица на Агенция по кадастьра - Бургас, самостоятелен обект в сграда с идентификационен кадастрален номер ***, състоящ се от: антре, спалня- дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса с обща площ 57,59 кв.м., от които застроена площ от 46,56 кв.м , а по кадастрална схема 58,00 кв.м., и 11,03 кв.м. равняващи се на 0,380% идеални части от общите части на сградата, ведно с припадащите се на студиото идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е изградена сградата.
Крайният срок за погасяване на кредита е 01.01.2028 г.
С анекс от 17.07.2012 год. към горния договор страните преуреждат правоотношението си в частта досежно размера, характера и начина на формиране на лихвения процент по договора, както и относно приложимостта на съответните общи условия.
И двата посочени документа, от които произтичат претендираните от банката ищец права, са подписани от пълномощник на ответниците – “К.Ф.п.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ****, per. по ф.д, № 3852/2005Г. по описа на БОС, с ЕИК по БУЛСТАТ ****, с валидно учредена представителна власт съгласно представено пълномощно от 18.08.2007 год. придружено от Апостил съгласно Хагската Конвенция от 05.10.1961 г.-л.38-46,с превод на л.32 -37 от делото.
2
На 14.12.2007 г. върху гореописания недвижим имот е вписана законна ипотека за обезпечаване вземането на банката.
От приетото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като безпристрастно, пълно и компетентно се установява,че отпуснатият кредит е бил усвоен изцяло на 28.01.2008 г. по банкова сметка с IBAN ****, открита на името на кредитополучателите в Банката. От него е видно,че погасената главница за периода от 01.02.2010 до 07.02.2012 г. е общо в размер на 2 918,89 евро, а общо платената лихва за периода от 01.05.2008 до 09.05.2012 г. е в размер на 15 385.65 евро.
След 09.05.2012 г. не са извършвани погасявания на задължения. Общо задължението по главница е 49 281,11 евро, представляващо разлика между 52 200 евро — усвоен кредит и 2 918.89 евро - погасени вноски по главница. Възнаградителната и наказателната лихви в заключението са изчислени за за периода от 01.01.2013 г. до 01.09.2022 г. в размер съответно на 43 609,49 евро плюс 229,36 евро - лихва за периода от 02.09.2022 г. до 28.09.2022 г. за възнаградителната лихва и за същия период наказателна лихва в размер от 28 061.28 евро.В заключението е посочена и сумата от 2 631.33 евро – падежирала разсрочена лихва по т. 6 от Анекс № 1/17.07.2012 г.
При аритметично изчисление от съда на дължимите лихви за периода 27.09.2019 г. 27.09.2022 г. включително /такава задача вещото лице не е имало/, така както са дадени в таблиците 6 и 7 от заключението се установява, че размерите им са както следва: 11 388.56 евро – възнаградителна лихва и 4 548.14 евро наказателна.
Други допустими и относими доказателства, извън обсъдените, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по делото.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ.
Ищецът основава вземането си срещу ответниците на договор за банков кредит.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а последния се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В изпълнение на сключен договор за банков кредит за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. В чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е регламентирано, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска реалното му изпълнение, заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за банков кредит № 51 КР – АА – 2838/04.12.2007 г. изменен с Анекс от 17.07.2012 год.
Ответниците – кредитополучатели са усвоили кредита в договорения размер от 52 200 3 евро на 28.01.2008 г., но след 09.05.2012 г. не са извършвани погасявания на задължения.
Установена е по делото изискуемостта на вземането на ищеца за просрочена главница в размер на 49 281.11 евро, 11 388.56 евро – възнаградителна лихва за периода 01.09.2019 г.
– 27.09.2022 г., 4 548.14 евро, наказателна лихва на основание т. 11 от Договора за кредит за периода 27.09.2019 г. – 27.09.2022 г.; 2 608.84 евро – падежирала разсрочена лихва по т. 6 от Анекс № 1/17.07.2012 ги 257.41 евро – разноски във връзка с подновяване на ипотека Предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ е основателен и доказан и следва да се уважи в размера, в който е предявен общо - 68 084.06 евро, макар от заключението да се установява малко по-голям размер на един от общообразуващите компоненти/суми/, а именно падежиралата разсрочена лихва.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответниците дължат на ищеца и обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху част от главницата- 22 132.81 евро, считано от датата на исковата молба – 28.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането ,а върху другата част- 27 148.30 евро – ведно със законната лихва считано от 30.11.2022 г./датата на която ответниците са известени за предсрочната изискуемост/ до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора, ответниците следва да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в настоящото производство в размер от 5327 лв. за държавна такса, 700 лв. депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Д. Ш., гражданин на Великобритания и Северна Ирландия, роден на **** г. в гр. Честърфийлд, с паспорт тип Р № ****, издаден на **** г. от ПСОК, с адрес ****, ***, ****, NG82BN, Великобритания и Д. Л. Ш., гражданин на Великобритания и Северна Ирландия, родена на **** г. в гр. Нюкасъл Апон Тайн, с паспорт тип Р № ****, издаден на **** г. от ПСОК, с адрес ****, ***, ****, NG82BN, Великобритания, да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393 сумата от общо 68 084.06 евро по Договор за банков кредит № 51 КР – АА – 2838/04.12.2007 г., от които: 22 132.81 евро – падежирала и изискуема главница за периода 01.02.2013 г. – 01.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 28.09.2022 г. до окончателното плащане; 27 148.30 евро – непадежирала и предсрочно изискуема главница за периода от 01.10.2022 г. – 01.01.2028 г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2022 г. до окончателното плащане; 11 388.56 евро – договорна лихва за периода 01.09.2019 г. – 27.09.2022 г.; 4 548.14 евро, наказателна лихва на основание т. 11 от Договора за кредит за периода 27.09.2019 г. – 27.09.2022 г.; 2 608.84 евро – падежирала разсрочена лихва по т. 6 от 4
Анекс № 1/17.07.2012 г. за периода 01.02.2013 г. – 01.09.2022 г. и 257.41 евро – разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължими на основание Раздел X, т. 23 от Договора за кредит, както и разноски по делото в общ размер от 6327 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5