Решение № 3025 от 12.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. Варна, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110100741 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л. К., общ. А., обл. В., ул. .... № ..., срещу К. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. И., общ. А., обл. В., ул. .... № ...., искове с правно основание чл. 127а СК, за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата К. С. И., детето Н. К. С., роден на **.**.**** г., ЕГН **********, да пътува до Ф. Р. Г., където живее и учи, както и до европейските държави, през които се преминава, за да се достигне до Ф. Р. Г., а именно Република Румъния, Република Унгария и Чешка република, придружаван от своята майка и законен представител Т. Н. К., до навършване на пълнолетие; за промяна на местоживеенето на детето Н. К. С., роден на **.**.**** г., ЕГН **********, от с. Л. К., общ. А., обл. В., ул. .... № ..., на който адрес майката Т. Н. К. е живяла с детето до октомври 2021 г., на следния адрес във Ф. Р. Г.: гр. Л., .... № ...., пощенски код *****.

Ищцата сочи, че с влязло в сила Решение по гр. д. № 11394/2020 г. по описа на РС – Варна, упражняването на родителските права по отношение на детето Н. било предоставено на неговата майка, а бащата бил осъден да заплаща издръжка в полза на детето, включително и такава за минал период. През 2020 г. Т. заявила на ответника намеренията си да работи в чужбина, за да може да осигури за себе си и детето повече средства, да спести за жилище и да осигури на детето добро образование. През месец септември 2021 г. К. й предложил да се откаже от издръжката, а в замяна той да даде съгласие Н. да пътува в чужбина, придружен само от майка си, за да може тя да си намери работа. Ищцата се съгласила и на 10.09.2021 г. посетили нотариус, като тя подписала декларация, че ответникът й е заплатил сумата в размер на 21 020 лева, представляваща издръжката, присъдена с горецитираното съдебно решение, до навършване на пълнолетие от детето.

Веднага след това К. й предоставил нотариално заверено съгласие детето да напуска пределите на България и пълномощно за издаване на международен паспорт на детето.

Излага, че през месец октомври 2021 г. Т. заедно с нейния приятел и детето Н.

1 заминали за ФРГ и оттогава живеели там постоянно. Н. бил записан в 125-о средно училище в гр. Л. и в момента посещавал 7 „б“ клас. Т., от своя страна, към момента работела по постоянен трудов договор на длъжност „чистач на сгради“ и изпълнявала трудовите си задължения в гр. Л..

Твърди, че през месец декември 2023 г. погрешка на К. бил изпратен документ, в който, според него, го задължавали да плаща издръжка. Ищцата сочи, че не е предявявала никакви претенции и не знае какъв е този документ. Извинила се на К. и му предложила да се свърже с нейната преводачка в Германия, за да може последната да му обясни за какво става въпрос, но той така и не звъннал. Няколко часа по-късно изпратил на Т. по „Вайбър“ снимка на декларация, с която оттеглял пълномощното за издаване на паспорт, и на друга, с която оттеглял съгласието си Н. да пътува в чужбина.

Заявява, че детето има желание да посещава България по време на ваканции.

Предвид изложеното настоява за уважаване на предявената претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. С. И. депозира отговор на исковата молба, в който настоява за отхвърляне на предявената претенция. Заявява, че ищцата била обещала на К., че няма да се устрои в Германия, а само щяла да ходи на гости при роднините си, но останала да живее там с ясното съзнание, че отдалечава детето от него. Поради това К. предприел действия да върне детето от Германия, като сезирал компетентните органи.

Заявява, че по изложените причини е оттеглил и даденото пълномощно за извеждане на детето извън граница. Оспорва твърдението, че ищцата не е получавала сумата в размер на 21 020 лева – издръжка на детето до навършване на пълнолетие. Заявява още, че не е съглА.

Н. да бъде извеждан извън страната за неограничен период.

В съдебно заседание ищцата Т. Н. К. не се явява лично, представлява се от адв. Ц. К. от АК – Варна. Поддържа предявените претенции.

В съдебно заседание ответникът К. С. И. не се явява лично, не изпраща представител.

Депозирана е писмена защита от адв. И. В. от АК - Варна, в качеството й на процесуален представител на ответника, с която се поддържа отговора на исковата молба.

В съдебно заседание заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните са родители на детето Н. К. С., ЕГН **********.

Същото се установява и от представения дубликат на удостоверение за раждане, издаден от Община Варна на 16.09.2021 г.

Видно от Решение № 301 от 05.05.2021 г., постановено по гр. д. № 11394/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 34-ти състав, родителските права по отношение на детето Н.

К. С. са предоставени на неговата майка Т. Н. К., като на бащата К. С. И. е определен режим на лични отношения с детето.

Видно от копие от нотариално заверена Декларация от 10.09.2021 г., подписана от декларатор Т. И.а К., последната е декларирала, че е получила от К. С. И. сумата в размер на 21 020 лева, представляваща месечната издръжка на детето Н. К. С., присъдена от съда до навършване на пълнолетие на детето.

От представено копие от нотариално заверено Пълномощно от 10.09.2021 г. се установява, че К. С. И. е упълномощил Т. Н. К. да го представлява лично и с подписа си пред всички институции в качеството му на родител на Н. К. С.. Видно от копие от нотариално заверена Декларация за оттегляне на пълномощно от К. С. И. от 14.12.2023 г., горното пълномощно е оттеглено.

Видно от нотариално заверена Декларация от 10.09.2021 г., К. С. И. е дал съгласие 2 детето Н. К. С. да напуска територията на Република България и да пътува навсякъде в чужбина без придружител до навършване на осемнадесетгодишна възраст от детето. Видно от копие от нотариално заверена Декларация за оттегляне на декларация за пътуване в чужбина на дете от К. С. И. от дата 14.12.2023 г., горната декларация е оттеглена.

От легализиран превод на Безсрочен трудов договор от 03.03.2023 г. се установява, че Т. И.а, с адрес: ул. .... **, Л., полага труд при работодател „....“, със седалище ул. ***, гр. Б..

От легализиран превод на Училищно удостоверение от 20.12.2023 г. от Училище 125 – средно училище на гр. Л., се установява, че ученикът Н. К. С. към момента посещава 7б клас в училището.

Видно от легализиран превод от Потвърждение за адресна регистрация от гражданска служба Паунсдорф, с дата на печата на адресната служба – 17.12.2022 г., Н. К. С. живее в гр.

Л., ул .... № ..., ап. .... от 15.11.2022 г.

Видно от Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 08.02.2024 г., със същото е отказано образуване на досъдебно производство за престъпение от общ характер и е прекратена прокурорската преписка № 17850/2023 г. по описа на РП Варна, заведена във връзка с постъпила жалба от К. И..

Видно от писмо от Служба за младежта и семейството на гр. Л., съгласно чл. 80, § 1, буква „а-i“ от Регламент 2019/1111, със същото се потвърждава, че Общата социална служба на гр. Л. е проверила състоянието на апартамента и домакинството на сем. К., финансовото съС.ие, училищното положение на Н. С.. Посочено е, че Н. С. е обгрижван и гледан по подходящ за детето начин. Домакинството е в идеално съС.ие, семейството е финансово обезпечено, а детето Н. посещава редовно училище.

При изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 ГПК в съдебно заседание на 27.01.2024 г. майката Т. И.а излага, че иска да продължат да живеят с детето в Германия, където живеят и към настоящия момент, но да могат да се връщат за ваканциите в България, което на този етап не е възможно. Сочи, че Н. е записан на училище, осми клас, предстои му стаж във фабрика.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. К. и И. К. – на страната на ищцата, и Д. И.а и И. И. – на страната на ответника.

В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК предвид възможна заинтересованост от изхода на делото, свид. Д. К. - майка на ищцата, сочи, че Т. и К. са разделени и не живеят заедно от 2021 г., тъй като последният изгонил Т. от съвместно обитаваното им жилище в с. И.. След това Т., заедно с детето, дошла да живее при свидетелката в с. Л. К., където записали Н. на училище. Заявява, че детето и Т. се установили в Германия от края на 2021 г. или 2022 г. – тя започнала да работи, а детето на учи, като Н. е бил в България за един месец през 2023 г. В разговори със свидетелката Н. е споделял, че иска да живее в Германия, иска да продължи да учи, но иска и да може да идва при тях.

От показанията на свид. И. К. - брат на ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК предвид възможна заинтересованост от изхода на делото, се установява, че след раздялата си с К. Т. се преместила в с. Л. К.. Сочи, че от три години детето живее в Германия и ходи на училище там. Последно е виждал Н. през 2023 г.

В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК с оглед на възможна заинтересованост от изхода на делото, свид. Д. И.а – съпруга на ответника, излага, че К. не е виждал Н. от три години. Заявява, че К. иска да вижда детето. Поддържа, че Т. не е казала на К., че ще запише детето на училище в Германия. Излага, че Т. забранява и пречи на бащата и детето на осъществяват контакти.

Свид. И. – брат на ответника, сочи в показанията си, ценени от съда по реда на чл.

172 ГПК предвид възможна заинтересованост от изхода на делото, че след раздялата на Т. и 3

К., Т. уж за малко взела детето в чужбина, но после не го върнала. Сочи, че нито свидетелят, нито К. имат контакт с детето от две години.

Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага следните правни изводи:

По иска по чл.127а, ал. 2 от СК:

Съгласно чл. 127а, ал. 1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, независимо дали родителските права се упражняват съвместно или са предоставени за упражняване само на един от тях. Разпоредбата на ал. 2 на същия законов член предвижда, че когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството е по спорна съдебна администрация, като съдът е длъжен да направи преценка по целесъобразност и не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. Водещи при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето, преценявани, съгласно постановките на т. 1 от ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства, при териториално и времево лимитиране на разрешението, предвидено с цел превенция на потенциални рискове от липсата на контрол.

Когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. В конкретния случай е направено и искане в тази насока - за промяна в местоживеенето на детето.

Настоящият съдебен състав намира, че заместващо разрешение в случая следва да бъде дадено.

Генералният принцип за най-добрия интерес на детето налага индивидуална преценка на спецификите по всеки казус, на фактите и тяхната интерпретация. Интересът на детето изисква да му бъде осигурена възможност да пътува до Ф. Р. Г., без ограничение във времето и броя на посещенията, включително и с правото да остане да живее при майката във Ф. Р.