Определение № 207 от 19.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов при участието на секретаря Петя Ст. Запрянова в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20262100200066 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70, ал. 1 от НК и е образувано по молба на лишения от свобода Х. Ж. Ж., ЗД № **/****, ЕГН:

**********, настанен в затворническо общежитие от открит тип „Строител“ към Затвор Бургас, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ от две години и шест месеца, наложено му по НОХД №3403/2021г. на РС Бургас.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата, като сочи, че макар лишеният от свобода да демонстрира добро поведение в условията на местата за лишаване от свобода, целите и задачите по плана на присъдата не са постигнати в необходимата степен, а отчетените положителни прояви следва да се разглеждат като адаптивна приспособяемост към институционалната среда.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата за неоснователна по съображения, сходни с изложените от администрацията на затвора, като се позовава на липсата на достатъчно доказателства за трайно и устойчиво поправяне на осъдения.

Упълномощеният защитник на осъдения адв.Колева поддържа молбата за условно предсрочно освобождаване и счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за нейното уважаване. Посочва, че осъденият Ж. е многократно е поощряван, включително с домашен отпуск, че е трудово ангажиран като представя доказателства за положителни отзиви за работата му. Акцентира и факта, че оценките на риска от рецидив през целия период са в ниски стойности и рискът да прояви противоправно поведение на свобода е изключително нисък. Адв.К. счита,че тези обостоятелства са достатъчни за да се приеме, че Ж. е демонстрирал по убедителен начин, че се е поправил.

Лишеният от свобода Х. Ж. Ж. моли съда да уважи молбата и да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ като посочва, че се е поправил и трябва да се грижи за тежко болните си родители и малолетното си дъщеря.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

1

От приложените по делото доказателства се установява, че лишеният от свобода Х.

Ж. Ж. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца на основание чл. 215, ал. 2 от НК с постановен първоначален СТРОГ РЕЖИМ наложено му по НОХД №3403/2021г. на РС Бургас с начало на наказанието - 17.01.2024г.

Видно от документите от затворническото досие на Ж., първоначално е бил разпределен е в ЗО „Дебелт“ от 06.02.2024г. Режимът за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода му е променен на общ със заповед БС № 68/04.11.2024 г. Със заповед БС №36/19.06. 2025 г. е преместен за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие в ЗООТ „Строител“ от 10.07.2025 г. Поддържа позитивни взаимоотношения с по-голямата част от лишените от свобода. В междуличностните взаимодействия се стреми да е балансиран. В емоционален план е овладян. Избягва конфликтни ситуации и се придържа към делово общуване с администрацията. По отношение на установените правила и ред е изпълнителен и стриктен. Спрямо администрацията е коректен, изпълнява възложените задачи, съдейства според възможностите си. По отношение на плана на присъдата се стреми да спазва указанията за постигане на целите поставени в него, но е склонен да изисква действия извън указаните времеви рамки.

От м. февруари 2024 г. е полагал доброволен труд за поддържане и хигиенизиране на помещенията в затворническата кухня в ЗОЗТ „Дебелт“. От м. март 2024 г. е назначен на ДЩ „Работник в затворническа кухня“ ЗО „ДЕБЕЛТ“. Изпълнявал е съвестно поставените задачи. Отзивите от работата му са били положителни. След преразпределението му в ЗО „Строител“, е трудово ангажиран на външен работен обект „НАП“.

Л. св. Х. Ж. Ж. не е наказван дисциплинарно през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и е награждаван, включително с домашен отпуск.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е в ниски стойности - 30 точки.

Проблемните зони с най-големи нужди: отношение към правонарушението и умения за мислене.

В резултат от положителното поведение на лишения от свобода, при анализ на плана на присъдата, с цел изготвяне на предложение за смяна на режима от „строг“ на „общ“ се установява положителна промяна в стойностите по зона отношение към правонарушението, като общата оценка се запазва в ниските стойности 28 точки. Рискът от вреди за обществото в условията на местата за лишаване от свобода е в ниските нива. Основните цели на плана на присъдата са свързани с повишаване на персоналната отговорност и формиране на обществено приемливи модели на поведение.

За целите на прекатегоризирането на лишения от свобода от закрит в открит тип заведение е изготвена нова оценка на риск от рецидив, която е в ниски стойности 27 точки.

Постигнати са макар и минимални позитивни промени по стойностите в основно очертаните проблемни зони - отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Не се наблюдава промяна в общата оценка по „Схема за оценяване на вероятност за ново осъждане и профил на нуждите“, като се запазва в ниските стойности 27 точки. Тези минимални изменения в без това ниската оценка на риска според затворническата администрация следва да се тълкуват не като реален напредък, а като индикация за устойчивост на формираните криминални нагласи. Отсъствието на съществена динамика при видимо наличните възможности на личността, обективизирани в ниската първоначална оценка, сочат съзнателно поддържане на избран поведенчески модел.

По проблемните зони се потвърждават констатациите от 11.06.2025г. а именно: отношение към правонарушението - Л. св. Ж. твърди, че осъзнава собственото си участие в извършеното престъпление и приема в известна степен отговорността. Изразените фактори са по-скоро оправдателни и все още не осъзнава личностните дефицити, които 2 допринасят за извършване на този модел престъпна дейност, но умее да демонстрира критичност към извършеното и вредите, които би могъл да причини. Демонстрира мотивация за преосмисляне на поведението си и изразява желание и готовност да бъде част от обществото. начин на живот и обкръжение - В условията на контролираната среда се въздържа от безразсъдно и рисково поведение, не се поддава на затворническата субкултура и се дистанцира от нерегламентирани действия и поведение. Избягва рисково поведение. умения за мислене - в контролирана среда е способен да разпознава проблемните ситуации и умее да предвижда последствията от действията си; не е допуснал импулсивно поведение; налице е адекватно целеполагане; старае се да постига целите си по регламентиран начин.

Рискът от вреди за обществото в условията на живот в контролирана среда е нисък.

Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", е среден, с оглед придобития криминален опит. Рискът не е непосредствен.

Според становището на Началника на Затвора, от направеното цялостно наблюдение върху поведението на лишения от свобода, както и от анализа на наличната документация и отчетените формални показатели, се установявало, че демонстрираното поведение в условията на контролираната среда следва да бъде разглеждано в контекста на адаптивната приспособяемост към институционалните изисквания, а не като недвусмислено доказателство за действителна трайна и искрена личностна промяна. Отчетените положителни промени се вписвали в рамките на очакваното социално желателно поведение, характерно за лица с интелектуалния статут на разглеждания, намиращи се в условия на зависимост от оценката на администрацията и потенциалните последици от нея. Нямало обективни доказателства, че поведението надхвърля границата на формалното съобразяване с правилата. Отчетеният контрол върху емоционалните реакции можел да се разглежда като ситуативно овладяване, а не като стабилна личностна характеристика. Планът на присъдата се изпълнявал формално, с ориентация към постигане на минимално необходимото за търсения резултат, без убедителни данни за надграждане отвъд поставените параметри. Не били постигнати в пълна степен целите и задачи по първоначалния план на присъдата на основание чл. 156 от ЗИНЗС.

Към датата на настоящото съдебно заседание – 19.02.2026 г., осъденият Ж. е изтърпял фактически една година, шест месеца и седем дни, от работа шест месеца и 22 дни, или общо две години и 29 дни, като остатъкът за изтърпяване е пет месеца и един ден.

С оглед на това съдът приема, че е налице първата от кумулативно предвидените в чл.

70, ал. 1 от НК предпоставки за условно предсрочно освобождаване – фактическо изтърпяване на не по-малко от половината от наложеното наказание.

Ангажирането на извод относно наличието на втората предпоставка – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне – налага изследване на цялостното му поведение по време на изтърпяване на наказанието.

От данните, съдържащи се в затворническото досие, доклада за пробационен надзор, становищата на инспекторите от администрацията на Затвора – Бургас и експертната психологична оценка, безспорно се установява, че лишеният от свобода демонстрира добро поведение в условията на контролираната среда, не е дисциплинарно наказван, награждаван е, включително с домашен отпуск, и е трайно трудово ангажиран, като отзивите за отношението му към труда са положителни.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е отчела ниски стойности – 30 точки, като последващите оценки са с минимално понижение до 27 точки, без съществена промяна в профила на криминогенните нужди. Основните проблемни зони продължават да бъдат отношението към правонарушението и уменията за мислене. Рискът от вреди за обществото 3 след изтърпяване на наказанието е отчетен като среден, с оглед придобития криминален опит.

Наред с горното обаче съдът отчита и следното: Динамиката в оценките на риска е минимална – от 30 до 27 точки, без качествено изменение на профила. Рискът от вреди за обществото след освобождаване е оценен като среден. Липсват убедителни данни за съществено надграждане в проблемните зони извън декларативното приемане на вина.

Положителното поведение се проявява изцяло в контролирана институционална среда.

Съдът приема, че отчетените положителни промени не надхвърлят рамките на социално желателното поведение, характерно за лица, намиращи се в условията на институционален контрол и зависимост от оценката на администрацията. Демонстрираната линия на поведение следва да бъде разглеждана като адаптивна приспособяемост към средата, а не като недвусмислено доказателство за настъпила трайна и устойчива личностна промяна. Планът на присъдата се изпълнява формално, без убедителни данни за надграждане отвъд поставените параметри.

Съдът приема, че макар формалните показатели да са положителни, качествените критерии за устойчиво поправяне не са достигнали степен, позволяваща категоричен извод за завършен корекционен процес. Институтът на условното предсрочно освобождаване изисква убедителност относно устойчивостта на положителната промяна. При наличие на среден риск след освобождаване съдът следва да подходи с повишено внимание. Остатъкът от наказанието не е пренебрежимо малък и може да допринесе за окончателно стабилизиране на постигнатите резултати и допълнително намаляване на риска. При настоящата степен на развитие на корекционния процес съдът намира, че освобождаването би било преждевременно. След цялостна съвкупна преценка съдът приема, че макар да са налице положителни данни относно поведението на осъдения, те не достигат необходимата степен на убедителност и устойчивост, изисквана от закона за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване. От съпоставката на оценките на риска и анализа на корекционния процес съдът намира, че не са налице устойчиви резултати, които да обосновават извод за окончателно поправяне на осъдения и за способността му да води законосъобразен начин на живот в условията на свобода. Не е постигнат в необходимата степен поправителният и превъзпитателният ефект на наказанието, поради което корекционната работа с осъдения следва да продължи.