Решение № 32 от 03.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20262001000014 по описа за 2026 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 398 от 19.12.2025 г., постановено по т.д. № 306/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е обявена неплатежоспособността на „ПИК 70“ ООД, ЕИК 102647254, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.

„Св. Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, представлявано от П. И. К. – управител; определена е нейната начална дата - 17.07.2025 г.; открито е производство по несъстоятелност на „ПИК 70“ ООД; постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „ПИК 70“ ООД; обявено е „ПИК 70“ ООД в несъстоятелност; допълнена е фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност“; производството е спряно.

Осъдено е дружеството да заплати държавна такса.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Националната агенция за приходите, с адрес гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от Милена Кръстанова – изпълнителен директор, в която същото се обжалва, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, като необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, като се приеме за начална дата 31.12.2024 г.

1

Оспорват се изводите на съда от първа инстанция, довели до обвързване началния момент на настъпване състоянието на неплатежоспособност с датата, посочена като дата на последно плащане от страна на дружеството – въззиваем.

При позоваване на заключението на изпълнената пред първата инстанция съдебно икономическа експертиза относно финансово-икономическото състояние на въззиваемото дружество за периода 2023 г. - 2025 г. се сочи, че и за трите изследвани финансови години коефициентите за ликвидност са отрицателни и помалки от единица. Настоява се, че приравняването на началната дата на неплатежоспособност към конкретен момент, различен от момента, в който длъжникът обективно е изпаднал в невъзможност с наличните си активи да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, е в противоречие с нормата на член 608 ТЗ.

Сочи се, че на базата на приетия като доказателство по делото ревизионен акт, дружеството - длъжник има значителни по размер публични задължения за данък върху добавената стойност, възникнали значително преди определената начална дата на неплатежоспособността, а предвид функцията на ревизионния акт да послужи като изпълнителен титул, с който се констатира вече възникнало по силата на закона данъчно задължение, се налага изводът, че са съществували непогасени публични задължения от дата по-ранна от определената от съда от първа инстанция.

Претендират се разноски.

В срока по чл.613а, ал.1 ТЗ отговор на въззивната жалба от „ПИК 70“ ООД не е постъпил.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молбата на „ПИК 70“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, като се сочи, че с настъпване на Ковид епидемията секторът на строителството и свързаните с него услуги, в който същото работи, е бил сериозно засегнат и дружеството търпи загуби, както и има затруднения в обслужване на задълженията си, поради намаляване обема на извършваната стопанска дейност.

Пред настоящата инстанция не се спори относно наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на въззиваемия, като първоинстанционният съд е констатирал наличието на изискуеми парични задължения, отнасящи се до търговски сделки, както и публични такива, и невъзможност за покриването им от наличното имущество на търговеца. Спорът се концентрира около въпроса коя е началната дата на неплатежоспособността на „ПИК 70“ ООД.

Видно от заключението на изпълнената пред първата инстанция съдебно – икономическа експертиза – основна и допълнителна задача, общият размер на задълженията на въззиваемото дружество към неговите кредитори възлиза на 926 732,62 лв., с най-голям дял на публичните задължения по актове на НАП. Експертът е посочил, също така, че последни плащания са били извършени от търговеца към неговите кредитори на 17.07.2025 г., в размер на 3000 лв. През април и август 2025 г. дружеството е разпоредило всички притежавани дълготрайни активи, приключило е изпълнението по съществуващи договори за строителство, не е поело нови ангажименти, прекратило е дейността си. Към датата на изготвяне на междинния счетоводен баланс – 31.08.2025 г., разполага единствено с едно вземане от 12 426,55 лв. и парични средства от 641,26 лв.

На базата на данните по обявените в Търговския регистър годишни финансови отчети (ГФО) на „ПИК 70“ ООД изчислени коефициентите за ликвидност са както следва: към 31.12.2023 г. – при краткотрайни активи в общ размер на 780 000 лв. и краткосрочни задължения от 654 000 лв., коефициентът за обща ликвидност възлиза на 1,19, а към 31.12.2024 г. – при краткотрайни активи в общ размер на 1 356 000 лв. и краткосрочни задължения от 1 240 000 лв., коефициентът за обща ликвидност е 1,09, т.е. над единица, като приемлива стойност за сектор Строителство. Съдът не 3 кредитира посочените в заключението на вещото лице Джалева стойности на показателите за обща ликвидност, тъй като при пресмятането им тя е взела предвид единствено материалните запаси от краткосрочните активи на предприятието, заявени в баланса.

Следва да се отбележи, също така, че за 2023 г. дружеството е декларирало текуща печалба, а през 2024 г., при съпоставка на натрупаната и текущата печалба също се оформя положителен финансов резултат, пренесен в следващата година – 89 000 лв. Едва през 2025 г., с отчуждаване активите на дружеството и, на практика, спиране на търговската дейност, финансовото му състояние трайно се е влошило, като за това са допринесли и генерираните задължения към НАП.

За същия период коефициентът за финансова автономност се е влошил от 0,171 до 0,107, при приемливи нива над 0,5, което показва, че дружеството е зависимо за финансиране от кредиторите си.

Съдебната практика е формирала трайно становище, че началната дата на неплатежоспособността следва да се разглежда като момент на проявление на неспособността на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, като това състояние следва да не е инцидентно, а продължително и непрекъснато, и следва да бъде опредено с оглед на цялостно икономическо състояние на търговеца, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост. Макар най-ранният момент на спиране на плащанията към кредиторите да е външен белег на неплатежоспособността, значима за определяне на началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор.

В аспект на гореизложеното, настоящият апелативен състав намира, че състоянието на неплатежоспособност в конкретния случай следва да се отнесе към датата на последните плащания, извършени от търговеца – 17.07.2025 г., тъй като преди тази дата финансовото му състояние, изразено чрез показателите, обсъдени по-горе, макар и влошаващо се, все още не е обусловило извод за обективна невъзможност за обслужване на задълженията с краткосрочен характер, търговската дейност не е бира преустановена и 4 активите са били налични. Доколкото липсват твърдения от въззивника сочените като съществуващи задължения за внасяне на ДДС за 2023 г. и 2024 г., по описа на тази страна, представен пред първата инстанция – л.10,11 от първоинстанционното дело, да не са били включени в баланса за съответните години – няма оспорване на обективираните в баланса стойности, респективно от 654 000 лв. за 2023 г. и 1 240 000 лв. за 2024 г., то лишено от състоятелност е възражението, наведено в жалбата, че неизпълнението на тези задължения обосновава по-ранна дата на настъпване на неплатежоспособността на дружеството.

В този смисъл, неоснователни са повдигнатите възражения във въззивната жалба, което обосновава потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 398 от 19.12.2025 г., постановено по т.д. № 306/2025 г. на Окръжен съд Бургас, в обжалваната част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5