Решение № 431 от 04.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300500170 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. А. К., с ЕГН:

**********, чрез пълномощника му по делото адв.С. К. срещу решение №260267 /17.04.2022г., постановено по гр.д.№ 6838/2018г., по описа на РСПловдив, в частта , с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на К. А. К. ЕГН ********** , да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца , като собственик на ½ ид.ч. от дворно място, намиращо се в с. К., обл. Пловдивска, съставляващо парцел ХІV-359 от кв.32 по плана на селото, с право на реално ползване на южната половина от парцела, ½ ид.ч. от избата на жилищната сграда, построена в имота, с право на реално ползване на северната, обособена самостоятелно, половина от нея, ½ ид.ч. от тавана на жилищната сграда /подпокривното пространство/ и общите части на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, както и целия гараж, построен в южната част на имота , да упражнява собственическите си права, като премахне незаконно изградената в южната част на сградата тераса, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждането на К. А. К. ЕГН **********, да му заплати сумата 485 лв., представляваща припадаща му се 1 част от разходите за подмяна на улуци в съсобствената им двуетажна жилищна сграда, построена в парцел XIV- 359, кв. 32 по плана на с. К., обл.

Пловдивска ; сумата от 514,14 лв., представляваща стойността на разходите за материали за ремонтиране на скеле за ремонти работи по фасадата на съсобствената им двуетажна жилищна сграда построена в парцел XIV- 359, кв. 32 по плана на с К., обл. Пловдивска, сумата от 1234 лв., представляваща стойността на разходите за топлоизолация положена върху бетоновите козирки, подпокривното пространство и 1/2 от западната фасада на съсобствената им двуетажна жилищна сграда, построена в парцел XIV- 359 кв. 32 по плана на с. К., обл. Пловдивска , както и в частта относно разноските.

В жалбата са релевирани подробни доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени с присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия К. А. К. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Е. В., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена 2 правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.109 от ЗС предявени от К. А. К., ЕГН ********** против Г.

А. К., ЕГН **********. В срока по чл.211 от ГПК са били предявени и приети за разглеждане от първоинстанционния съд насрещни искове от ответника Г. А. К., ЕГН **********, против ищеца К. А. К., ЕГН **********, с правно основание чл.109 ЗС и чл.30, ал.3 от ЗС.

Пред въззивната инстанция, спорът е пренесен само по основателността на предявените насрещни искове от ответника Г. А. К., ЕГН **********, против ищеца К. А. К., ЕГН ********** , за осъждането му да премахне незаконно изградената южна тераса на нивото на първи жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в парцел XIV- 359, кв. 32 по плана на с. К., обл. Пловдивска област , както и за осъждането му да заплати сумата от 485 лв., представляваща припадаща му се част от разходите за подмяна на улуци в съсобствената им двуетажна жилищна сграда, построена в парцел XIV- 359, кв. 32 по плана на с. К., обл. Пловдивска ; сумата от 514,14 лв., представляваща стойността на разходите за материали за ремонтиране на скеле за ремонти работи по фасадата на жилищната сграда, сумата от 1234 лв., представляваща стойността на разходите за топлоизолация положена върху бетоновите козирки, подпокривното пространство и 1/2 от западната фасада на същата сграда.

Първоинстанционното решение в останалата част, като необжалвано, е влязло в законна сила.

От фактическа страна по делото няма спор , а и се установява от приложените писмени доказателства, че страните по делото са братя, като по силата на договори за дарение от своите родители К. К. е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място с площ 853 кв.м., с право на реално ползване на северната половина, находящо се в с. К., обл.

Пловдивска, ул. ***, съставляващо парцел ХІV-359 от кв.32 по плана на селото, ведно с целия първи етаж от построената в него 81 кв.м. двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол, входно антре, баня с тоалетна и две тераси, със самостоятелен вход от източната страна на 3 сградата, а Г. К. е придобил собствеността върху другата ½ ид.ч. от дворно място, с право на реално ползване на южната половина , както и на втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда.Спор между страните не се повдига досежно начина на разпределение и ползване на съсобственото им дворно място, като К. К. ползва северната половина, а Г. К. южната половина от дворното място, като границата е била определена още от родителите на страните с изградената за тази цел ограда. Липсват твърдения досежно промяна в начина на разпределение на ползването на дворното място от страните , като е установено и в процеса от заключението на вещото лице Г. по приетата в първоинстанционното производство СТЕ, че разпределеното между страните по делото ползване на дворното място е запазено в лицевата част на имота/ към улицата/, а в задната част на двора старата ограда с телена мрежа е съборена на земята.Разделянето в лицевата част на имота е направено с ажурна метална ограда, с врата за преминаване от обособените за ползване северен и южен дял.Така обособените дялове за реално ползване на дворното място са с отделни входове откъм улицата.Построената в дворното място жилищна сграда е с четири входа.За първия етаж , собственост на К. К., има вход от изток и от запад, а за втория етаж, собственост на Г. К. –вход от юг.

От заключението на вещото лице С.Ж. по приетата в първоинстанционното производство без възражения от страните СТЕ се установява по делото, че на всеки от двата етажа на жилищната сграда има изградени по три тераси По представените по делото проекти в част конструктивна се констатира, че първоначално в дворното място е построена основната жилищна сграда, а в последствие в западна посока е изпълнена пристройка с вътрешно стълбище. Съгласно проектната документация сградата е била одобрена и построен с по две тераси на всеки етаж източна/първоначално/ и впоследствие западна/ попадаща в пристройката/.По представения по делото проект няма наличие на южна тераса – както на първи жилищен етаж, така и на втори жилищен етаж. На първи жилищен етаж терасата е издадена в южна посока, като плочата на същата е подпряна с три бетонови колони, фундирани в земята. Тя е на ниво първи етаж и излиза извън очертанията на сградата в южна посока. Терасата ограничава пространството за преминаване около сградата, както и това ползвано от южния вход.Над тази тераса е изпълнена идентична тераса на втория етаж, конзолно захваната за плочата и покрита с козирка.

4

Ищецът по насрещния иск Г. А. К., ЕГН **********, твърди, че незаконно изградената от неговия брат К. К. на първия етаж от жилищната сграда южна тераса му пречи да упражнява в пълен обем правото му на собственост върху дворното място , и етажа от жилищната сграда, тъй като попада в южната част от дворното място, разпределена му за реално ползване , намира се над пътеката , по която се преминава за входа на жилището и препятства подхода към него.По така изложените съображения моли съда да осъди ответника К. К. да премахне така изградената от него тераса.

Ответникът по насрещния иск К. К. оспорва така предявената срещу него искова претенция като неоснователна. Твърди , че процесната тераса е била изградена от бащата на страните през 1976г.Поддържа,че ако бъде осъден да премахне южната тераса, ,това ще доведе до премахване на терасата построена от ищеца на втория жилищен етаж , тъй като двете тераси са свързани с колони.

С оглед на така събраните по делото и не оспорени от страните доказателства въззивният съд намира предявения от Г. А. К. иск по чл.109 от ЗС за осъждане на К. К. да премахне незаконно построената южна тераса на първия етаж от двуетажната жилищната сграда за основателен.

От заключенията на приетите съдебно- технически експертизи е безспорно установено по делото, че на нивото на собствения на К. К. първи жилищен етаж от южната страна на жилищната сграда има изградена без съответните строителни книжа тераса, плочата на която е подпряна с три бетонови колони, фундирани в земята. Ответникът К. К. твърди , че същата е била изградена от бащата на страните и над нея, на колони, е изградена и терасата на втория етаж. Твърди, че събарянето на терасата на първия етаж ще доведе до събаряне на терасата и на втория етаж.

Така релевираните от ответника възражения срещу предявения иск не могат да бъдат споделени.

По делото не са ангажирани доказателства процесната тераса да е била изградена от праводателите на страните, като видно и от представения по делото нотариален акт № 153, том 14, дело № 5675/ 1982 г., ответникът К. К. е придобил собствеността въз основа на договор за дарение от родителите си на първи жилищен етаж с подробно описание на разпределението на 5 помещенията и две тераси, а според заключението на вещото лице С.Ж. и съгласно представените по делото конструктивни проекти , сградата е била одобрена с по две тераси на всеки етаж- източна и западна част. Следователно процесната тераса е била изградена след прибодиване на собствеността от страна на ответника върху първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда. За изграждане на терасата няма наличен и представен проект, нито ответникът твърди, че е изградил същата със съгласието на ищеца.

Неоснователно е и твърдението на ответника , че събарянето на терасата на първия етаж ще доведе до събаряне на терасата и на втория етаж.От заключението на вещото лице е установено, че терасата на втория етаж е изградена не на колони, както се твърди от ответника, а е конзолно захваната за плочата на втория етаж, поради което премахването на терасата на първия етаж няма да доведе до разрушаването на терасата присъединена към жилището на ищеца.

Същевременно от показанията на разпитаните по делото свидетели М.

К.а и А. К.а- съответно съпруга и дъщеря на ищеца, по делото е установено, че така изградената от ответника южна тераса присъединена към жилището му на първия етаж , затруднява и ограничава ползването от страна на ищеца и на неговото семейство на южната част от дворното място, разпределено за реално ползване, като ограничава и достъпа до входа на жилището , находящо се на втория етаж от жилищната сграда.