Решение № 13480 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13480 гр. С., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20251110114436 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „ЗAД А.“ АД срещу А. П. И. осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 376,41 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 04.10.2020 г. на автомагистрала Хемус, км. 72 в посока Варна, ведно със законната лихва от 12.03.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, както и за сумата от 4594,83 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.03.2022 г. до 11.03.2025 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” на лек автомобил „Ауди А 8“ с рег.

№ ********, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е внезапно излязло на пътното платно диво животно – чакал. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – АПИ, която в качеството на собственик на републиканските пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно. Сочи, че е изплатил обезщетение в размер на 12 376,41 лева. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил. Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи исковете за горепосочените суми.

Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер, включително като оспорва механизма. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил. Счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.

Третото лице помагач на страната на ответника „А.“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявен е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя, на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до съпричиняване на вредоносния резултат.

С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорено от ответника и ненуждаещо се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № ********, валидна към датата на ПТП; изплащане от страна на ищцовото дружество в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка Каско в размер от 12 376,41 лв.

Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка Каско между ищеца и собственика на процесното МПС не само не се оспорва, но и се установява от представената по делото комбинирана застрахователна полица № 0306Х0572824 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от 03.07.2020 г. със срок на покритие 03.07.2020 г. – 02.07.2021 г. Договорът е сключен при условията на клауза П – „пълно каско“, и допулнително покритие „Асистанс“, съгласно Общи условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“. Видно от същите ищецът се е задължил да покрие щети нанесени при събитие – авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствие по пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела. Именно разходи във връзка с такова събитие се твърди да са изплатени от ищеца.

За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски показания.

По делото е приложено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 05.10.2020 г., подписано от Д. Г. И., като водач на превозното средство, в което като застрахователно събитие е посочено сблъсък с преминаващо през пътното платно диво животно „чакал“ в посока отляво надясно при движение на автомобила по автомагистрала Хемус около 73 км. В посока Варна. Това писмено доказателство 2 възпроизвежда изявление на трето за спора лице, като същото не е съставено с оглед настоящия процес.

Представен е по делото също протокол за ПТП, съставен от органите на МВР, от 04.10.2020 г. в 01.10 ч., в който е посочен водачът, увреденото МПС и констатираните на място щети по същото, обстоятелства относно пътната обстановка, както и е отразен описаният от водача механизъм на настъпване на събитието. Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.

Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа и механизмът подлени на доказване и с други доказателствени средства – включително свидетелски показания.

Такива в случая са събрани, като показанията на св. Д. Г. И. напълно възпроизвеждат изявленията му в заявлението за изплащане на обезщетение и възпроизведени в протокола за ПТП. Същият сочи, че управлявал автомобила и се движел по автомагистрала „Хемус“ в посока от С. към Велико Търново изведнъж на пътя излязло животно, което пресякло точно пред колата. Водачът нямало как да избегне удара и го блъснал. Събитието настъпило в дясната лента, около 22:00 ч., като настъпили множество увреждания в дясната страна на автомобила, включително радиатор, броня. Не очаквал да излезе животно, тъй като имало ограда, а то било зад мантинелата и притичало през нея. След събитието се обадили на застрахователя и на КАТ, като автомобилът бил откаран с пътна помощ.

На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от свидетелите, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по делото механизъм на събитието и възлизат на стойност 11 312,96 лева, изчислени на база средни пазарни цени, а към тях се добавя и сумата от 15 – 25 лева обичайни ликвидационни разноски. В съдебното заседание вещото лице пояснява, че посочената стойност не включва цената за пътна помощ. В заключението се сочи, че в тъмната част на денонощието времето за реакция на водача е 1,4 секунди, като по данни по делото водачът се е движел в дясната лента преди настъпване на удара.

С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, материалноправната легитимация на ответника, при доказване и на останалите предпоставки, се обуславя от задължението на А. „П. И.“ да управлява и поддържа републиканските пътища съгласно чл. 19 ал.1 т.1 и чл. 30 ЗП.

А.та като юридическо лице осъществява посочените дейностите чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Това обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.

За неоснователно съдът намира възражението на ответника, че процесното събитие е внезапно и непредвидимо и не се дължи на бездействие от страна на АПИ.

Според съдебната практика/напр. решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3

4284/2008 г., IV г. о., ГК, случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. За да се приеме, че е налице случайно събитие следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносния резултат и доказателствената тежест за това е възложена на ответника.

При преценката за наличието на непреодолимост на случайното събитие и невъзможност да се предотвратят вредоносните последици трябва да не само, че има ограда, която препятства достъпа на диви животни, но и че тази ограда изпълнява предназначението си и е подържана. Такива конкретни доказателства по делото не са ангажирани. Самият факт, че на платното за движение на магистрала има диво животно, дава основание да се приеме, че има оградата, дори да съществува на място, за което сочи свидетелят, е неподдържана или неподходяща и недостатъчна, за да позволи преминаването на животни, които създават риск не само за имуществото, но и за здравето и живота на пътниците.

Размерът на вредите се установява от писмени доказателства и от експертното заключение. Според заключението на вещото лице размерът на щетите възлиза на стойност 11 312,96 лева, изчислена на база средни пазарни цени, а към тях се добавя и сумата от 15 – 25 лева обичайни ликвидационни разноски. По отношение на стойността на авточастите, посочена във фактура /л. 39/ като възлизаща на 8871,94 лева без ДДС – съответно 10 646,35 лева с ДДС, вещото лице сочи, че същата е грешно пресметната, а сборът от детайлите възлиза на 8349 лева, от където се обосновава разликата между платеното обезщетение и определеното от експерта.

Предвид показанията на свидетеля автомобилът е бил откаран с пътна помощ, на която той се обадил. Не се твърди от застрахователя той да е заплатил за услугата „пътна помощ“. Напротив, в исковата молба се сочи, че вредите възлизат на стойност 12 376,41 лева и включват доставка и подмяна на части и ремонт на автомобила, които са били за сметка на застрахователя. При това двата представени по делото платежни документа и фактура съответно на стойност 10 956,35 лева и 1410.06 лева са към „А.