Решение № 52 от 19.07.2022, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Златоград, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20225420100080 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Постъпила е искова молба от Р. М. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш. А.“ № *, чрез адв. Е.В., служебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №64 срещу О.Н., представлявана от Б. Р. К. - Кмет, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*.

В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. В. твърди, че по силата на давностно владение е собственик на реална част с площ от два декара, находяща се в западната част на Имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н. в местността „Р.“, с обща площ 14694 кв. м., начин на трайно ползване „ливада“ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***.

Сочи, че има реална част от горепосочения имот с площ два декара, находяща се в западната част на имота, която владее явно и необезпокоявана от никого от 1989 г. до настоящия момент, включително. В имота е построила двуетажна сграда, като преди това имотът е владял явно и необезпокояван от никого от родителите на съпруга на ищцата, а след сключване на гражданския брак със З. Х. Б., тази реална част им е дадена на 1 тях, ведно със сградата в нея. След смъртта на съпруга на ищцата, тя е останала единствен владелец на имота.

Сочи, че имотът представлява нива, която обработва ежегодно, като я засажда с различни селскостопански култури.

Процесният имот от 2 декара, съставляващ част от общия имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н. в местността „Р.“ има трайно материализирани на място граници. Сградата на ищцата е обитаема, като съответно е свързана и с електропреносната мрежа на „ЕВН Б.“ ЕАД отново през 80-те години на миналия век.

При направена справка установила, че процесният имот, включително и нейната реална част от два декара от имота е записан като стопанисван от община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-1875/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, стар номер 008015, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.

Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Твърди също така, че в периода от 1989 г. до настоящия момент, вкл. не е прекъсвала и не е губила владението върху имота, същият този имот постоянно явно и необезпокояван от никого е владян от ищцата като свой.

Процесният имот не е бил внасян в блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението на ищцата или нейния праводател, чрез отчуждаване или одържавяване. По този начин и Община Н. не е могла да стане собственик на имота - предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ.

След като спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо нея не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване на изтекла давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.

На следващо място сочи, че процесният имот, записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24.02.2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Р.Б. сочи и обстоятелството, че в законодателството не съществува 2 забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част от земеделски имот и е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесиите процесната реална част от имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н.

Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г., I г.о.;Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на I г.о.; Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на I г.о; Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на II г. о.;

Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. II г. о. и Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., г. к., II г. о. на ВКС) забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай.

В тази връзка следва да се посочи и че не е налице забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ доколкото ВКС в редица свой решение приема че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност, на каквато в случая се е позовала ищцата. Така с Решение № 36 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 3117/2019 г., I г. о., по описа на ВКС и Решение № 107 по гр. д. № 434/2009 г., II г. о. по описа на ВКС.

Тоест ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл.

200 ЗУТ. ЗУТ урежда статута на урегулираните територии, поради което позоваването на чл. 59 ЗТСУ, респ. чл. 200 и чл. 19 от ЗУТ, отнасяща се до невъзможността да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ.

Моли, съдът да постанови решение, с което да признае спрямо Община Н., Булстат № ****, представлявана от Б.Р.К. - К. на Община Н., адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „ А.С." № *, че Р. М. Б., ЕГН ********** , адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш.А.“ № *, е собственик на основание давностно владение на реална част с площ два декара находаща се в западната част на имот с идентификатор ***, в землището на гр. Н. в местност „Р.“, с обща площ 14694 кв. м. и начин на трайно ползване „ливада“ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***.

В съдебно заседание, чрез адв. В., поддържа иска и моли да бъде уважен.

В съдебно заседание на 13.07.2022 г. е допуснато на осн. чл.214 ГПК изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за имот, част от имот с идентификатор ***, която част е с площ 2580 кв.м., а не както първоначално се претендират 2000 кв. м.

3

Ответникът Община - Н., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

Имот № *** по КВС на гр. Н. е записан като общинска частна собственост и е предоставен на Община - Н. с Протокол по чл. 19 ЗСПЗЗ № 36/28.07.2008 г. За имота не е съставен акт за общинска собственост и към настоящия момент. На приложената към делото Скица № 15431156/20.04.2022 г. е отразено, че няма сгради, които да попадат върху имота.

В посочения имот има двуетажна жилищна сграда, като мястото се засажда ежегодно с различни селскостопански култури.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Д.С.. Съдът приема заключението, като обективно, компетентно и пълно. Същото кореспондира с твърденията в исковата молба, а и със събраните по делото гласни доказателства, поради което същото следва да бъде кредитирано. От същото се установява, че процесният имот е с материализирани граници: изток - имот *** и имот ***; запад - имот ***; север - имот *** и юг - имот

***. В имота има построена жилищната сграда около 1960 г. В долната част на имота, на източната граница има бетонов кладенец, за който ищцата е съобщила на вещото лице, че се ползва от нея и от съседите. При проверка в общината, вещото лице е установило, че целият имот е предаден за стопанисване на община Н. от ПК – Н. с Протокол № 36/28.07.2008 г. по чл.

19 ЗСПЗЗ. Имотът не е отчуждаван и не са съставени актове за общинска собственост. Този имот не е внасян в ТКЗС и съответно не са правени постъпки за възстановяването му по ЗСПЗЗ. С червен контур са повдигнати новозаснетите граници. Процесният имот е част от имот с идентификатор ***. Сградата в процесния имот е свързана с електропреносната мрежа на ЕВН Б. ЕАД. Има открита партида на името на Х.М.Б.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след измерване процесното място е с площ 2580 кв.м. и на приложената скица е повдигнат имота в жълт цвят. Имотът засега няма номер, той е част от имот кратък номер 265. Целият, големят имот е 14694 кв.м. При замерванията имало съседи в съседните имоти, но вещото лице не е останало с впечатление, че има напрежение и проблеми със съседите за процесния имот.

Като свидетели по делото са разпитани като свидетели Р.М. Б. и М. А.

Б.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите, събрани по делото доказателства.

От показанията на свидетелите, съдът приема за установено, че процесният имот е в местността „К.“, представлява градина около къщата и 4 се засажда със зеленчуци. Границите на частта на Р.Б. са маркирани със синори и на този етап няма проблеми със съседите. Росица има мястото още от баба й и дядо й и го ползва над 30 години. Същата е изключително работлива и освен, че се занимава с производство на зеленчуци, гледа и животни. Съседни имоти са тези на Р. Б., С. Б. и М. Б.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 30-годишна придобивна давност, а именно от 1989 г.

Владението й не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от други наследници на праводателя или други лица.

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищцата, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.

Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.