Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266 от 20.12.2019, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Гражданско дело 61/2019
Вид
Решение № 266
Подписан
20.12.2019
В сила
22.01.2020
Състав
ДИЯНА ДИМОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

20.12.2019 год.

Номер . . . . . .

. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 23 (двадесет и трети) октомври Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна

Петрова

Секретар Мюжгян

Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова гражданско дело номер 61 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по дело е образувано по обективно съединени искове, предявени от Р.Х.В. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. А.Ш. от ШАК, срещу Н.Е.Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, таван, иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 от СК, вр. с чл.143, ал.1 от СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на малолетното дете М.Р.В.род.*** г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му с иска по чл.127, ал.2 от СК е съединен иск по чл.149 от СК за осъждане на ответницата да заплати издръжка за детето М., чрез неговия баща и законен представител за периода от 04.10.2018 г. до 23.01.2019 г. в размер на 665.00 лв. или по 190 лв. месечно.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който счита иска за редовно предявен и допустим, но изцяло неоснователен и моли за определяне на привременни мерки относно личните контакти между майката и детето.

В съдебно заседание ищеца и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба.

В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника оспорва предявените искове по основание и размер, счита същите за неоснователни. В насроченото съдебно заседание в производство по чл.127, ал.3 от ГПК, молбата за определяне на привременни мерки е оттеглена, поради което съдът е прекратил производството в тази му част.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1393/08.12.2005 г. изд. от Община Шумен, обл.Шумен, Н.Е.Н. и Р.Х.В. са родители на детето М.Р.В.с ЕГН **********. От 2004г. родителите са заживели на семейни начала в дома на ищеца в гр. Смядово и от съвместното им съжителство са ражда дъщеря им М.. През м.октомври 2018г. ответницата напуснала семейното жилище и се установила на адрес в гр.Шумен, където е била и местоработата й. След раздялата детето М.остава на грижите на баща си. От тогава бащата единствен, полага грижи за детето и задоволява потребностите му в пълна степен. Бащата е подпомаган и от своите две по-големи пълнолетни дъщери от предходен брак. На детето са осигурени подходящи жилищни условия, подкрепа и обич. Отглежда се в спокойна и сигурна семейна среда, и получават необходимите стимули за правилното си развитие. Средствата, които получава бащата са недостатъчни за отглеждане на детето. От раздялата на родителите майката не е предоставяла средства за издръжка на детето. След като родителите не постигнали съгласие по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, бащата Р.В. е депозирал искова молба в съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че страните са родители на малолетното дете.

От показанията на свидетелите М.А.и Д.Ж., водени от страна на ищеца и от социалния доклад се установи, че родителите не живеят заедно от месец октомври 2018 г., като детето се отглежда от бащата с помощта на двете му пълнолетни дъщери от предходен брак.

Между родителите не е постигнато споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Според депозираните по делото Социален доклад на АСП – ДСП гр.Велики Преслав и Социален доклад на АСП-ДСП гр.Шумен, родителите от 2004г. са заживели във фактическо съжителство в дома на ищеца в гр. Смядово, от което се ражда дъщеря им М.. От раждането на детето майката е полагала основни грижа за отглеждане и възпитание на детето. През м.октомври 2018г. ответницата напуснала семейното жилище и се установила на адрес в гр.Шумен, където е била и местоработата й. След раздялата детето М.остава на грижите на баща си. От тогава бащата, полага грижи за детето и задоволява потребностите й в пълна степен. На детето са осигурени подходящи жилищни условия, подкрепа и обич. Отглежда се в спокойна и сигурна семейна среда, и получават необходимите стимули за правилното си развитие. Средствата, които получава бащата са недостатъчни за отглеждане на детето. Майката не е прекъсвала контактите с детето и е предоставяла средства за закупуване на учебни помагала и учебници, както и за закупуване на дрехи. Средства за издръжка на детето не са предоставяни през този период от майката. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели М.А.и Д.Ж., които съдът кредитира изцяло. Детето е привързано и към двамата си родители. Емоционалната връзка с майката не е прекъсната, като и контактите й с детето. От своя страна бащата не е създавал пречки за това.

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай, както следва:

Най- голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на майката да е налице накърнен авторитет пред детето, поради напускане на семейството. По този критерий минимално преимущество има бащата.

Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето.

Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.

От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В случая от събраните доказателства се установи, че към настоящият момент от месец октомври 2018 г. за детето се грижи единствено бащата. Той задоволява потребностите на детето от храна, облекло, отопление, възпитание, ето защо съдът намира, че по този показател се откроява съществено преимущество на бащата.

Желанието на родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според настоящия състав не може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, т.к и двамата за заявяват желание да отглеждат детето.

Привързаността на детето към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на родителските права на бащата. Детето е емоционално привързано, както към майката, така и към бащата, но при изслушването му в съдебно заседание се установи по-силна емоционална връзка между детето и бащата, който му осигуряват безопасна и сигурна семейна среда.

Полът на детето е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета, а бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава момчета. В конкретният случай до момента бащата се е справял успешно с отглеждането и възпитанието на детето. Неговите по-големи пълнолетни дъщери от предходен брак, които го подпомагат в грижите и възпитанието на детето, поради което съдът счита че бащата е пригоден да отглежда и възпитава момичето. Ето защо, съдът приема че бащата има необходимите качества да упражнява родителските права, независимо от пола на детето.

Възрастта на детето също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание. В случая бащата, подпомаган от своето семейство се грижи за детето и й осигурява всичко необходимо за нормалното й развитие, като не е препятствал контактите с майката, но същата поради местоживеенето си на квартира в гр.Шумен, поддържа такива основно по телефон.

Поради което, съдът счита че бащата е равно пригоден наред с майката да отглежда детето.

Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на свидетелите, бащата се ползва с подкрепата на двете си по-големи пълнолетни дъщери от предходен брак, поради което и това обстоятелство е в негова подкрепа.

На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". Майката няма собствено жилище и необходимите условия за отглеждане на детето. В случая от показанията на свидетелите и представените два социални доклада се установи, че бащата притежава много добри жилищно-битови условия.

По така изложените съображения и оценка на критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, налагат извод за предоставяне на родителските права на бащата.

Този извод на съда се утвърждава и от изложеното от самото дете при изслушването му в съдебното заседание.

Първоначалният предявен иск по чл.127, ал.2 вр. чл. 143 ал.2 от СК се явява основателен по същество и по отношение на издръжката, т.к. ответницата в качеството на родител на детето М.е алиментно задължена да дава средства за издръжка на малолетното си дете.